Дестини (модул)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дестини
ISS Destiny Lab.jpg
Инсталиране на Дестини на МКС.
Статут Активен
Тип Обитаем модул
Предназначение Лаборатория
Построен от Съединени американски щати Боинг
Собственик Съединени американски щати НАСА
Ракета-носител Съединени американски щати Атлантис
Изстрелян на 7 февруари 2001
На мисия STS-98/5A
Скачен със
станцията на
10 февруари 2001
Технически данни
Чиста маса 14 515 кг
Маса в орбита 24 023 кг
Дължина 8,53 м
Диаметър 4,27 м
Обитаем обем 106 м3

Дестини (на английски: Destiny) е американски лабораторен модул за изследвателски цели на борда на Международната космическа станция (МКС).[1][2] Прикачен е към свързващия модул Юнити и активиран за период от пет дни през февруари 2001 г.[3] Дестини е първата орбитална изследователска станция на НАСА след изоставянето на Скайлаб през февруари 1974 г.

Астронавтите извършват разнообразни експерименти в херметизирания модул. Учени от различни части на планетата ще използват тези проучвания за да увеличат успеха на своите изследвния в областта на медицината, инженерството, биотехнологията, физиката и науките за Земята.[2]

Компания Боинг започва конструирането на 16 тонната изследователска лаборатория през 1995 г. в Център за космически полети Маршал в Хънтсвил, Алабама.[1] Дестини е пренесена в Космически център Кенеди през 1998 г. и НАСА започва приготовления за бъдещото изстрелване. То се състои на 7 февруари 2001 г. на борда на космическа совалка Атлантис с полет STS-98.[3]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Астронавтката Сюзан Хелмс наблюдава Земята през прозореца на лаборатория Дестини.
Дестини след като е скачена с МКС през 2001 година.

Алуминиевият модул е дълъг 8,5 m и широк 4,3 m.[1][2] Включва три цилиндрични отделения и два конусовидни люка, през които астронавтите могат да влизат и излизат от модула.[1] Задния отсек е свързан с предния отсек на модул Юнити, а предния отсек на Дестини е свързан със задния отсек на модул Хармъни. Сферичен прозорец с диаметър 520 mm е разположен централно от едната страна на модула.[2]

На всеки от двата отсека за скачване има по един люк.[2] Обикновено двата люка са отворени, освен ако не се наложи Дестини да бъде изолиран от останалата част на станцията. Всеки люк има прозорец. Люковете могат да се отварят и затварят от всяка страна на модула.

Стъкленият прозорец е оптически чист с телескопично качество и се използва за наблюдение на Земята.[1][2][4] Екипажът на МКС използва камери с много висока резулюция за да заснеме изменящите се земни пейзажи. Прозорецът има капак, който го предпазва от евентуален удар с микрометеорид или някакъв космически отпадък. Космонавтите отварят капака ръчно за да използват прозореца.

Изображенията заснети от Дестини дават материал на геолози и метеоролози шанса да излседват за вероятни наводнения, лавини, планктонни цъфтежи в океаните по начин, който не се е използвал преди, също така учените могат да изследват глетчери, горски пожари, развитието на урбанизацията и т.н.[2]

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Параметри на Дестини
Дължина 8,53 m
Максимален диаметър 4,27 m
Маса 14 500 kg

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Дестини пристига до МКС оборудвана с пет стелажа помещаващи електрозахранването и живото-поддържащите системи, които осигуряват електричеството, изстудяват водата, произвеждат въздушна вентилация и изпълняват контрол над температурата и влажността на въздуха. Седем допълнителни стелажа са доставени до Дестини с помощта на Многофункционалния товарен модул Леонардо с мисия STS-102 на НАСА и още 10 стелажа са доставени с последвалите мисии. Американския модул може да съдържа до 13 стандартни товарни стелажи с експерименти от човешките науки, излседвани материали, земни наблюдения и др.[2] Лабораторията има 24 стелажа по 6 на всяка от четирите страни.[1]

С пристигането на европейскита и японската лаборатории, стелажите (от типа международен стандартен транспортен стелаж) на Дестини могат да се разместват и да се пренасят в различните лаборатории на МКС.[4] Всеки стелаж е дълъг около 2 m, широк 1,05 m, и дълбок 85,9 cm. Тежи 104 kg, и побира до 700 kg съдържание.[4]

Научно оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Дестини съдържа Лабораторен фризер на минус осем градуса транспортиран до станцията с полет STS-121.[5] Фризерът се използва както за съхранение на проби така и за съхранение на реактиви на борда на станцията. Използва се за транспортирането на пробите от станцията в температурно контролирана среда.[6]

В момента на прозорецът на Дестини е инсталирана т.нар. Земеделска видеокамера (AgCam). Това е многоспектрална система за изображения построена и предимно оперирана от студентите от Университета в Северна Дакота. Целта ѝ е да прави чести снимки във видимата и инфрачервената области в земеделските райони на Земята.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Boeing. Destiny Laboratory Module. // Boeing, 2008. Посетен на 10 февруари 2010.
  2. а б в г д е ж з NASA. U.S. Destiny Laboratory. // NASA, 2003. Посетен на 10 февруари 2010.
  3. а б NASA. STS-98. // NASA, 2001. Посетен на October 7 2008.
  4. а б в Andrews Space & Technology. ISS Destiny (U.S. Laboratory Module). // Andrews Space & Technology, 2001. Посетен на October 7 2008.
  5. NASA. STS-121. // NASA, 2008. Посетен на 0 февруари 2010.
  6. NASA. Minus Eighty-Degree Laboratory Freezer for ISS (MELFI). // NASA, 2008. Посетен на 10 февруари 2010.
  7. Agricultural Camera (AgCam) factsheet. // NASA, 2009-02-27. Посетен на 0 февруари 2010.

Външни пепратки[редактиране | редактиране на кода]