Джани Скики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джани Скики
Carambra, bozzetto originale per costume Gianni Schicchi (1918).JPG
Композитор Джакомо Пучини
Либретист Джовакино Форцано
Основа Божествена комедия“ на Данте Алигиери
Жанр Комична опера
Действия 1
Джани Скики в Общомедия

„Джани Скики“ (на италиански: Gianni Schicchi) е комична опера в едно действие на Джакомо Пучини, единствена от този жанр в творчеството на композитора. Сюжетът на творбата се основава на редове от XXX песен от „Ад“ на „Божествена комедия“ на Данте. Автор на либретото е Джовакино Форцано. Операта е последна част на оперния цикъл Триптих. Премиерата на целия цикъл е на 14 декември 1918 г., на сцената на нюйоркската Метрополитън Опера. В сравнение с другите му части, оперите Мантията и Сестра Анджелика, „Джани Скики“ има най-голям успех и се поставя най-често.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Пучини, като почитател на Данте, в началото на 20-и век се замисля за създаване на оперен цикъл, който да съдържа теми, илюстриращи трите части на Божествена комедия. През годините идеята претърпява промени, но връзката с поемата все пак се осъществява чрез операта „Джани Скики“. Преди това обаче Пучини в търсенето на подходящ сюжет разглежда много и различни варианти, включително с авторството на Бърнард Шоу. През февруари на 1917 г. Джовакино Форцано (Giovacchino Forzano) предлага на композитора за третата част на „Триптих“ да се използва сюжет от ХХХ песен от „Ад“ на „Божествена комедия“. Пучини, макар и със съмнения в способността на широката публика да оцени средновековната история за измама във Флоренция, се съгласява.[2]

Либрето[редактиране | редактиране на кода]

Джани Скики е реална историческа личност. Семейството Донати, от което произхожда съпругата на Данте, Джема, става жертва на негова измама и Данте, вероятно за отмъщение, включва Скики в своята поема, като го помества в определеното за измамници място – 8-ия кръг на Ада. Измамата на Джани Скики се споменава в поемата само с няколко изречения, твърде малко за основата на либретото. Форцано използва за него съдържанието на един коментар, направен от анонимен автор още през 14-и век. Коментарът, достъпен от тритомното издание на поемата от 1866 г., описва история с подмяната на тялото и участието на други персонажи в измамата. Въпросите, свързани с историческата автентичност, либретистът уточнява с помощта на експерт по Данте. От своя страна Форцано, който е родом от Тоскана, за по-реалистичното привързване на ситуацията към Флоренция, включва в текста на либретото забавни идиоматични изрази, типични за региона. Хумористичната атмосфера на операта в голяма степен се създава и благодарение на ремарките, описващи сцените.[3][4]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Пучини получава първата чернова на либретото през март на 1917 г., през юни окончателният му текст е готов. Композирането започва през септември, през февруари работи над инструментацията. Първата част на партитурата е готова в средата на март, на 20 април партитурата е предадена на неговия издател. Поправките, които композиторът се внася по-късно, са незначителни и се отнасят само за тоналността на две арии.[4]

Премиерни представления[редактиране | редактиране на кода]

Световната премиера на „Джани Скики“ е на сцената на Метрополитън Опера. Изнася се на 14 декември 1918 г. заедно с другите опери на „Триптих“. Публиката реагира сдържано на първите две опери, „Мантията“ и „Сестра Анджелика“, и само „Джани Скики“ се радва на бурни аплодисменти и въсторжена реакция.[3][4][5]

Италианската премиера на „Триптих“ се изнася на 11 януари 1919 г. в Театро Констанци (Teatro Constanzi) в Рим. В Италия отново най-голям успех има операта „Джани Скики“. Той става повод през февруари същата година Пучини и неговите приятели да основат във Виареджо „Клуб Джани Скики“.[4]

Във Великобритания първото представление на цикъла е на 18 юни 1920 г. в Кралска опера в Лондон. „Джани Скики“ се ползва с най-голям успех и на тази сцена.[6]

Във Франция операта има самостоятелна премиера на 6 ноември 1922 в Опера-Комик (Opéra-Comique), Париж. В още няколко европейски страни премиерното представление на „Джани Скики“ се изнася отделно от другите части на „Триптих“.[6]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Роля Партитура
Джани Скики (50 години) баритон
Лаурета, негова дъщеря (21 години) сопран
Дзита, братовчедка на Буозо Донати (60 години) контраалт
Ринучо, племенник на Дзита (24 години) тенор
Герардо, племенник на Буозо (40 години) тенор
Нела, съпруга на Герардо (34 години) сопран
Герардино, техен син (7 години) сопран
Бето ди Синя, зет на Буозо (неизвестна възраст) бас
Симоне, братовчед на Буозо (70 години) бас
Марко, син на Симоне (45 години) баритон
Чиеска, съпругата на Марко (38 години) мецосопран
Спинелокио, лекар бас
Амантио ди Николао, нотариус баритон
Пинелино, обущар бас
Гучо, бояджия бас

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Място и време на действието: Флоренция, 1299 г.

