Джани Ватимо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джани Ватимо
Vattimo, Gianni (1936-vivente) - Foto di Giovanni Dall'Orto - Como 22-5-99.jpg
Джани Ватимо на националния гей парад, Комо, 1999
философ
Роден
Регион Философия 20 век
Школа Континентална философия, Феноменология
Основни интереси Херменевтика, етика, политическа философия
Основни идеи „слабата мисъл“ (pensiero debole)


Джани Ватимо в Общомедия

Джани Ватимо (на италиански: Gianteresio Vattimo, известен като Gianni Vattimo), р. 4 януари 1936, е италиански философ и общественик с международна известност. Представя се като католик и гей.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ватимо е роден в Торино и следва философия в местния университет, където между преподавателите му е Луиджи Парейсон, философ екзистенциалист. Дипломира се през 1959 г. и по нататък специализира в Германия при Карл Льовит и Ханс-Георг Гадамер. От След 1969 има професура в Торинския университет, най-напред по естетика, а по-късно по обща философия. Гостувал е като преподавател в редица американски университети.

Бил е член на радикалната партия (Partito Radicale), на левите демократи и по-късно се присъединява към Комунистическата партия. От 1999 до 2004 г. и след 2009 е представител в Европейския парламент.

Книгите му са превеждани на английски и почти всички европейски езици.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Хана Аренд“ (2002).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1961 – Il concetto di fare in Aristotele, Torino: Giappichelli
  • 1963 – Essere, storia e linguaggio in Heidegger, Torino: Filosofia
  • 1967 – Ipotesi su Nietzsche, Torino: Giappichelli
  • 1968 – Schleiermacher, filosofo dell'interpretazione, Milano: Mursia
  • 1971 – Introduzione ad Heidegger, Roma-Bari
  • 1980 – Le avventure della differenza, Milano: Garzanti
  • 1985 – La fine della modernità, Milano: Garzanti
    • Краят на модерността: Нихилизъм и херменевтика в постмодерната култура. Прев. Тодор Петков и др. София: КХ, 2004, ISBN 954-587-094-X [1]
  • 1985 – Introduzione a Nietzsche, Roma-Bari: Laterza
  • 1989 – La società transparente, Milano: Garzanti
  • 1989 – Etica dell'interpretazione, Torino: Rosenberg & Sellier
  • 1990 – Filosofia al presente, Milano: Garzanti
  • 1994 – Oltre l'interpretazione, Roma-Bari-Laterza
  • 1996 – Credere di credere, Milano: Garzanti
  • 2001 – Vocazione e responsabilità del filosofo, Genova: Il Melangolo
  • 2002 – Tecnica ed esistenza. Una mappa filosofica del Novecento, Milano: Mondadori
  • 2002 – Dopo la cristianità. Per un cristianesimo non religioso, Milano: Garzanti
    • След християнството: За едно нерелигиозно християнство. Прев. от итал. Кристиан Кацори. София: КХ, 2006 ISBN 978-954-587-128-3
  • 2003 – Nichilismo ed emancipazione. Etica, politica e diritto, a cura di S. Zabala, Milano: Garzanti
    • Нихилизъм и еманципация: етика, политика, право. Прев. от итал. Кристиан Кацори, Тодор Петков. София: КХ, 2011 ISBN 978-954-587-159-7 [2] [3]
  • 2004 – Il socialismo ossia l'Europa, Trauben
  • 2005 – Il Futuro della Religione, в съавторство с Ричард Рорти. A cura di S. Zabala, Milano: Garzanti
  • 2006 – Verità o fede debole? Dialogo su cristianesimo e relativismo, в съавторство с Рене Жирар. A cura di P. Antonello, Transeuropa Edizioni
  • 2007 – After the Death of God, в съавторство с Джон Капуто, Columbia University Press, 2007
  • 2009 – Addio alla Verità, Meltemi
  • 2011 – Magnificat. Un'idea di montagna, Vivalda,
  • 2011 – Hermeneutic Communism: From Heidegger to Marx, в съавторство със Сантяго Забала, Columbia University Press, 2011[5]
  • 2012 – Della realtà, Milano: Garzanti

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ясен Андреев, „Слабата мисъл на Ватимо“, рец. в „Култура“, бр. 31, 16 септември 2005 г.
  2. Амелия Личева, „Между философията и политиката“, рец. в „Литературен вестник“.
  3. Станимир Панайотов, „Нихилизъм или нищо“, рец. в „Литературен клуб“, 24 април 2012 г.
  4. Амелия Личева, „Отваряне в разни посоки“, рец. в „Култура“, бр. 43, 9 декември 2005 г.
  5. E. M. Иванов Някои го предпочитат херменевтичен от блога Свободно творчество

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]