Джак Никълсън

Джак Никълсън Jack Nicholson
американски актьор
Джак Никълсън (2010)
Роден	Джон Джоузеф Никълсън 22 април 1937 г. Нептюн Сити, Ню Джърси, САЩ
Националност	САЩ
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1957 –
Оскари	Най-добра мъжка роля: 1975 – Полет над кукувиче гнездо 1997 – Колкото толкова Най-добра поддържаща мъжка роля: 1983 – Думи на обич
Златен глобус	Златен глобус на името на Сесил Демил – 1999 Най-добър актьор в драма: 1974 – Китайски квартал 1975 – Полет над кукувиче гнездо 2003 – Относно Шмид Най-добър актьор в мюзикъл или комедия: 1986 – Честта на фамилията Прици 1997 – Колкото толкова Най-добър поддържащ актьор: 1983 – Думи на обич
БАФТА	Най-добър актьор: 1974 – Китайски квартал, Последният детайл 1975 – Полет над кукувиче гнездо Най-добър поддържащ актьор: 1982 – Червените
Други награди	Кан – Най-добър актьор: „Последният наряд“ (1974)
Семейство
Съпруга	Сандра Найт (1962 – 1968)
Партньор	Анжелика Хюстън (1973 – 1990)
Уебсайт	Страница в IMDb
Джак Никълсън в Общомедия

Джон Джоузеф (Джак) Никълсън (на английски: Jack Nicholson) е популярен американски актьор, режисьор, продуцент и писател, смятан за един от най-добрите в професията си. През цялата си кариера Джак Никълсън влиза в уникални и предизвикателни роли, много от които включват тъмни образи на невротик и/или психопат. Дванадесетте номинации за „Оскар“ го правят най-номинирания актьор на всички времена.

Никълсън два пъти печели „Оскар“ за най-добра мъжка роля, за „Полет над кукувиче гнездо“ и за „Колкото толкова“. Същевременно печели „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля през 1983 г. за филма „Думи на обич“. Никълсън е добре познат с превъплъщения в ролята на „лошия“ – като Франк Кастело в „От другата страна“, Джак Торънс в „Сиянието“ и Жокера в „Батман“ през 1989 г.

Никълсън е един от само двама актьори, който е номиниран за „Оскар“ през всяко десетилетие от 1960 до 2000 г., другият е Майкъл Кейн. Той спечели шест награди Златен глобус и получава отличието Kennedy Center Honor през 2001 г. През 1994 г. той се превръща в един от най-младите участници, на които е присъдена наградата на Американския филмов институт.

Произход и младежки години

Никълсън е роден в Ню Джърси. Син е на вариететната танцьорка Джун Франсис Никълсън (сценично име Джун Нилсон). Джун се омъжва за шоумена Доналд Фурсило (сценично име Доналд Роус) шест месеца по-рано в Мериленд, на 16 октомври 1936 г., въпреки че Фурсило вече е женен. Той предлага да се грижи за детето, но майката на Джун – Етел настоява тя да се грижи за бебето, за да може Джун да продължи кариерата си. Доналд Фурсило твърди, че е баща на Никълсън, но когато се жени за Джун, той е обвинен в многоженство. Биографът Патрик МакГилигън твърди в книгата „Животът на Джак“ (Jack's Life), че латвиецът Еди Кинг, мениджърът на Джун, може да е биологичният баща на Никълсън. Други източници предполагат, че Джун не е сигурна кой е бащата. Майката на Никълсън е от ирландски, английски и холандски произход, въпреки че той и семейството му се самоопределят като ирландци.

Никълсън вярва, че неговите баба и дядо по майчина линия, Джон Джоузеф Никълсън и Етел Мей, са негови родители. През 1974 г. той открива, че неговите „родители“ всъщност не са баба му и дядо му, а сестра му в действителност е неговата майка, след статия в списание „Тайм“. По това време и майка му и баба му вече са починали (през 1963 и 1970 г., съответно). Никълсън заявява, че не знае кой е неговият биологичен баща, защото „Само Етел и Джун знаеха и никога не казаха на никого“.

