Джалма Сантош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джалма Сантош
Лична информация
Роден
Дежалма Перейра Диас дос Сантош
27 февруари 1929
Починал24 юли 2013 г. (на 84 г.)
Ръст173 см
ПостДесен бек
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1948 – 1959
1959 – 1968
1968 – 1972
Общо:
Португеза
Палмейраш
Атлетико Паранаенсе
434
498
32
964
(11)
(10)
(2)
(23)
Национален отбор
1952 – 1968 Бразилия98(3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Джалма Сантош в Общомедия

Джалма Сантош, пълно име Дежалма Перейра Диас дос Сантош /порт. Djalma Santos, [diˈʒawmɐ ˈsɐ̃tus], изписва се и Dejalma SantosDejalma Pereyra Dias dos Santos/, (1929 – 2013) е бразилски футболист и треньор, защитник, който през 1997 и 2000 г. е избран от ФИФА като най-великия десен бек в историята на световния футбол за всички времена. Участва в четири световни първенства (1954, 1958, 1962 и 1966 г.).
Световен шампион през 1958 и 1962 г.
Панамерикански шампион през 1952 г.
Вицешампион на Южна Америка през 1953, 1957 и 1959 г. През 2004 г. Пеле го включва в списъка си на 125-те най-велики живи футболисти.

Джалма Сантош (вляво) заедно с Диди, Пеле, Жилмар и Орландо след спечелването на Световната купа, 1958 г.

Дълго време той е бил рекордьор по брой мачове за бразилския национален отбор с 98 участия и 3 гола от 1952 до 1968 г. (докато по този показател не е задминат от Кафу).[1] Джалма Сантош е един от малкото футболисти, които са направили над 1000 професионални изяви в кариерата си.[2] Той и Пеле са единствените, които започват поне един мач като титуляр в националния отбор на Бразилия на четири световни първенства.[3]

Джалма Сантош, Франц Бекенбауер и Филип Лам са единствените играчи в света, избрани 3 пъти за най-добри играчи на тяхната позиция на световните първенства. Джалма е избран за отбора на звездите на Световната купа на ФИФА през 1954, 1958 и 1962.[4] Макар да е известен предимно със своите защитни умения, той често се изнася напред и показва впечатляващи технически и атакуващи умения. Известен като примерен играч, той никога не е бил гонен от терена.[5]

Джалма Сантош (прав вляво) с отбора на Палмейраш, 1960 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джалма Сантош е роден на 27 февруари 1929 г. в Сао Пауло, Бразилия в бедно семейство. Той прави история в трите големи клуба, за които е играе. На 19 години става играч на Португеза, където се появява в професионалния футбол и изиграва общо 510 мача. Вече на 29-годишна възраст, като световен шампион, той става играч на Палмейраш, един от големите клубове в Бразилия, където изиграва 498 мача в продължение на 10 години, спечелва няколко титли и се превръща в идол на отбора. Поледните 2 години прекарва в клуб Атлетико Паранаенсе, където завършва кариерата си на 42 години.

Той е избран за най-добрия десен защитник в историята на футбола от ФИФА, от експерти, социологически проучвания, вестници, списания и медии по света като: списанието „Placar“ през 1981 г.; списанието „Venerdì“, 1997; Вестникът „Tarde Newspaper“ (2004); и отново в списание „Placar“ в последната им анкета.[6]

През 2013 г. той е избран за най-големия десен бек в историята на футбола и от илюстрираното списание на Панини „Brasil de all Copas“.

Според бразилския писател и журналист Нелсон Родригес: „Джалма Сантос влага в страничния си тон цялата страст на Черния Христос“.

На 24 юли 2013 г. Джалма Сантош умира в болница в Убераба в резултат на усложнения от пневмония.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даниэл Алвес может войти в историю сборной Бразилии // Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 2011-07-08.
  2. Djalma Santos: Footballer who won the World Cup with Brazil // The Independent. 23 август 2013. Посетен на 23 октомври 2013.
  3. globoesporte.globo.com/ Djalma Santos: quatro Copas, muitas glórias e um feito digno de Pelé
  4. reuters.com/ Brazil's twice World Cup winner Djalma Santos dies at 84 (англ.)
  5. а б SANTOS, Djalma // Treccani: Enciclopedia dello Sport. 2012. Посетен на 10 юни 2017.
  6. Bicampeão do mundo, Djalma Santos morre aos 84 anos // Revista Exame, 23 de julho de 2013.