Джакомо Бала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джакомо Бала
италиански художник
Роден
Починал
1 март 1958 г. (86 г.)

Националност Флаг на Италия Италия
Кариера в изкуството
Стил футуризъм
„метафизическа живопис“
аероживопис
Академия Академия „Албертина“
Направление живопис
Известни творби „Динамизъм на куче на каишка“ (1912)
Повлиял Умберто Бочони, Джино Северини
Джакомо Бала в Общомедия

Джакомо Бала (на италиански: Giacomo Balla) е италиански художник, скулптор и сценограф от движението на футуризма. След следването си в академията „Албертина“ в родния му град Торино се мести в Рим, където прекарва по-голямата част от живота си. През 1910 г. заедно със свои ученици пише „Технически манифест на футуристичния художник“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джакомо Бала е роден през 1871 г. в Торино. Син е на фотограф и като дете е учил музика.[1] След кратко следване в художествената академия „Албертина“ (на италиански: Accademia Albertina) и „Liceo Artistico“ и участие в колективна изложба под знака на Обществото за подпомагане на изкуствата в родния си град, около 1892 г. слуша курсове в Торинския университет като състудент на Чезаре Ломброзо. През 1895 г. се мести в Рим, където работи като илюстратор и карикатурист за различни издателства.[2] От 1899 г. участва с творбите си, повлияни от неоимпресионизма, на международни изложения, първото от които е Венецианското биенале. Става дума най-вече за пейзажи (Elisa ai giradini, 1902) и социални сюжети (Il Mendicante, 1902). В течение на седем месеца през 1900 – 1901 г. работи в Париж като асистент на илюстратора Серафино Макиати и изучава дивизионистичната техника на неоимпресионистите.[2] През 1903 г. негови творби са паказани на Венецианското биенале, а през 1904 г. в Glaspalast в Мюнхен. През 1904 г. Бала участва в Международното изложение в Дюселдорф, а през 1909 г. излага свои творби на Есенния салон в Париж.[2] В Рим има свое ателие в Академията на изящните изкуства, където и преподава.

След като през 1910 г. заедно с Умберто Бочони, Карло Кара, Луиджи Русоло и Джино Северини подписва втория „Футуристичния манифест“ на Филипо Томазо Маринети, заедно със своите ученици публикува „Манифест на футуристичния художник“.[3]

Картината „Момиче, тичащо по балкона“ (1912, на италиански: Ragazza che corre sul balcone) е върхът и краят на футуристичната му фаза. По време на тази си фаза Бала се интересува от динамизма, създаван между цветовете и светлината. В картината разделя цветовете в изолирани петна, което създава илюзия за движение.[4]

През 1913 г. участва в Първия немски есенен салон в Берлин.[2]

На 1 март 1915 г. заедно с художника Фортунато Деперо публикува манифест със заглавие „Футуристична реконструкция на вселената“, а на 11 септември 1916 г. - „Футуристична кинематография“.[5][6]

Уникалният му принос за театъра е сценографията за постановката на „Feu d'artifice“ на Игор Стравински в Рим през април 1917 г.[5][3]

По време на Първата световна война ателието на Бала се превръща в място за срещи на млади художници. След войната художникът се преориентира към дизайна и киното. През 1935 г. става член на Академията „Сан Лука“ в Рим (на италиански: Accademia di San Luca).

През 1955 г. участва на първото изложение „Документа“ в Касел.[7] Умира три години по-късно на 86 години в Рим. Творбите му са показвани посмъртно и на осмото издание на „Документа“ през 1987 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Maurizio Fagiolo Dell'Arco, Balla: The Futurist, Los Angeles, 1988
  • Vivien Greene (съст.), Italian Futurism 1909 – 1944. Reconstructing the Universe, New York, 2014
  • Giovanni Lista, Balla, catalogue général de l’œuvre, vol. I, Modena, 1982
  • Giovanni Lista, Le Futurisme: création et avant-garde, Paris, 2001
  • Giovanni Lista, Balla, la modernità futurista, Milano, 2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rachel Barnes, The 20th-Century art book, London, 2001.
  2. а б в г ((en)) Биография на Джакомо Бала, сайт на музея Гугенхайм, Ню Йорк.
  3. а б ((it)) Manuela Annibali, Balla, Giacomo. В: Enciclopedia dei ragazzi, 2005.
  4. Sylvia Martin, Futurisme, 2005.
  5. а б ((it)) Maurizio Calvesi, BALLA, Giacomo. В: Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 5, 1963.
  6. ((it)) Manifesto 100. Futurist Reconstruction of the Universe (1915-2015), сайт на Трентино Култура.
  7. Официалната страница на Документа, описваща първото издание и участниците в нея, архивирана на 9 април 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]