Джаки Милбърн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джаки Милбърн
Jackie Milburn Linfield (cropped).jpg
Лична информация
Роден Джон Едуард Томпсън Милбърн
11 май 1924 г.
Ашингтън, Англия
Починал 9 октомври 1988 г. (64 г.)
Ашингтън, Англия
Ръст 180 см
Пост Централен нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1943 – 1957
1957 - 1960
1960 – 1962
Flag of England.svg Нюкасъл
Ulster Banner.svg Линфийлд
Flag of England.svg Йелсли
353
54
0
177
68
0
Национален отбор²
1948 – 1955Flag of England.svg Англия1310
Треньор
1957 – 1960
1960 - 1962
1963 – 1964
Ulster Banner.svg Линфийлд
Flag of England.svg Йелсли
Flag of England.svg Ипсуич
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 6 октомври 2016.
2. Информацията е актуална към 6 октомври 2016.
Джаки Милбърн в Общомедия

Джон Едуард Томпсън "Джаки" Милбърн (на английски: John Edward Thompson "Jackie" Milburn, роден на 11 май 1924 г. в Ашингтън, починал на 9 октомври 1988 г. в Ашингтън, е бивш английски футболист, нападател. Той е един от легендарните играчи на Нюкасъл и почти половин век държи рекорда за най-много отбелязани голове за тима във всички турнири (200), а със 178 гола само за първенство държи и до днес рекорда по този показател. Трикратен носител на ФА Къп и шампион на Северна Ирландия като играещ треньор на Линфийлд. Член на Английската футболна зала на славата.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че от дете е привърженик на Съндърланд, Милбърн участва на проби в големия враг Нюкасъл. Футболистите на проби играят мач срещу първия отбор и въпреки, че на почивката губят с 3:0, в крайна сметка печелят с 9:3 с шест гола на Милбърн.[1] Треньорът на отбора Стан Сеймур е очарован от видяното и успява да убеди бащата на Милбърн, че Нюкасъл е правилният избор за младежа. Все още в разгара на Втората световна война, той прави неофициален дебют на 28 август 1943 г. в мач от неофициалното първенство, заместващо суспендираната по време на войната Футболна лига. До подновявято на първенството Милбърн изиграва 95 мача и отбелязва 38 гола, като заради липса на играчи изиграва няколко мача и за Съндърланд и Шефилд Юнайтед като гостуващ футболист.[2] Официален дебют за първия отбор прави на 5 януари 1946 г. при победата с 4:2 над Барнзли в мач за ФА Къп, за която отбелязва и два гола. Със своите 20 гола в 39 срещи през сезон 1947/1948, Милбърн, вече преместен от крилото на поста централен нападател, допринася за второто място във Втора английска дивизия и промоцията в Първа.

По време на първия си сезон в първа дивизия, Милбърн отново е най-добрият реализатор в състава с 19 гола. Нюкасъл завършва на четвърто място, въпреки че по Коледа е водач в класирането. Полемика предизвиква изявеното желание за трансфер от страна на играча, но след като бива убеден да остане, той признава, че е постъпил глупаво, защото негови колеги от националния отбор са му разказвали, че в други градове в страната могат да се изкарват добри пари и извън футболния терен.[3] През лятото на 1949 г. Нюкасъл прави едномесечно турне в САЩ и Канада, а при пристигането местната преса засипва с похвали Милбърн, който оправдава очакванията и отбелязва 31 гола в 10 мача.[4] В първенството Нюкасъл завършва на пето място, а Милбърн записва 19 гола за първенство и един за ФА Къп и е най-добрият голмайстор за отбора. Следващият сезон започва добре за "свраките", които правят серия от десет мача без загуба и са считани за едни от фаворитите за титлата. След няколко слаби мача Нюкасъл отново набира скорост и след като се класира на финал за ФА Къп много специалисти предвиждат дубъл, защото няколко кръга преди края тимът е на шест точки зад лидера Тотнъм, но има три мача по-малко. Ръководството на отбора обаче залага всичко на финала за купата и Милбърн е един от титулярите, които получават почивка в мачовете за първенство преди мача на Уембли, а голяма част от останалите пък не се раздават на сто процента.[5] Формата на отбора спада рязко и след няколко загуби остава на четвърто място в крайното класиране, а в деня на финала срещу Блекпул Нюкасъл вече не са считани за фаворити. Пресата и много специалисти и фенове наричат финала "Финала на Матюс", очаквайки 36-годишният Стенли Матюс да спечели първата си ФА Къп, но Милбърн, по свои думи, е решен да развали купона му.[5] През първото полувреме гол на Милбърн е несправедливо отменен, но след това само в рамките на пет минути той отбелязва два гола. Вторият е толкова красив, че една от звездите на Блекпул - Стан Мортенсен, забавя подновяването на играта, за да поздрави Милбърн,[6] а след мача Стенли Матюс признава, че цялата заслуга за победата на Нюкасъл е на Милбърн, а вторият му гол е гол от друга планета, най-красивият, който той някога е виждал и гол, за който всеки футболист си мечтае.[7] И този сезон Джаки Милбърн е най-точният стрелец на Нюкасъл – 17 гола за първенство и 8 за купата.

В началото на следващия сезон Милбърн пропуска няколко мача поради контузия, а когато е възстановен, той моли треньора да играе за дублиращия отбор, за да не наруши играта на отбора, който до момента се е справял добре и без него.[6] Завръща се в игра за първия отбор в края на септември и до първата третина на януари вече има 16 гола на сметката си, а Нюкасъл отново е считан за фаворит за дубъл. Историята от миналия сезон обаче се повтаря и напредването в турнира за ФА Къп води до слабо представяне в първенството и едва 11 точки от 16 поредни мача. В турнира за купата Милбърн е сравнително "тих" и отбелязва единствените си три гола в четвъртфинала срещу Портсмут. Нюкасъл печели купата след победа с 1:0 над Арсенал и става първият отбор през 20 век, който успешно успява да защити титлата си от предходната година. Милбърн отбелязва общо 29 гола във всички турнири - личен рекорд в рамките на един сезон, но този път топреализаторът на отбора е Джордж Робледо с 39. Серия контузии през сезон 1952/1953 не му позволява да запише повече от 16 мача, но в следващите сезони е на познатото си ниво, като през 1955 г. отново печели ФА Къп, отбелязвайки и гол в първата минута при победата с 3:1 на финала над Манчестър Сити.

През 1957 г. напуска Нюкасъл, за да стане играещ треньор на северноирландския Линфийлд, с който печели шампионската титла и купата на страната и става играч на годината и два пъти голмайстор на първенството. В периода 1960-1962 г. е играещ треньор на Йелсли в ниските нива на английския футбол.

Кариера в националния отбор[редактиране | редактиране на кода]

За националния отбор дебютира на 9 октомври 1948 г. и записва общо 13 мача и 10 гола.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Flag of England.svg Нюкасъл
Ulster Banner.svg Линфийлд (като играещ треньор)
Индивидуални отличия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wor Jackie remembered: How pies at half time sent Jackie Milburn to the top
  2. The Friday Five: Players who braved both sides of the Newcastle-Sunderland divide
  3. Майк Къркъп, Jackie Milburn in Black and White, стр 33.
  4. 'Britishers on the attack': Newcastle's North American tour in 1949
  5. а б Роджър Хътчинсън, The Toon - A complete history of Newcastle United Football Club, стр. 173, 174, 177
  6. а б Дилън Йънгър, Newcastle's Cult heroes, стр. 69, 76
  7. Пол Джоану, Shirt of Legends, стр. 127