Деспот (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Деспот)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Деспот.

Деспот (на гръцки: δεσπότης, despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г. от византийския император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180) като най-висшата титла след василевса (basileus, император).

Семантика[редактиране | редактиране на кода]

Титлата на Деспот е била резервирана за най-висшата аристокрация. Един деспот може да има една Деспотия (Despotie или Despotats), от 1261 г. е също титлата на престолонаследника на трона, който едновременно е и владетел в Деспотство Морея. Женската форма Деспоина (Despoina), която правилно на български се произнася с придихание Деспина, и определя един женски деспот или съпругата на един деспот.

Освен във Византия, преди всичко в Южна Европа, титлата се разпространява като най-висока владетелска титла. Така Бела III от Унгария (упр. 1172 – 1196) става първият невизантийски деспот. Обикновено тяхната владетелска територия тогава е наричана деспотат (Despotat), както Епирското деспотство или Добруджанското деспотство. В Деспотат Епир деспот е титлата на владетеля над византийската държава-продължител. В средновековното Душаново царство се въвежда също титлата деспот (виж сръбски деспоти) по времето на цар Стефан Душан, който с това приема византийските служби и титли. Моравските деспоти през 15 век получават между 1402 и 1453 г. техните титли винаги от византийския император, след това от унгарския крал. Първият деспот на Моравска България е Стефан Лазаревич приема титлата от византийския император Мануил II Палеолог на връщане от злополучната битка при Ангора в Константинопол. Императрица по това време е Елена Драгаш, чийто баща е оставил надпис в който изрично се отбелязва с народността „българин“ (описан и публикуван от академик Йордан Иванов). Житието на Стефан Лазаревич е дело на българския книжовник родом от Кюстендил – Константин Костенечки.

Във византийската литургия до днес свещеникът е заговарян с „деспот“ от дякона.

Титлата е станала нарицателна за производствения ѝ термин – деспотизъм.

Деспоти в България[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Латинската империя[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Второто българско царство[редактиране | редактиране на кода]

В Поморавието и в т.нар. Моравско деспотство[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • B. Ferjancic, Despot. Lexikon des Mittelalters, 3, Sp. 733f.
  • Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, 2004 S. 183 – 184 (ISBN 3-205-77193-1, ISBN 3-8252-8270-8)
  • Билярски, И. А. (1998), Институциите на средновековна България. Второ българско царство (XII–XIV в.), София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]