Направо към съдържанието

Дечко Стаматов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дечко Стаматов
български художник
Роден
1883 г.
Починал
Семейство
Братя/сестриСтаньо Стаматов

Дечко Петров Стаматов е български художник.[1]

„Почивка“, 10-те години на XX век
Паметникът „Плачуща Македония“ в Кюстендил, 1933 година

Роден е в Шипка, Казанлъшко, в семейството на учители, македонски българи.[1] По-голям брат е на Станьо Стаматов.[2] В 1904 година започва да учи в Софийското художествено индустриално училище, в класа на Иван Мърквичка. Завършва в 1909 година.[1]

Участва в трите войни за национално освобождение (1912 – 1918) и е носител на два ордена „За храброст“.[1]

От 1910 до 1935 година е учител в Кюстендилската гимназия. Един от авторите е на стенописите в софийската патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. В Кюстендил развива широка обществена дейност. Той е режисьор, гримьор и сценограф на театралната група към Читалище „Братство“. В 1926 година става председател на дружество „Юнак“ и летовище „Осогово“. През май 1927 година закупува парцел в Хисарлъка, където построява две сгради за детски лагер.[1]

В 1925 – 1926 година в района на казармите на 13-и пехотен рилски полк изгражда чешма-паметник на загиналите чинове от полка в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война (1915 – 1918).[3] В 1933 година изгражда в Кюстендил паметника.[4]

Умира на 21 септември 1935 година „Плачуща Македония“.[1]

  1. а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 613.
  2. Георгиев, Георги. Люлка на художници // Литературен свят. Посетен на 18 юли 2023.
  3. Военни паметници в България // Посетен на 18 юли 2023.
  4. Митев, Денчо. Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил 1919–2010 г. Кюстендил, 2011. с. 39 - 40, 53.