Деян Енев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Деян Енев
Deyan Enev.JPG
Роден 11 август 1960 г. (54 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на България България
Жанр разказ
Известни творби „Господи, помилуй“ (2004)
Награди Южна пролет“ (1987)
„Хр. Г. Данов“ (2000)
Хеликон“ (2004)
Златен ланец“ (2006)[1]
Милош Зяпков“ (2009)
„Николай Кънчев“ (2012(

Деян Енев е съвременен български писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител.

Бил е журналист във вестниците „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и в. „Монитор“.

Зад гърба си има над 2000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони.

Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция „Огилви и Мейдър“.

През 2010 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев. През 2012 г. е лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова“ в Созопол. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков“, номиниран за наградата „Хеликон“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014).

Сборникът му с избрани разкази „Всички на носа на гемията” претърпя три издания (Изд. „Фама“, 2005; Изд. „Фабер“, 2007; Изд. „Сиела“, 2009). Лауреат на голямата награда „Златен ланец“ на в. „Труд“ за къс разказ през 2006 г.

През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. Преводът е дело на Норберт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на Димитър Динев.

Като свои учители в жанра на разказа Енев посочва: Йордан Йовков, Исак Бабел и Джеръм Дейвид Селинджър.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази
  • „Четиво за нощен влак“ (1987)
  • „Конско евангелие“ (1992)
  • „Ловец на хора“ (1994)
  • „Клането на петела“ (1997)
  • „Ези-тура“ (2000)
  • „Господи помилуй“ (2004)
  • „Всички на носа на гемията“ (2005)
  • „Градче на име Мендосино” (2009)
  • „7 коледни разказа” (2009)
  • „Българчето от Аляска“ (2011)
  • „Внукът на Хемингуей“ (2013)
  • „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014)
  • „По закона на писателя“ (2015)
Очерци за писатели
  • „Хора на перото“ (2009)
Християнски есета
  • „Народ от исихасти“ (2010)
Поезия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Наш човек се окичи със „Златния ланец“!“, в. „Сега“, 23 декември 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]