Деца бежанци
Извеждане на децата бежанци от Егейска Македония | |
![]() | |
Място | Гърция |
---|---|
Дата | март и май 1948 г. |
Извеждане на децата бежанци от Егейска Македония в Общомедия |

Деца бежанци или деца бегълци (на македонска литературна норма: деца бегалци; на гръцки: Αποστολή παιδιών στις Λαϊκές Δημοκρατίες από τον ΔΣΕ) е термин, с който в България и Северна Македония се обозначават от 28 000 до 32 000 деца на възраст между 2 и 14 години, които на два пъти през март и май 1948 година по време на гражданската война в Гърция организирано са изведени от Демократичната армия на Гърция извън пределите на страната.[1][2] В социалистическите страни се смята, че целта е те да бъдат спасени от ужасите на войната. Гръцката десница нарича събитието „отвличане на деца“ (παιδομάζωμα, кръвен данък) и смята, че децата са изведени в социалистическите страни не за да бъдат спасени, а за да бъдат промити мозъците им с комунистически идеи и по-късно да бъдат използвани за комунистическа пропаганда в Гърция. Изчислено е, че около 8000 деца са изведени от Костурско.[3] Изключения са правени за деца под 2 или 3 години, които са оставали с майките си.
Децата бежанци са изведени в Албания и Югославия и оттам са разселени из всички тогавашни социалистически страни — 5132 в Румъния, 2859 в Унгария, 3590 в Полша, 4148 в Чехословакия, 672 в България и в СССР.[1] Около 20 000 бежанци са предимно с български етнически произход и 8000 с гръцки.[4] В 1982 година след демократизацията на страната Гърция приема закон, с който позволява възвръщането на отнетото гръцко гражданство на бежанците, но само „ако са гърци по род“. На следната 1983 година се приема и закон за връщане на имотите на бежанците, но също само „ако са гърци по род“.
В Северна Македония, където децата бежанци са най-многобройни, функционира Асоциация на децата бежанци, която е организирала четири Световни срещи на децата бежанци – през 1988 и 1998 в Скопие (Северна Македония), през 2003 година в Лерин (Флорина, Гърция) и от 18 до 21 юли 2008 година отново в Скопие.
Известни деца бежанци
[редактиране | редактиране на кода]Андрю Росос, историк
Благой Шклифов, езиковед и диалектолог
Вангел Бабинкостов, математик, професор
Вангелия Десподова, филолог
Георги Аяновски, писател
Георги Доневски, активист за човешки права
Герман Миовски, журналист и краевед
Димитър Димитров, писател и политик
Иван Доровски, писател
Лефтер Манче, пластичен хирург
Любка Рондова, народна певица
Мария Воденска, писателка
Михалис Гарудис, художник
Панайотис Гуджимисис, художник
Паскал Гилевски, писател
Петре Наковски, писател и дипломат
Ристо Ильоски, историк
Ристо Миновски, професор
Ристо Ячев, писател
Сократ Лафазановски, художник
Стоян Киселиновски, историк, специалист по Егейска Македония
Таки Павловски, художник
Танас Луловски, художник
Ташко Георгиевски, писател
Тома Трифоновски, художник
Трайко Дурчовски, художник и поет
Христофор Тзавелла, историк и фолклорист
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Програма на втората светска средба на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија. 50 години Екзодус“, Скопје, 1998.
- The Hostages of Skopje, Fugitives, properties, and repatriation: Yugoslav confidential documents, Ε.Μ.Σ., Θεσσαλονίκη 2008[неработеща препратка]
- Доровски, Иван. Судбината на децата от Егејска Македонија пред шеесет години, в: Предавања на XLI меѓународен семинар за македонски јазик, литература и култура, Охрид 11 август - 28 август 2008, Скопје, 2009, стр. 17 - 27. Архив на оригинала от 2011-05-24 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Frucht, Richard (2000). Eastern Europe: An Introduction to the People, Lands, and Culture. ABC-CLIO. p. 599. ISBN 1-57607-800-0
- ↑ Πολυμερίδης, Γιώργος. Η αλήθεια για τα εκπατρισμένα Ελληνόπουλα στη Λαϊκή Δημοκρατία της Βουλγαρίας // Ριζοσπάστης. 17 август 2008 г. Посетен на 4 февруари 2013 г.
- ↑ Hill, Peter (1989). The Macedonians in Australia. Carlisle: Hesperian Press. p. 32. ISBN 0-85905-142-0
- ↑ Жаклина Митевска. Егзодусот на децата бегалци - 55 години, Македонско Сонце, архив на оригинала от 12 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081212014243/http://www.makedonskosonce.com/broevis/2002/sonce434/Tekst22.htm, посетен на 7 септември 2008