Десислава Атанасова

Десислава Атанасова
български политик
Родена	8 октомври 1978 г. Дулово, Народна република България
Учила в	Университет за национално и световно стопанство Великотърновски университет
Работила	юрист
Политика
Партия	ГЕРБ (3 декември 2006)
Министър на здравеопазването
21 март 2012 – 13 март 2013
Народен представител в: XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС
Семейство
Деца	1
Десислава Атанасова в Общомедия

Десислава Вълчева Атанасова е български юрист и политик от партия ГЕРБ, министър на здравеопазването от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. Завършила е право, политология и европейска интеграция.

Биография

Професионална кариера

Десислава Атанасова е родена на 8 октомври 1978 година в Дулово, България. През 2001 година получава магистърска степен по право в Университета за национално и световно стопанство, през 2009 година по политология и дипломация във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а през средата на 2011 година по европейска интеграция в същия университет. Владее свободно английски и руски език.

От 2002 година е съдебен кандидат в Окръжен съд – Русе. Между 2005 и 2007 година е юрисконсулт в Областния диспансер за психиатрични заболявания със стационар в град Русе, а от 2007 до 2009 година и в Многопрофилната болница за активно лечение.

Политическа кариера

От 2011 година е адвокат в Адвокатската колегия – Русе. Междувременно тя е и общински съветник в Общинския съвет на град Русе и председател на Комисията по законност, обществен ред и сигурност.

Между 2009 и 2012 година е народен представител за Русе на партия ГЕРБ в XLI народно събрание. От 14 юли 2010 година е председател на парламентарната Комисия по здравеопазване. В периода от 21 март 2012 до 13 март 2013 г. е министър на здравеопазването в първия кабинет на Бойко Борисов. След като става министър, е наследена на поста председател на парламентарната Комисия по здравеопазване от Даниела Дариткова. Атанасова е депутат и в XLII, XLIII, XLIV, XLV, XLVI, XLVII, XLVIII и XLIX народно събрание. Заместник-председател е на Комисията по правни въпроси в XLIV НС и член на Комисията по външна политика.

Ръководител е на парламентарната делегация на ОССЕ.

Конституционен съдия

Критики към номинацията

На 19 януари 2024 г. Народното събрание избира Десислава Атанасова за конституционен съдия, заедно с Борислав Белазелков. 14 адвокатски колегии и неправителствени организации („Правосъдие за всеки“ и др.) протестират срещу нейния избор, тъй като се съмняват в професионализма ѝ, морала ѝ и политическата ѝ неутралност. Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за съществуващ казус (според тълкувателно решение на КС Атанасова и Белазелков ще имат мандат за 7 години, но НС ги избира за 9). Също така той припомня новоприетия текст от Конституцията, който задължава Народното събрание при избор на членове на органи да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да гарантира тяхната независимост. Радев апелира заклеването на Атанасова и Белазелков да се отложи. Тъй като обаче по закон те трябва да се закълнат най-късно до седмица след избирането, клетвата на Атанасова и Белазелков е положена в 11,00 ч. на 26 януари 2024 г.; междувременно се чака тълкувателно решение по питането на президента. Проф. Пламен Киров отбелязва, че не е нормално президентът да изисква мотиви (обоснованост) за назначението на даден кандидат, защото в Държ. вестник не се вписват мотиви; такива се вписват само в съдебните актове.

Отказ на президента да присъства на клетвата

Президентът Радев отказва да присъства на клетвата на Атанасова и Белазелков. Въпреки това водещи юристи (Михаил Екимджиев, Пламен Киров и др.) изказват мнения, че неговото присъствие не е задължително, а е чисто формален акт Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков припомня, че преди 2 години при друга церемония на Конституционния съд не е присъставал председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов (2015 – 2022), но тя е била счетена за легитимна. Председателят на ВКС Галина Захариева (от 2022) също коментира, че „нашето участие тук е изцяло представително и се дължи на уважение към институцията“. Доц. Наталия Киселова е на мнение, че случаят не е съпоставим с казуса „Плевневлиев – Марковска“ – едно, защото председателят на КС ще присъства; второ, защото не се гласува цялата квота от четирима души, а само от двама В случая с казуса „Плевневлиев – Марковска“ тогава председателят на Конституционния съд Евгени Танчев не позволява да се пристъпи към клетва заради отсъствието на държавния глава. Към 26 януари 2024 г. липсата на президента Радев не е регистрирна от председателя на съда Павлина Панова. Освен това няма разписана възможност за оспорване на клетвата. На тази разлика набляга и проф. Екатерина Михайлова – че след като е имало клетва, тя не може да бъде оспорена, докато в случая на Марковска е липсвала клетва.

