Десница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Десницата в политиката подкрепя виждането, че социалната стратификация и йерархия е неизбежна, естествена, нормална и желателна.[1][2][3] Тя обикновено поддържа тази си позиция, опирайки се на естественото право, икономиката или традициите.[4][5] Йерархията и социалното неравенство се разглеждат като естествен резултат от традиционните социални разлики[6][7] или конкуренцията при пазарните икономики.[8][9] Терминът „десен“ може да се отнася и за всяка консервативна или реакционна част от дадена политическа партия или система.[10]

Политическите термини „ляв“ и „десен“ са въведени в разгара на Френската революция (1789 – 1799) и се отнасят за разположението на местата за седене на френските Генерални щати: тези, които седят отляво по принцип се противопоставят на монархията и подкрепят революцията, създаването на република и секуларизация,[11] докато тези отдясно подкрепят традиционните институции на Стария ред. Първоначално, десницата във Франция се образува като реакция срещу „левите“ и включва политици, поддържащи йерархията, традицията и клерикализма.[4]:693 Употребата на термина „десен“ се разпространява след възстановяването на френската монархия през 1815 г.,[12] когато се използва най-вече във връзка с ултрароялистите.[13]

Макар термина „десница“ да се оформя около традиционните консерватори, монархисти и реакционисти, понятието на „крайнодясната политика“ се използва за описване на режими на фашизъм, нацизъм и расово превъзходство.[14] От 1830-те до 1880-те години структурата на социалните класи и икономиката на Западния свят се изместват от аристокрация към капитализъм.[15] Това всеобщо превключване към капитализма засяга десноцентристките движения, като например Британската консервативна партия, която започва да подкрепя капитализма.[16] В Европа, икономическите консерватори обикновено се считат за либерали, а десницата включва националисти, противници на имиграцията, религиозни консерватори, а в исторически план голяма част от десните движения са с антикапиталистически настроения.[17][18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Johnson, Paul. Right-wing, rightist. // A Political Glossary. Auburn University website, 2005. Архивиран от оригинала на 19 август 2014. Посетен на 23 октомври 2014.
  2. Bobbio, Norberto, Cameron, Allan. Left and Right: The Significance of a Political Distinction. Chicago, University of Chicago Press, 1996. ISBN 978-0-226-06246-4. с. 51, 62.
  3. Goldthorpe, J.E.. An Introduction to Sociology. Third. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-24545-6. с. 156.
  4. а б Carlisle, Rodney P.. Encyclopedia of Politics: The Left and the Right. Thousand Oaks, SAGE Publishing, 2005. ISBN 978-1-4129-0409-4. с. 693, 721.
  5. Clark, William Roberts. Capitalism, Not Globalism: Capital Mobility, Central Bank Independence, and the Political Control of the Economy. Ann Arbor, University of Michigan Press, 2003. ISBN 978-0-472-11293-7.
  6. Smith, T. Alexander and Raymond Tatalovich. Cultures at War: Moral Conflicts in Western Democracies (Toronto, Canada: Broadview Press, Ltd., 2003) p. 30.
  7. (2019)."Center-right political parties in advanced democracies 2019".
  8. Goldthorpe, J.E.. An Introduction to Sociology. 3. Cambridge, Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-24545-6. с. 156.
  9. (2019)."Center-right political parties in advanced democracies 2019".
  10. right wing – definition of right wing in English | Oxford Dictionaries. // En.oxforddictionaries.com, 20 април 2014. Посетен на 15 ноември 2016.
  11. Knapp, Andrew, Wright, Vincent. The government and politics of France. 5. London, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-35732-6.
  12. Realms of memory: conflicts and divisions (1996), ed. Pierre Nora, „Right and Left“ by Marcel Gauchet, p. 248.
  13. Gauchet, Marcel, „Right and Left“ in Nora, Pierre, ed., Realms of Memory: Conflicts and Divisions (1996) p. 247 – 248.
  14. Iain McLean and Alistair McMillan, The Concise Oxford Dictionary of Politics, Right(-wing)...and for extreme right parties racism and fascism., p. 465, Oxford, 2009, ISBN 978-0-19-920780-0.
  15. Alan S. Kahan. Mind Vs. Money: The War Between Intellectuals and Capitalism. New Brunswick, New Jersey: Transaction Publishers, 2010. p. 88.
  16. Ian Adams. Political Ideology Today. Manchester, England, UK; New York, New York, USA: Manchester University Press, 2001. p. 57.
  17. Leonard V. Kaplan, Rudy Koshar, The Weimar Moment: Liberalism, Political Theology, and Law (2012) p. 7 – 8.
  18. Alan S. Kahan, Mind Vs. Money: The War Between Intellectuals and Capitalism (2010), p. 184.