Джакомо Бала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джакомо Бала
"Скулптурна конструкция от шум и скорост" (1914 – 1915, реконструирана 1968)
"Скулптурна конструкция от шум и скорост" (1914 – 1915, реконструирана 1968)
Роден
Починал
1 март 1958 г. (86 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Стил Футуризъм, Аероживопис
Известни творби Динамизъм на куче на каишка, 1912.
Джакомо Бала в Общомедия

Джакомо Бала (на италиански: Giacomo Balla) е италиански художник, скулптор и сценограф от движението на футуризма. След следването си в академията Албертина в родния му град Торино се мести в Рим, където прекарва по-голямата част от живота си. През 1910 година заедно с негови ученици пише „Технически манифест на футуристичния художник“.

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джакомо Бала е роден през 1871 година в Торино. Син е на фотограф и като дете е учил музика.[1] След кратко следване в художествената академия Албертина (на италиански: Accademia Albertina) в родния си град, през 1985 година се мести в Рим, където работи като илюстратор и карикатурист за различни издателства.[2] От 1899 година излага първите си творби, повлияни от неоимпресионизма, на международни изложения. Става дума най-вече за пейзажи (Elisa ai giradini, 1902) и социални сюжети (Il Mendicante, 1902). В периода 1900 – 1901 година живее в Париж и изучава дивизионистичната техника на неоимпресионистите. В Рим има свое ателие в Академията на изящните изкуства, където и преподава.

След като през 1909 година подписа „Футуристичния манифест“ на Филипо Томазо Маринети, публикува, заедно с негови ученици, „Технически манифест на футуристичния художник“.

Картината „Момиче тичащо на балкона“ (1912, на италиански: Ragazza che corre sul balcone) е върхът и края на футуристичната му фаза. По време на тази си фаза Бала се интересува от динамизма създаван между цветовете и светлината. В картината разделя цветовете в изолирани петна, което създава илюзия за движение.[3]

През 1915 година пише заедно с художника Фортунато Деперо манифест със заглавие „Футуристична реконструкция на вселената“.[4]

По време на Първата световна война ателието на Бала се превръща в място за срещи на млади артисти. След войната художникът се преориентира към дизайна и киното. През 1935 става член на Академията Сан Лука в Рим (на италиански: Accademia di San Luca ).

През 1955 година участва на първото изложение Документа в Касел.[5] Умира три години по-късно на 86 години в Рим. Творбите му са показвани посмъртно и на осмата Документа през 1987 година.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rachel Barnes: „The 20th-Century art book.“, Лондон, 2001
  2. Биография на Джакомо Бала на страницата на музея Гугенхайм, Ню Йорк, посетена на 8 април 2017.
  3. Sylvia Martin: „Futurisme“, 2005.
  4. Статия за манифеста на страницата на Трентино Култура, посетена на 8 април 2017.
  5. Официалната страница на Документа описваща първото издание и участниците в нея, посетена на 8 април 2017.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Maurizio Fagiolo Dell'Arco: „Balla: The Futurist“, Лос Анджелис 1988
  • Vivien Greene (издател): „Italian Futurism 1909 – 1944. Reconstructing the Universe“, Ню Йорк, 2014
  • Giovanni Lista, „Balla, catalogue général de l’œuvre, vol. I“, Модена, 1982
  • Giovanni Lista, „Le Futurisme : création et avant-garde“, Париж, 2001
  • Giovanni Lista, „Balla, la modernità futurista“, Милано, 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]