Десьова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Десьова къща
Старирадевата къща от юг
Старирадевата къща от юг
Вид къща
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Копривщица, България
Стил възрожденска архитектура
Конструкция плет, дърво, камък
Изграждане около 1855 г.
Етажи 2
Статут паметник на културата с национално значение[1]
творчески дом на Българска академия на науките
Състояние реставрирана, улица „Любен Каравелов“ № 9

Десьовата къща, известна и като Старирадева къща, се намира в Копривщица. Тя е представител на пловдивския тип къща от Българското възраждане. Построена е около 1855 г. за Теодораки Десьоолу (Теодор Десьов) – бегликчия, едър земевладелец и скотовъдец,[2][3]чиито наследници през 1906 г. продават къщата на Владимир Макариев Старирадев (1872 –1957). Същата година той се жени за дъщерята на Патьо Млъчков – Рада. Семейството има три деца и живее в къщата до 1956 година.[2].

Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1975 година.[4]Тя е като други такива къщи в Копривщица от времето на разцвета на копривщенската възрожденска архитектура в периода между 1842 – 1870 година.[5]

Къщата е с една надлъжна ос на симетрия. Разположена е в северозападния ъгъл на голям двор, заграден с висока каменна стена. Главната фасада е обърната към двора и към голямата „чемшир порта“. Дворът е затревен и засаден с овощни дървета, чемшир и цветни лехи. Зад къщата е задният двор със самостоятелна порта. В него са достроените към къщата пералня и месалня, стопанските сгради, зеленчуковата и овощната градина. Къщата се състои от зимник, приземие и стаж. По своята конструкция и по материалите, с които е изградена, не се различава от Ослековата и Гърковата къща. Приземието и етажът имат еднакво разпределение. Около централно поставен отвод с форма на удължен правоъгълник са разположени четири стаи, по две симетрично на наддъжната ос. Предната стена на долния отвод е отдръпната назад така, че заедно със стените на двете предни стаи образува малка ниша, в която е поставен входът. Горният отвод, обратно, е изнесен пред лицето на сградата и подпрян на две дървени колони. Приземието е слабо повдигнато над терена. Две каменни стъпала въвеждат в долния отвод, в дъното на който двураменната дървена стълба отвежда към отвода на горния етаж. Предната част на горния отвод е издигната над общото ниво, отделена е с парапет и снабдена със самостоятелно разработен таван.[3]

Вътрешната украса на къщата са състои от оцветени в различни основни тонове стаи, стенописи, алафранги и дървени апликирани тавани.[3]

По масивната, кована порта още личат следите от ударите с ятагани и брадва, с които аскера и башибозука са се опитвали неуспешно да я разбият и нахлуят в двора (снимката долу в ляво).[6] Подгонените от руските войски при отстъплението си от позициите си в Златица, турски войници искат да им бъде отворено, за да ограбят каквото могат. Времето им обаче се оказва недостатъчно за целта, а портата – здрава.[2]

Десьовата къща е творчески дом на БАН.[4][7] На портата има поставена табелка „къща за гости“ с категоризация. Намира се на улица „Любен Каравелов“ № 9.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020. // с. 43.
  2. а б в Фитлеков, Иван. Спомени коментари. Копривщица, 2004. с. 90 – 91.
  3. а б в Димитров, Димитър, Йордан Йорданов, Георги Кожухаров, Кръстю Миятев, Георги Стойков, Любен Тонев, Христо Христов. Кратка история на българската архитектура. София, Издателство на Българската академия на науките, 1965. с. 315 – 317.
  4. а б Министерство на културата. Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“ (НИНКН) към 2017 г.. // (ДВ бр. 53/1975)
  5. Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 66.
  6. Теофилов, Петко. Копривщица. София, Наука и изкуство, 1966. с. 91.
  7. Творчески дом „Копривщица“. // pdn.bas.bg.