Деятелен залог

Деятелният залог (също действителен или активен залог) на глагола показва, че глаголното лице е вършителят на действието.

Глаголите в този залог могат да бъдат лични и безлични, преходни и непреходни. Деятелният залог има по-голяма честота на употреба в българския език от страдателния залог.

Форми

Деятелният залог в 9-те български глаголни времена изглежда по следния начин.

Време	Личен глагол	Безличен глагол
Сегашно време	чета	съмва се
Минало несвършено време	четях	съмваше се
Бъдеще време	ще чета	ще се съмва
Бъдеще време в миналото	щях да чета	щеше да се съмва
Минало свършено време	четох	съмваше се
Минало неопределено време	чел съм	съмвало се е
Минало предварително време	бях чел	беше се съмвало
Бъдеще предварително време	ще съм чел	ще се е съмвало
Бъдеще предварително време в миналото	щях да съм чел	щеше да се е съмвало

В деятелен залог глаголното лице е активно и то реализира действието. В зависимост от формалните им и семантични особености глаголните форми в деятелен залог могат да се групират в две категории – същински деятелни глаголи и средни (медиални) глаголи.

Същински деятелни глаголи

Тези глаголи нямат възвратни форми (не съществуват *вървя се, *говоря се) и страдателни форми (*спано е, *залязвано е). При тях формалният показател на залога е нулев. Техните форми не включват частиците „се“ или „си“. От семантична гледна точка глаголното лице инициира и реализира действието.
Пример:
Светла пие чай.
Птичките пеят.
Детето рисува.

Средни глаголи

При т.нар. медиални глаголи глаголното лице се представя граматически като активно, без реално то да е такова. Средните глаголи в българския език са резултат от процес на словообразуване, а не са специални залогови форми на даден глагол в смисъла, в който мия се е форма за възвратен залог на мия. Тези глаголи са задължително непреходни.

Медиалните глаголи се делят на 2 подвида.

При първия подвид глаголното лице обикновено е човек (по-рядко животно) и е субект на ментален или физиологически процес.
Пример:
Страхувам се.
Пие ми се.
Спи ми се.
Взимам си.
Спомням си.
Всички форми на глаголите от тази група съдържат „се“ или „си“.

При втория подвид глаголното лице е неодушевен предмет, който е засегнат от някакъв процес. Не малко автори в този случай говорят за медиопасив.
Пример:
Вратата се отвори сама.
Ябълката се откъсна и тупна на земята.
Този вид средни глаголи се образуват само с частицата „се“.

При средните (медиални) глаголи възвратните форми „се“ и „си“ не изразяват някакво значение, те не могат да бъдат заменени със „себе си“ или с предлог + „себе си“. Така например, докато формата мия се може да бъде трансформирана в мия себе си, *страхувам себе си не е възможен вариант на страхувам се.

Спорни въпроси

Различните автори имат различни концепции по отношение на броя на залозите в български език. От това произлизат следните проблеми:

Деятелният залог при възвратните глаголни форми

Случай	Вършител	Получател	Пример
1	+	-	Иван се смее. Той пак си въобразява нещо.
2	+	+	Иван се мие. Мария си купи обувки.
3	-	+	Тук се раздават безплатни талони.
4	-	-	Мръква се. Така не се говори.

В първия случай изреченията са деятелни: подлогът е вършител на действието, без да е негов получател. Във втория ред са представени възвратните (рефлексивни) форми – при тях глаголното лице е и вършител, и получател. Третият ред включва глаголи, които означават страдателни (пасивни) отношения – подлогът е получател на действието. В четвъртия ред изреченията са безлични (имперсонални) – глаголното лице не е нито вършител, нито получател.

Както се вижда от таблицата, формите, които включват частиците „се“' и '„си“ и означават глаголното лице като вършител на действието, се разглеждат като форми на деятелния залог.