Дечко Караджов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Дечко Караджов.
| Дечко Караджов | |
| български генерал | |
 Капитан Караджов в края на 1885 или началото на 1886 г. | |
| Роден |
1 октомври 1859 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 юли 1909 г.
|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Съпруг | Стефана Тюлева |
| Деца | Христо Караджов |
Дечко Христов Караджов е български офицер (генерал-майор), участвал в Сръбско-българската война
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Караджов е роден 1 октомври 1859 година в село Шипка, Османска империя, в семейството на Христо Дянков Караджов и Неделя Генджелиева от Казанлък.[1] Учи пети клас в Пловдивската гимназия (тогава семинария), когато занятията са прекъснати поради започналата Руско-турска война.
През май 1878 година се записва в командата на волноопределяющите се. Завършва първи випуск на Военното училище и е разпределен в жандармерията на Източна Румелия.[2] Секционен командир е в Брезово и Чепеларе. Прехвърлен в милицията служи в Бургаската и Казанлъшката дружина и в учебния батальон в Пловдив.
През 1883 година постъпва в офицерска стрелкова школа в Петербург. Завършва с отличие и продължава обучението си в генералщабната Николаевска академия. След първи курс се завръща в България повикан заради Съединението. Произведен е капитан и е назначен за командир на Девета (Опълченска) дружина към първи пеши софийски полк по това време в Пловдив.[3]
След обявяването на Сръбско-българската война полкът се отправя към София и е първата част тръгнала от Южна България, която пристига на Сливница[4]
На 7 ноември след подаден сигнал за атака, възседнал кон пръв повежда дружината си в битката при Гургулят, за което е награден с орден „За храброст“ IV степен.[5]
След войната е командир на първа дружина на осми полк във Варна. По време на Деветоавгустовския преврат срещу княз Александър офицерите от полка се разбунтуват срещу детронаторите и арестуват командира капитан Иван Сарафов. Караджов поема командването на полка. В поредица от телеграми с ротмистър Анастас Бендерев потвърждава клетвата на офицерите към княза и отказва да признае новото правителство въпреки опитите да го заблудят, че Батемберг доброволно е абдикирал и всички войскови части вече са се заклели.[6]
На 13 август по заповед на подполковник Сава Муткуров повежда полка в поход към Пловдив, където се събират верните на княза части за настъпление към София. Пристигат след пет дена и остават в града да заместят войските отпътували за столицата.[7]
На 19 февруари 1887 година при Русенския бунт, като един от верните на регентството командири е натоварен да състави сборна дружина от най-добрите войници на осми полк и със специален влак да се отправи от Варна към Русе. Когато пристига вечерта, бунта вече е потушен но е започнала саморазправа с участниците и заподозрените симпатизанти. Капитан Караджов поема командването на всички войски в града и с решителни действия умиротворява населението.[6]
- Командир на осми пехотен приморски полк от 1 февруари 1889
- Командир на втори пехотен искърски полк в Търново от 15 февруари 1890
- На 14 февруари 1893 г. присъства на литургията на митрополит Климент в църквата „Рождество Богородично“ в Търново, за която духовника е обвинен в клевета към княза и подстрекателство за бунт. Подполковник Караджов е призован като свидетел от обвинението, но в показанията си пред съда не подкрепя тезите на прокурора.[8]
- Командир на деветнадесети пехотен шуменски полк от 31 август 1895
- Командир на втора бригада от втора пехотна тракийска дивизия в Хасково от 08 февруари 1903
- Минава в запас по собствено желание през февруари 1905 г. – произведен генерал-майор.[3]
Починал в бедност на 9 юни 1909 година на 49 години.[3]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
- Съпруга Стефана Иванова Тюлева от Карлово
- Син Христо Дечков Караджов – подполковник (1899 – 1946)
- Внук Дечко Христов Караджов – ядрен физик – (1943 – 2004) – заместник директор на ИЯИЯЕ
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Капитан (9 септември 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (10 август 1895)
- Генерал-майор (февруари 1905)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден за храброст IV степен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караджов, Дянко Д. „Шипка до освобождението“ изд. Мир, 2016
- ↑ Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софийското военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
- ↑ а б в Милев, Христо. Генералъ-майоръ Дечко Хр. Караджовъ, вестник Сливница, брой 11 (и следващи два) от 6 март1910
- ↑ Йорданъ Венедиковъ „История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г.“
- ↑ Венедиковъ, Й. Цит. съч., с. 72; П о п о в, Ив. Девета опълченска дружина във войната 1885 г. – ВИС, 3, 1925, № 5 – 6, 94 – 102.
- ↑ а б Радев, Симеон „Строителите на съвременна България“ т.2
- ↑ Стайчев, Н., „8-ѝ пехотенъ Приморский на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза полкъ“, Варна, Издание на щаба на 8-а пехотна Приморска дружина, том 1
- ↑ Сборник Климент Търновски – Васил Друмев, със статии от проф. М. Арнаудов, Г. С. Пашев, Ю. Трифонов, Митрополит Симеон Преславски, Т. Николов, С. Чилингиров, П. Пешев, Т. Янков и др. София, 1927.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 73.
