Дестини (модул)
| Дестини | |
 Инсталиране на Дестини на МКС. | |
| Характеристика на модула | |
|---|---|
| Статут | Активен |
| Тип | Обитаем модул |
| Предназначение | Лаборатория |
| Построен от |  Боинг |
| Собственик | НАСА |
| Ракета-носител | Атлантис |
| Изстрелян на | 7 февруари 2001 |
| Мисия | STS-98/5A |
| Скачен с КС на | 10 февруари 2001 |
| Технически данни | |
| Чиста маса | 14 515 кг |
| Маса в орбита | 24 023 кг |
| Дължина | 8,53 м |
| Диаметър | 4,27 м |
| Обитаем обем | 106 м3 |
| Конфигурация | |
 | |
| Дестини в Общомедия | |
Дестини (на английски: Destiny) е американски лабораторен модул за изследвателски цели на борда на Международната космическа станция (МКС).[1][2] Прикачен е към свързващия модул Юнити и активиран за период от пет дни през февруари 2001 г.[3] Дестини е първата орбитална изследователска станция на НАСА след изоставянето на Скайлаб през февруари 1974 г.
Астронавтите извършват разнообразни експерименти в херметизирания модул. Учени от различни части на планетата ще използват тези проучвания за да увеличат успеха на своите изследвния в областта на медицината, инженерството, биотехнологията, физиката и науките за Земята.[2]
Компания Боинг започва конструирането на 16 тонната изследователска лаборатория през 1995 г. в Център за космически полети Маршал в Хънтсвил, Алабама.[1] Дестини е пренесена в Космически център Кенеди през 1998 г. и НАСА започва приготовления за бъдещото изстрелване. То се състои на 7 февруари 2001 г. на борда на космическа совалка Атлантис с полет STS-98.[3]
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]
Алуминиевият модул е дълъг 8,5 m и широк 4,3 m.[1][2] Включва три цилиндрични отделения и два конусовидни люка, през които астронавтите могат да влизат и излизат от модула.[1] Задния отсек е свързан с предния отсек на модул Юнити, а предния отсек на Дестини е свързан със задния отсек на модул Хармъни. Сферичен прозорец с диаметър 520 mm е разположен централно от едната страна на модула.[2]
На всеки от двата отсека за скачване има по един люк.[2] Обикновено двата люка са отворени, освен ако не се наложи Дестини да бъде изолиран от останалата част на станцията. Всеки люк има прозорец. Люковете могат да се отварят и затварят от всяка страна на модула.
Стъкленият прозорец е оптически чист с телескопично качество и се използва за наблюдение на Земята.[1][2][4] Екипажът на МКС използва камери с много висока резулюция за да заснеме изменящите се земни пейзажи. Прозорецът има капак, който го предпазва от евентуален удар с микрометеорит или някакъв космически отпадък. Космонавтите отварят капака ръчно за да използват прозореца.
Изображенията заснети от Дестини дават материал на геолози и метеоролози шанса да излседват за вероятни наводнения, лавини, планктонни цъфтежи в океаните по начин, който не се е използвал преди, също така учените могат да изследват глетчери, горски пожари, развитието на урбанизацията и т.н.[2]
Оборудване
[редактиране | редактиране на кода]Дестини пристига до МКС оборудвана с пет стелажа помещаващи електрозахранването и живото-поддържащите системи, които осигуряват електричеството, изстудяват водата, произвеждат въздушна вентилация и изпълняват контрол над температурата и влажността на въздуха. Седем допълнителни стелажа са доставени до Дестини с помощта на Многофункционалния товарен модул Леонардо с мисия STS-102 на НАСА и още 10 стелажа са доставени с последвалите мисии. Американския модул може да съдържа до 13 стандартни товарни стелажи с експерименти от човешките науки, излседвани материали, земни наблюдения и др.[2] Лабораторията има 24 стелажа по 6 на всяка от четирите страни.[1]
С пристигането на европейскита и японската лаборатории, стелажите (от типа международен стандартен транспортен стелаж) на Дестини могат да се разместват и да се пренасят в различните лаборатории на МКС.[4] Всеки стелаж е дълъг около 2 m, широк 1,05 m, и дълбок 85,9 cm. Тежи 104 kg, и побира до 700 kg съдържание.[4]
Научно оборудване
[редактиране | редактиране на кода]Дестини съдържа Лабораторен фризер на минус осем градуса транспортиран до станцията с полет STS-121.[5] Фризерът се използва както за съхранение на проби така и за съхранение на реактиви на борда на станцията. Използва се за транспортирането на пробите от станцията в температурно контролирана среда.[6]
На прозорецът на Дестини е инсталирана т.нар. Земеделска видеокамера (AgCam). Това е многоспектрална система за изображения построена и предимно оперирана от студентите от Университета в Северна Дакота. Целта ѝ е да прави чести снимки във видимата и инфрачервената области в земеделските райони на Земята.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 Boeing. Destiny Laboratory Module // Boeing, 2008. Посетен на 10 февруари 2010.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 NASA. U.S. Destiny Laboratory // NASA, 2003. Архивиран от оригинала на 9 юли 2007. Посетен на 10 февруари 2010.
- 1 2 NASA. STS-98 // NASA, 2001. Архивиран от оригинала на 30 август 2013. Посетен на 10 февруари 2010.
- 1 2 3 Andrews Space & Technology. ISS Destiny (U.S. Laboratory Module) // Andrews Space & Technology, 2001. Архивиран от оригинала на 6 септември 2008. Посетен на 10 февруари 2010.
- ↑ NASA. STS-121 // NASA, 2008. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2008. Посетен на 0 февруари 2010.
- ↑ NASA. Minus Eighty-Degree Laboratory Freezer for ISS (MELFI) // NASA, 2008. Архивиран от оригинала на 1 ноември 2008. Посетен на 10 февруари 2010.
- ↑ Agricultural Camera (AgCam) factsheet // NASA, 27 февруари 2009. Архивиран от оригинала на 4 април 2009. Посетен на 0 февруари 2010.
Външни пепратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Лабораторен модул Дестини в уебсайта на НАСА Архив на оригинала от 2007-07-09 в Wayback Machine..
| |||||||||||||||||||||||||||||