Деятелен залог
Деятелният залог (също действителен или активен залог) на глагола показва, че глаголното лице е вършителят на действието.
Глаголите в този залог могат да бъдат лични и безлични, преходни и непреходни. Деятелният залог има по-голяма честота на употреба в българския език от страдателния залог.
Съдържание
Форми[редактиране | редактиране на кода]
Деятелният залог в 9-те български глаголни времена изглежда по следния начин.
| Време | Личен глагол | Безличен глагол |
|---|---|---|
| Сегашно време | чета | съмва се |
| Минало несвършено време | четях | съмваше се |
| Бъдеще време | ще чета | ще се съмва |
| Бъдеще време в миналото | щях да чета | щеше да се съмва |
| Минало свършено време | четох | съмваше се |
| Минало неопределено време | чел съм | съмвало се е |
| Минало предварително време | бях чел | беше се съмвало |
| Бъдеще предварително време | ще съм чел | ще се е съмвало |
| Бъдеще предварително време в миналото | щях да съм чел | щеше да се е съмвало |
В деятелен залог глаголното лице е активно и то реализира действието. В зависимост от формалните им и семантични особености глаголните форми в деятелен залог могат да се групират в две категории – същински деятелни глаголи и средни (медиални) глаголи. [1]
Същински деятелни глаголи[редактиране | редактиране на кода]
Тези глаголи нямат възвратни форми (не съществуват *вървя се, *говоря се) и страдателни форми (*спано е, *залязвано е). При тях формалният показател на залога е нулев. Техните форми не включват частиците "се" или "си". От семантична гледна точка глаголното лице инициира и реализира действието.
Пример:
Светла пие чай.
Птичките пеят.
Детето рисува.
Средни глаголи[редактиране | редактиране на кода]
При т.нар. медиални глаголи глаголното лице се представя граматически като активно, без реално то да е такова. Средните глаголи в българския език са резултат от процес на словообразуване, а не са специални залогови форми на даден глагол в смисъла, в който мия се е форма за възвратен залог на мия. Тези глаголи са задължително непреходни.
Медиалните глаголи се делят на 2 подвида.
При първия подвид глаголното лице обикновено е човек (по-рядко животно) и е субект на ментален или физиологически процес.
Пример:
Страхувам се.
Пие ми се.
Спи ми се.
Взимам си.
Спомням си.
Всички форми на глаголите от тази група съдържат "се" или "си".
При втория подвид глаголното лице е неодушевен предмет, който е засегнат от някакъв процес. Не малко автори в този случай говорят за медиопасив.
Пример:
Вратата се отвори сама.
Ябълката се откъсна и тупна на земята.
Този вид средни глаголи се образуват само с частицата "се".
При средните (медиални) глаголи възвратните форми "се" и "си" не изразяват някакво значение, те не могат да бъдат заменени със "себе си" или с предлог + "себе си". Така например, докато формата мия се може да бъде трансформирана в мия себе си, *страхувам себе си не е възможен вариант на страхувам се. [2]
Спорни въпроси[редактиране | редактиране на кода]
Различните автори имат различни концепции по отношение на броя на залозите в български език. От това произлизат следните проблеми:
Деятелният залог при възвратните глаголни форми[редактиране | редактиране на кода]
| Случай | Вършител | Получател | Пример |
|---|---|---|---|
| 1 | + | - | Иван се смее. Той пак си въобразява нещо. |
| 2 | + | + | Иван се мие. Мария си купи обувки. |
| 3 | - | + | Тук се раздават безплатни талони. |
| 4 | - | - | Мръква се. Така не се говори. |
В първия случай изреченията са деятелни: подлогът е вършител на действието, без да е негов получател. Във втория ред са представени възвратните (рефлексивни) форми – при тях глаголното лице е и вършител, и получател. Третият ред включва глаголи, които означават страдателни (пасивни) отношения – подлогът е получател на действието. В четвъртия ред изреченията са безлични (имперсонални) – глаголното лице не е нито вършител, нито получател.
Както се вижда от таблицата, формите, които включват частиците "се"' и '"си" и означават глаголното лице като вършител на действието, се разглеждат като форми на деятелния залог. [3] [4] [5] [6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Руселина Ницолова, Българска граматика. Морфология (2008). стр.235
- ↑ Руселина Ницолова, Българска граматика. Морфология (2008). стр. 236
- ↑ Валентин Станков, Проблеми на граматичната система на българския език – глагол (2009)
- ↑ Стефка Петрова, Морфологични ситнежи – глагол (2009)
- ↑ Петър Пашов, Руселина Ницолова, Помагало по българска морфология. Глагол (1976)
- ↑ Любомир Андрейчин, Глаголната система в съвременния български език (2010)
