Джампиеро Вентура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джампиеро Вентура
Zenit-Torino (8).jpg
Лична информация
Роден 14 януари 1948 г. (70 г.)
Генуа, Flag of Italy.svg Италия
Пост полузащитник
Юношески отбори
Flag of Italy.svg Сампдория
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1968–1969
1969–1970
1970–1974
1974–1976
1976–1978
Flag of Italy.svg Сампдория
Flag of Italy.svg Сестрезе
Flag of Italy.svg Ена
Flag of Italy.svg Санремезе
Flag of Italy.svg Новезе
0
29

(0)
(0)

Треньор
1976–1979
1979–1981
1981–1982
1982–1986
1986–1987
1987–1989
1989–1992
1992–1993
1993–1995
1995–1997
1997–1999
1999–2000
2001–2002
2002–2004
2004–2005
2005–2006
2006–2007
2007–2009
2009–2011
2011–2016
2016–2017
2018
Flag of Italy.svg Сампдория (юноши)
Flag of Italy.svg Сампдория (помощник)
Flag of Italy.svg Руентес Рапало
Flag of Italy.svg Ентела
Flag of Italy.svg Специя
Flag of Italy.svg Чентезе
Flag of Italy.svg Пистоезе
Flag of Italy.svg Джаре
Flag of Italy.svg Венеция
Flag of Italy.svg Лече
Flag of Italy.svg Каляри
Flag of Italy.svg Сампдория
Flag of Italy.svg Удинезе
Flag of Italy.svg Каляри
Flag of Italy.svg Наполи
Flag of Italy.svg Месина
Flag of Italy.svg Верона
Flag of Italy.svg Пиза
Flag of Italy.svg Бари
Flag of Italy.svg Торино
Flag of Italy.svg Италия
Flag of Italy.svg Киево
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Джампиеро Вентура в Общомедия

Джампиеро Вентура (на италиански: Gian Piero Ventura) е бивш италиански футболист и настоящ старши-треньор.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариера каот футболист[редактиране | редактиране на кода]

Юноша е на Сампдория, но не записва нито един мач за отбора. През сезон 1969/70 играе за Сестрезе. След това играе в Ена, Санремезе и Новезе, където приключва кариерата си през 1978 г.

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Започва с треньорството още преди да приключи активната си кариера, като от 1976 до 1979 г. тренира юношите на Сампдория, а след това две години е помощник-треньор на представителния отбор.

Напуска Генуа през 1981 година и за няколко години води аматьорски отбори от Лигурия. Първите си успехи постига начело на Албенга и Ентела. През сезон 1992/93 води третодивизионния Джаре, като извежда отбора си до четвърто място в крайното класиране, което е най-големия успех в историята му. Следващия отбор в треньорската му визитка е Венеция. Това е първият му отбор от Серия Б. През първият сезон извежда отбора до шеста позиция, но последвалият спад в играта става причина да напусне. След това поема Лече, чийто тим се намира в Серия Ц, като в рамките на два сезона успява да го качи до Серия А. Успява да повтори класирането в Серия А и начело на Каляри, който достига до 12-то място в елитната дивизия. В края на сезона поема родния си отбор - Сампдория, но не успява да го вкара в Серия А. Последва една година извън футбола. Завръща се в Серия А начело на Удинезе, като завършва на 14-то място в крайното класиране. След това за две години отново води Каляри, и успява да достигне до деветото място. През 2004/05 е треньор на възстановения в Серия Ц отбор на Наполи, като му осигурява промоция за Серия Б, но след това е заменен от Едуардо Рея. През юни 2007 г. подписва с втородивизионния Пиза. В първия си сезон начело успява да класира отбора за плейофите, но не успява да го вкара в Серия А. След края на сезон 2008/09 поема наследява Антонио Конте в Бари. В рамките на сезон 2009/10 „Петлетета“ достигат до 10-тата позиция, което е най-високото класиране в историята на отбора. Следващата кампания обаче не е толкова успешна, и лошите резултати стават причина да напусне. От лятото на 2011 година е старши-треньор на Торино. Още в първия си сезон начело успява да класира отбора от Серия Б в Серия А. След това успява да спаси отбора от изпадане. През сезон 2013/14 менажира „Кончетата“ до 7-мото място, даваща право на участие в Лига Европа. В турнира след това достига до 1/8-финалите, което е най-големият успех в кариерата му на футболист и треньор.

На 7 юни 2016 г. ръководството на Италианската федерация обявява, че Вентура ще поеме националния отбор след края на Евро 2016. Това е втори случай, в който Вентура наследява отбор от Антонио Конте. Завършва квалификациите за Световното първенство в Русия 2018 с поражение в плейофите от Швеция с общ резултат 0:1 на 13 ноември 2017 г. Така Италия не се класира за Мондиал за първи път от Световното първенство през 1958 г. Вентура отказва да подаде оставка и 2 дни по-късно е уволнен. Общо има 9 победи, 4 равенства и 3 загуби на кормилото на "скуадра адзура".

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Ентела

  • Шампион на Серия Д (1): 1984/85

Пистоезе

  • Шампион на Серия Д (1): 1990/91

Лече

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]