Никълсън израства в Нептун Сити, Ню Джърси. Преди започване на гимназия, семейството му се премества в апартамент в Спринг Лейк, Ню Джърси. „Ник“, както е известен на своите приятели от училище, учи в Manasquan High School, където е избран за „клоун на класа“ от випуск 1954. Той е в ареста всеки ден в продължение на цялата учебна година. През 2004 г. Никълсън присъства на 50-годишна среща в училището, придружен от леля си Лорейн.

Кариера

Първи стъпки

Никълсън в The Little Shop of Horrors, 1960

Когато Никълсън за пръв път стъпва в Холивуд, той работи за легендите в анимацията Уилям Хана и Джоузеф Барбера. Виждайки таланта му като артист, те предлагат на Никълсън да работи като аниматор. Позовавайки се на желанието си да стане актьор, той отказва.

Той прави филмовия си дебют в нискобюджетния сериал The Cry Baby Killer, през 1958 г., изпълнявайки главната роля. За следващото десетилетие Никълсън често си сътрудничи с продуцента на филма Роджър Корман. Корман режисира Никълсън няколко пъти, най-вече в „Малкото магазинче на ужасите“ (The Little Shop of Horrors), а също и в „Гарванът“, The Terror, и The St. Valentine's Day Massacre. Работи често с режисьора Монте Хелман, както и в нискобюджетни уестърни, по-специално в Ride in the Whirlwind и The Shooting.

Възход

През 1967 г. Никълсън пише сценария за филма The Trip (режисиран от Корман), в който участват Питър Фонда и Денис Хопър. Никълсън е съавтор, с Боб Рафелсън, на филма Head и отговаря за саундтрака на филма. Въпреки това, едва след като получава роля във „Волният ездач“ (Easy Rider), той прави първия си голям пробив в киното. Никълсън играе алкохолизирания адвокат Джордж Хансън, за което получава първата си номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля.

Номинацията за най-добра мъжка роля идва на следващата година за участието му в „Пет леки пиеси“ (Five Easy Pieces, 1970). През същата година той се появява във филмовата адаптация на On A Clear Day You Can See Forever. Първоначално Никълсън трябва да играе ролята на отец Деймиън Карас в „Заклинателят“, но ролята е дадена на Джейсън Милър.

Други роли на Никълсън са в „Последният детайл“ (The Last Detail, 1973), за която е удостоен с награда за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан, както и трилъра на Роман Полански, „Китайски квартал“ ​​(1974). Никълсън е номиниран за наградата на Академията за най-добър актьор за двата филма и печели наградата Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм за „Китайски квартал“.

Джак Никълсън и Денис Хупър на 62-рите награди „Оскар“, 26 март, 1990

Никълсън печели първата си награда „Оскар“ за най-добра мъжка роля за ролята на Рандъл Макмърфи във филмовата адаптация на романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“, режисирана от Милош Форман през 1975 г. След това той започва да взема по-необичайни роли. Взема една малка роля в „Последният магнат“, с участието на Робърт Де Ниро. Участва в уестърна „По Мисури“ (The Missouri Breaks), където работи с Марлон Брандо.

Въпреки че не получава „Оскар“ за ролята на Стенли Кубрик в „Сиянието“ на Стивън Кинг (1980), това остава една от най-значимите му роли. Вторият му „Оскар“, „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля, е за ролята на пенсионирания астронавт Гарет Бридлъв в „Думи на обич“ (Terms of Endearment, 1983), режисиран от Джеймс Брукс. Никълсън продължава да работи през 80-те г., участва в „Пощальонът звъни винаги два пъти“ (1981), „Червените“ (1981), „Честта на фамилията Прици“ (1985), „Вещиците от Истуик“ (1987), „Новинарски блок“ (1987), и Ironweed (1987). Следват и три номинации за „Оскар“ за „Червените“, „Честта на фамилията Прици“ и Ironweed.

Филмът „Батман“ от 1989 г., в който Никълсън играе психопат убиец и престъпник (Жокера), е международен хит и донася на Никълсън 60 милиона щатски долара. За ролята си в „Доблестни мъже“ получава още една номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля.