Полярни политически реакции. Теза за липса на политическа неутралност на КС

Христо Иванов определя Атанасова като професионалист, човек който добре познава законодателния процес и с голям политически опит, срещу което получава критики от „Има такъв народ“, че преди 3 години е давал съвесем други определения за нея. Зад номинацията на Атанасова подписи слагат Атанас Атанасов, Кирил Петков и пр. десни политици. Междувременно някои политици определят КС като политически орган, а Бойко Борисов дава пример с Янаки Стоилов, който е станал конституционен съдия, а не може да се каже, че е политически неутрален. Самата Десислава Атанасова в препитването си коментира, че единствено в Естония има аналог на КС, който е съставен само от експерти; Навсякъде другаде в Европа този орган е политизиран. Правосъдният министър Атанас Славов също е на мнение, че „Освен другия юридическия опит, за КС е много важно да има политическа сензитивност, защото голяма част от решенията, които се вземат, са и стратегически, и политически, наред с чисто юридическата аргументация. Подобна теза застъпва и конституционният съдия Филип Димитров – „Конституционният съд не е съд в класическия смисъл на думата“. Той дава пример с назначенията на Станислав Димитров, Васил Гоцев и Янаки Стоилов. В същото време опозиционните лидери на Възраждане и БСП реагират остро срещу назначението на Атанасова и директно призовават президента да я бламира. В отговор депутати от ГЕРБ обявяват протестите срещу Атанасова за лустрация срещу кадри от ГЕРБ. Лидерът на ПГ на ДПС, Делян Пеевски, обявява, че е дал оценката си за Атанасова, когато се е подписал под предложението тя да стане конституционен съдия.

Спорен казус за конфликт на интереси

Тъй като Констититуционният съд тепърва трябва да се произнесе дали Атанасова и Белазелков имат право да са част от институцията, при положение че НС ги избрало за срок, който не е признат от КС, това поражда правни въпроси. Може ли да бъде оспорено решението само частично, или трябва да се гледа в цялост?; и следва ли да си направят Атанасова и Белазелков отвод по тълкуването на дело, което пряко ги засяга? Атанасова обявява, че няма да си прави отводи – едно, защото такава процедура не е предвидена в закона; второ, защото за 15 години в Парламента тя е станала вносител на стотици проектопредложения и ако си прави отвод по всеки казус, въобще не трябва да работи. Проф. Пламен Киров също счита, че в закона няма изрична забрана за неучастие на конституционни съдии по дела, които ги засягат. Що се отнася до практиката на КС, съществуват случаи и в двете посоки. Янаки Стоилов не е участвал в дело за главния прокурор, на което е бил вносител, като сл. министър; но в минали години е имало народен представител, който е станал конституционен съдия и е участвал в дела, които пряко го засягат.

Решение на Държавен вестник

В Държавен вестник, бр. 7/23.1.2024, е обнародвано решението за вписване на Атанасова и Белазелков. Решението е публикувано на 16 януари 2024 г. и влиза в сила от 20 януари 2024 г. В решението Атанасова и Белазелков са вписани за 9 години. Народното събрание бърза, за успее да утвърди номинациите преди да влезе в сила решение на Конституционния съд, че:

„Koнcтитyциoнeн cъдия, избpaн или нaзнaчeн cлeд пpeдвидeнoтo в чл. 147, aл. 2, изp. тpeтo oт Koнcтитyциятa oбнoвявaнe нa cъcтaвa нa Koнcтитyциoнния cъд, yпpaжнявa пpaвoмoщиятa cи caмo зa ocтaвaщия cpoĸ oт мaндaтa, cчитaнo oт ĸoнcтитyциoннo дължимия мoмeнт зa oбнoвявaнeтo нa cъcтaвa нa Cъдa.“

Отписване от адвокатската колегия

За да няма несъвместимост с позицията ѝ на член на КС Десислава Атанасова трябва да се отпише като адвокат. Тъй като обаче не може да контролира кога колегията ще я пусне според закона е достатъчно да подаде заявление в 7-дневен срок. Според председателя на колегията Ангел Стефанов, Атанасова е подала заявление в срок. Бойко Борисов също твърди, че тя е дала заявление още на следващия ден след номинацията си. Към 18 април 2024 г., обаче, Атанасова все още не е отписана от колегията.

Становища на юристи

Проф. Пенчо Пенчев и доц Д. Топчийска смятат че искането на Румен Радев е основателно, но само частично – по отношение на срока на службата на Атанасова и Белазелков. Гл. ас. Дилян Начев застъпва същото схващане.

Тълкувателно решение на КС

На 9 юли 2024 г. Конституционият съд взима решение, че изборът на Атанасова и Белазелокв не противоречи на основния закон . Той обаче ще е само за 7 години, а не за 9 Решението е прието единодушно с 10 гласа "за", като Атанасова и Белазелков не са участвали в гласуването Докладчик е бил Константин Пенчев. В мотивите си КС е посочил, че само назначаващият орган (Народното събрание) има право на преценка дали лицето Х става за длъжността или не. Личностната преценка е единствено отговорност на назначаващия орган. Не така стои въпросът със срока, който е указан в Конституцията

Представител на България във Венецианската комисия

На 31 януари 2025 г. с решение на №50/31.01.2025 г. на Министерският съвет, Десислава Атанасова е избрана за представител на България във Венецианската комисия. За неин заместник е посочен Белазелков.

Външни препратки

• Десислава Атанасова, Биография Архив на оригинала от 2013-03-17 в Wayback Machine., Сайт на правителството на България