Джамузовци
| Джамузовци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2 души[1] (31 декември 2021 г.) |
| Землище | – [2] km² |
| Надм. височина | 993 m |
| Пощ. код | 2060 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 20729 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Ихтиман Калоян Илиев (ГЕРБ; 2011) |
| Джамузовци в Общомедия | |

Джамузовци е село в Западна България. То се намира в община Ихтиман, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Джамузовци се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според преданието махалата води началото си от трима братя, които се заселили на това място, което било обраснало с гъста дъбова гора и започнали да отглеждат свине. Местността, където свинете лежали, се казва и сега Свинарник. Според дядо Тане Стоилов името Джамузовци идва от Домузовци.(„домуз“ на турски – глиган, прасе, свиня). Един от братята после се изселил в с. Черногорово (Татар Пазарджик, дн. Пазарджик). От останалите двама братя е произлязла махалата, която се дели на три малки махали:
- Козловци, в която живеят родовете Козловци (10 к.), Благойовци (3 к.), Гойовци (2 к.) и Янчовци;
- Терзийци, в която са родовете Терзийци (5 к.) и Дживджовци (4 к.), Кирови (4 k.)
- Дошевци с род Дошевци, дошли между 1900 и 1905 г. от изоставената малка махала със същото име.


Първите две малки махали се делят от Габерски дол, а третата се намира в самото му начало. По предание се знае, че в Джамузовци има заселници и от разтурената махала Обратовци. Има още една махала, която е четвърта – Самото Джамузовци, след табелата, която го обозначава, се завива надясно по стръмен път надолу. Там се смята, че се заражда махалата като цяло от въпросните братя. Едни от най-старите къщи в махалата са именно там. От тази въпросна махала е и сегашният кмет на с. Бузяковци (2009 г.). Там е живеел и Ивановият род. Тази махала още пази своя възрожденски облик.
Дейно участие в Априлското въстание от 1876 г. вакарелци не са взели, въпреки че по махалите ходели панагюрци мутафчии, които тайно подготвяли почвата за това. За същата цел в Хановете се били установили двама панагюрци, които държали под наем кръчма. По време на въстанието те скришом избягват. На настойчивата молба на въстаналите едновременно с Панагюрище и Копривщица селяни от с. Поибрене се отзовали само десетина души вакарелци от махалите Бузяковци и Джамузовци. Останалото население на махалите от тази част на краището се крило няколко дена из горите. Турците, дошли да усмиряват въстаниците, искали да запалят Хановете, но били възпрени със застъпничеството на последния началник на кулата Емин чауш. Затворени били цели три месеца тогавашните първенци дядо Стоил Гергов от м. Джамузовци и дядо Иван Тепавичара от м. Пановци, а също и свещениците Захарий Николов и Иван Ангелов.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на деня на Свети Дух се прави събор – курбан на „Кутела“.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Има няколко кладенеца в района. Най-студената вода извира в местността „Плетенец“ под корените на вековен бук. Известен е и кладенецът в местността „Върбите“. Кладенецът под параклиса „Св. Дух“ е лечебен, както и нощувката в местността. Водата от кладенеца в местността „Габера“ е вкусна и предпочитана от местните. Запуснати са Самодивският и Стойковият кладенец в местността „Елов дол“ и „Дошевото градище“. Водата в местността „Циганката“ също е отлична. „Турският“ кладенец и „Вучия“ кладенец чакат своето преоткриване.
Параклисът на махалата „Свети Дух“ се намира в местността Зубариница до дола „Змейовец-дибокия валог“, построен в близост до мястото на стария разрушен параклис. На мястото на стария разрушен параклис (през 1986 г.) е положен комуникационен кабел от трудоваци. На дълбочина около 10 метра е хвърлен и закопан оброчният кръст на стария параклис от същите работници.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Джамузовци е разположено в землището на село Бузяковци
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гунчо Гунчев „Вакарел-антропо-географски проучвания“ София 1933 г. Редакция за Интернет и компютърно ползване: Павел Б. Николов, учител в ОУ „Христо Смирненски“, с. Вакарел, 2002 г.
- ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ" с. ВАКАРЕЛ „135 години СВЕТЛИНА НАД ВАКАРЕЛ“ – ЮБИЛЕЕН СБОРНИК СОФИЯ 1991 КАЛИНКА МИТОВА
- vakarel.info Архив на оригинала от 2014-09-05 в Wayback Machine.
| ||||||||