Деутерий
Деутерият е стабилен изотоп на водорода. Деутерият е естествен изотоп и се съдържа в океаните на Земята с приблизително съотношение един деутериев атом на 6500 атома нормален водород. Ядрото на деутерия съдържа един протон и един неутрон, за разлика от това на обикновения водород, което се състои само от един протон.
Химическото означение на деутерия е D. Познат е като тежък водород.
Откриване[редактиране | редактиране на кода]
През 1900г. по нарждане на немския физикохимик Вихлейм Освалд (лоуреат по химия през 1909г.)[1] учените приели атомното тегло на кислорода да е 16 и възприели единица за атомно тегло да е 1/16 от теглото на кислорода. Така те определили атомното тегло на всички елементи. През 1927г. били открити стабилните изотопи на кислорода – 16О, 17О и 18О, поради което физиците отнасят своите изчисления към чистият изотоп 16О, който е 97,762% от общата смес на изотопите.[1] Появили се две скали за атомните тегла на елементите – физична и химична. Когато изчислявали атомното тегло на водоорда, химиците получавали 1,00805, а физиците – 1,00778.[1] Не било трудно да се предположи, че ако около 500 атома водород (протий), се прибави атомното тегло на два пъти по-тежък изотоп, разликата изчезва.[1] Така първо теоритично, а после и експериментално е доказан дуетрият. Това се случило, когато 1929 г. Харолд Юри си поставил задачата да открие по-тежкия изотоп на водорода.[1] За тази цел проектира дестилационен процес на течен водород, при който по-леките изотопи се изпаряват по-рано при повишаване на температурата и остават по-тежките.[1] Този процес осъществява негвият бивш студент Брикуид, който използвал 4 литра течен водород, от който след дестилацията получил 1 милилитър обогатен водород. Юри изчислява веороятният атомен спектър на тежкият изотоп. Заедно с асистента си Мърфи забеязва на атомната спектрогарама на обогатеният водород много слаби линии, които липсват при обикновеният водород и съответстват точно на изчислените за тежкия изотоп 2Н.[1] За своето откритие Юри получава нобелова награда по химия през 1934 г.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Лефтеров, „Химичните елементи и техните изотопи“ – Издатество на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015 г.
