Джани Родари

Джани Родари
Роден	23 октомври 1920 г. Оменя, Италия
Починал	14 април 1980 г. (59 г.) Рим, Италия
Професия	учител, журналист
Националност	Италия
Жанр	роман за деца, приказка, разказ
Известни творби	„Приключенията на Лукчо“ (1951); „Приказки по телефона“ (1962); „Граматика на фантазията“ (1974)
Награди	„Андерсен“ (1970)
Съпруга	Мария Тереса Ферети
Деца	Паола Родари
Уебсайт	giannirodari.it Страница в IMDb
	Джани Родари в Общомедия

Джани Родари (на италиански: Gianni Rodari) е известен италиански писател, автор на детска литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малкия град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му – хлебар по професия – умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя Чезаре и Марио израстват в родното село на майка си – Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.

През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.

През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.