През 1996 г. Никълсън сътрудничи още веднъж с режисьора Тим Бъртън в „Марсиански атаки“, където играе две противоположни роли, президент и строителен предприемач. Не всички изпълнения на Никълсън се приемат добре. Той е номиниран за наградите Златна малинка като най-лош актьор за Man Trouble (1992) и „Хофа“ (1992). Въпреки това, участието на Никълсън в „Хофа“ му донася номинация за „Златен глобус“.

Джак Никълсън, 2002 г.

Никълсън, печели следващия си „Оскар“ за най-добра мъжка роля за ролята си на Мелвин Юдал в „Колкото толкова“ (1997), отново режисиран от Брукс. През 2001 г. Никълсън е първият актьор, който получава наградата „Станиславски“ (Stanislavsky Award) на международния филмов фестивал в Москва.

2002 – днес

В „Относно Шмид“ (2002), Никълсън играе пенсионер, който поставя под съмнение собствения си живот след смъртта на съпругата му. Сдържаното му представяне му печели номинация за „Оскар“ за най-добра мъжка роля и награда Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм. В „Психаротерапия“ (2003), той играе агресивен терапевт, заедно с Адам Сандлър. През 2003 г. Никълсън участва в „Невъзможно твой“. В края на 2006 г., Никълсън отбеляза завръщането си към тъмната страна като Франк Костело, садистичен мафиотски бос, партнирайки си с Мат Деймън и Леонардо ди Каприо в наградения с „Оскар“ филм на Мартин Скорсезе, „От другата страна“.

През ноември 2006 г. Никълсън започва снимките на следващия си проект, „Ритни камбаната с финес“, роля, за която той обръсва главата си. Във филма участват Никълсън и Морган Фрийман като умиращи мъже, които изпълняват списък от цели преди да умрат. Последната му филмова роля е „Как да разбера?“.

Филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор	бележки
1958		The Cry Baby Killer	Джими Уолъс
1960		Too Soon to Love	Бъди	Ричард Ръш
		The Wild Ride	Джони Варън	Харви Бърман
		The Little Shop of Horrors	Уилбър Форс	Роджър Корман
		Studs Lonigan	Уери Райли
1962		The Broken Land	Уил Брошъс
1963		The Terror	Андре Дювалие	Роджър Корман, Денис Джакъб
	Гарванът	The Raven	Рексфорд Бедло	Роджър Корман
1964		Flight to Fury	Джей Уикхам	Монти Хелман	също сценарист
		Ensign Pulver	Долан	Джошуа Логън
1965	Езда във вихъра	Ride in the Whirlwind	Уес	Монти Хелман	също продуцент
1966		The Shooting	Били Спиър	Монти Хелман	също продуцент
1967		The St. Valentine's Day Massacre	Джино	Роджър Корман
		The Trip			сценарист
1968		Psych-Out	Стоуни	Ричард Ръш
		Head	себе си	Боб Рафелсън	също сценарист и продуцент
1969	Волният ездач	Easy Rider	Джордж Хансън	Денис Хопър	номинация – „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. номинация – Награда на БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля. номинация – Златен глобус за най-добър поддържащ актьор.
1970		On A Clear Day You Can See Forever	Тад Прингъл	Винсънт Минели
		The Rebel Rousers	Бъни	Мартин Б. Коен
	Пет леки пиеси	Five Easy Pieces	Робърт Дюпи	Боб Рафелсън	номинация – „Оскар“ за най-добра мъжка роля. номинация – Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.
1971	Плътското познание	Carnal Knowledge	Джонатан Фуерст	Майк Никълс	номинация – Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.
	Безопасно място	A Safe Place	Мич
		Drive, He Said			сценарист, режисьор и продуцент
1972	Кралят на Марвин Гардънс	The King of Marvin Gardens	Дейвид Стаблър	Боб Рафелсън
1973	Последният наряд	The Last Detail	Били Будуски	Хал Ашби	Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля (също за „Китайски квартал“). номинация – „Оскар“ за най-добра мъжка роля. номинация – Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.
1974	Китайски квартал	Chinatown	Джейк Гитис	Роман Полански	Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля (също за „Последният детайл“). Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм. номинация – „Оскар“ за най-добра мъжка роля.
1975	Богатството	The Fortune	„Оскар“ Съливан	Майк Никълс
	Полет над кукувиче гнездо	One Flew Over the Cuckoo's Nest	Рандъл Макмърфи	Милош Форман	„Оскар“ за най-добра мъжка роля. Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля (също за „Последният детайл“). Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.
	Професия: Репортер	Professione: Reporter	Дейвид Лок	Микеланджело Антониони
	Томи	Tommy	Специалистът	Кен Ръсел
1976	По Мисури	The Missouri Breaks	Том Логан	Артър Пен
	Последният магнат	The Last Tycoon	Бримър	Елия Казан
1978	Пътуване на юг	Goin' South	Хенри Лойд Муун		също режисьор
1980	Сиянието	The Shining	Джак Торънс	Стенли Кубрик
1981	Пощальонът винаги звъни два пъти	The Postman Always Rings Twice	Франк Чеймбърс	Боб Рафелсън
	Рагтайм	Ragtime		Милош Форман
	Червените	Reds	Юджийн О'Нийл	Уорън Бейти	Награда на БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля. номинация – „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. номинация – Златен глобус за най-добър поддържащ актьор.
1982	Границата	The Border	Чарли Смит	Тони Ричардсън
1983	Думи на обич	Terms of Endearment	Гарет Бридлъв	Джеймс Брукс	„Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. Златен глобус за най-добър поддържащ актьор.
1985	Честта на фамилията Прици	Prizzi's Honor	Чарли Партана	Джон Хюстън	Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия. номинация – „Оскар“ за най-добра мъжка роля.
1986	Изпепелени сърца	Heartburn	Марк Форман	Майк Никълс
1987	Вещиците от Истуик	The Witches of Eastwick	Дарил Ван Хорн	Джордж Милър
	Новинарски блок	Broadcast News	Бил Рорих	Джеймс Брукс
		Ironweed	Франсис Фелан		номинация – „Оскар“ за най-добра мъжка роля. номинация – Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.
1989	Батман	Batman	Жокера	Тим Бъртън	номинация – Награда на БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля. номинация – Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.
1990	Двамата Джейк	The Two Jakes	Джейк Гитис		също режисьор и продуцент
1992	Мъжки неприятности	Man Trouble	Хари Блис	Боб Рафелсън	номинация – Златна малинка за най-лош актьор.
	Доблестни мъже	A Few Good Men	полковник Нейтън Джесеп	Роб Райнър	номинация – „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. номинация – Златен глобус за най-добър поддържащ актьор.
	Хофа	Hoffa	Джими Хофа	Дани Де Вито	номинация – Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм. номинация – Златна малинка за най-лош актьор.
1994	Вълк	Wolf	Уил Рандал	Майк Никълс
1995	На кръстопът	The Crossing Guard	Фреди Гейл	Шон Пен
1996	Кръв и вино	Blood and Wine	Алекс Гейтс	Боб Рафелсън
	Вечерна звезда	The Evening Star	Гарет Бридлъв	Робърт Харлинг
	Марсиански атаки	Mars Attacks!	президент Джеймс Дейл	Тим Бъртън	номинация – Сателит за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.
1997	Колкото толкова	As Good as It Gets	Мелвин Юдал	Джеймс Брукс	„Оскар“ за най-добра мъжка роля. Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия. Сателит за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.
2001	Клетвата	The Pledge	Джери Блек	Шон Пен
2002	Относно Шмид	About Schmidt	Уорън Шмид	Александър Пейн	Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм. номинация – „Оскар“ за най-добра мъжка роля. номинация – Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля. номинация – Сателит за най-добър актьор в драматичен филм.
2003	Психаротерапия	Anger Management	доктор Бъди Райдел	Питър Сегал
	Невъзможно твой	Something's Gotta Give	Хари Санборн	Нанси Мейерс	номинация – Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия.
2006	От другата страна	The Departed	Франсис Костело	Мартин Скорсезе	номинация – Награда на БАФТА за най-добър актьор в поддържаща роля. номинация – Златен глобус за най-добър поддържащ актьор. номинация – Сателит за най-добър актьор в поддържаща роля.
2007	Ритни камбаната с финес	The Bucket List	Едуард Коул	Роб Райнър
2010	Как да разбера	How Do You Know	Чарлз Мадисън	Джеймс Брукс

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jack Nicholson в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Джак Никълсън
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Джак Никълсън
• Джак Никълсън в Internet Movie Database