Буозо Донати е на смъртно легло, заобиколен от скърбящите си роднини, които всъщност се надяват да разберат съдържанието на неговото завещание. Между тях са братовчедите му Дзита и Симоне, зет му Бето, и племенникът на Дзита, Ринучо. Бето споменава, че е чул слух, който гласи, че Буозо ще остави цялото си наследство на манастира. Това силно обезпокоява другите и те започват усилено да търсят завещанието. Документът е открит от Ринучо, който е убеден, че чичо му ще му остави достатъчно пари. Той моли Дзита да му позволи да се ожени за Лаурета, дъщеря на Джани Скики, новодошъл в града. Цита му казва, че ако станат богати, може да се ожени за която пожелае. Всички с нетърпение искат завещанието да бъде прочетено. Щастливият Ринучо изпраща малкия Герардино да доведе Скики и Лаурета.

С прочитането на завещанието най-лошите страхове на всички са сбъднати – Буозо наистина е оставил всичко на манастира. Следва изблик на неодобрение. Обръщат се към Симоне като най-възрастен и бивш кмет на Фучекио, но той не може да им помогне. Ринучо казва, че само Скики може да им помогне, но другите не одобряват. Дзита и останалите се присмиват на скромния произход на Скики, и провъзгласяват за невъзможен брака с дъщерята на селянин. Ринучо защитава Скики (Avete torto). Лаурета и баща ѝ пристигат. Скики бързо разбира цялата ситуация. Ринучо го моли за помощ, но Дзита грубо му казва да се махат заедно с дъщеря си. Скики гневно казва, че не иска да има нищо общо с подобни хора, но Лаурета му се моли (O mio babbino caro) и той се съгласява да погледне завещанието. След като първоначално казва, че нищо не може да бъде сторено, му хрумва идея, и отпраща дъщеря си, за да не бъде свидетелка на предстоящото.

Скики иска потвърждение, че никой, освен присъстващите, не знае за смъртта на Буозо. След това заповядва тялото да бъде преместено в друга стая. Почукване на вратата оповестява пристигането на доктор Спинелокио. Скики се скрива зад завесата, и имитирайки гласа на Буозо, казва, че се чувства по-добре. Спинелокио възхвалява уменията си и си тръгва. Скики, доволен от своите умения, разкрива плана си (Si corre dal notario) ще се дегизира като Буозо и ще продиктува ново завещание. Всички си щастливи и започват да исказват своите желания относно различните вещи и имоти на Буозо, от които най-ценни се оказват мулето, къщата и мелниците в Синя. Чува се погребална камбана и всички започват да се опасяват, че новините за смъртта на Буозо са се разчули. Оказва се фалшива тревога. Роднините се съгласяват да оставят разпределението на вещите на Скики като всеки един от тях се опитва да го подкупи. Жените му помагат да се преоблече като Буозо (Spogliati, bambolino). Преди да легне в леглото, Скики предупреждава какво е наказанието за фалшификаторите на завещания, както и за техните съучастници – отрязване на ръката.

Нотариусът пристига и Скики започва да диктува, но завещава мулето, къщата и мелниците да бъдат оставени на „моят добър приятел Джани Скики“. Роднините са смаяни, но не могат да направят нищо в присъствието на нотариуса. Скики прави жест с ръка, за да им напомни за наказанието. Техният изблик на гняв след като нотариусът си тръгва е противопоставен от любовен дует между Лаурета и Ренучо. Сега те могат да се оженят, тъй като Скики може да осигури зестрата. Той прогонва роднините от къщата, която сега е негова. Когато се връща, Скики е трогнат от двамата влюбени. Той се обръща към публиката, искайки тя да се съгласи, че по-хубава полза от богатството на Буозо не може да има.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Музиката на „Джани Скики“ е разработена така че да се подчертае гротескния аспект на историята. Ярките мелодии се съчетават с изразителни и динамични речитативи, фриволните моменти се подчертават от дървените духови инструменти, струнните се използват в единствената сантиментална част на операта, арията на Лаурета, „O mio babbino caro“. Тази ария е и най-популярната.[3][7][8][9]

Арии[редактиране | редактиране на кода]

  • Лаурета – O mio babbino caro
  • Ринучо – Firenze e come un albero fiorito
  • Джани Скики – In testa la capellina
  • Джани Скики – Si corre dal notario

Инструментация[редактиране | редактиране на кода]

Оркестърът се състои от следните инструменти:[4]

  • Дървени духови – пиколо, две флейти, два обоя, английски рог, два кларинета, баскларинет, два фагота
  • Медни духови – четири валдхорни, три тромпета, три тромбона, бастромбон
  • Ударни – голям барабан, чинели, малък барабан, триангел
  • Челеста
  • Арфа
  • Лъкови струнни инструменти
  • Зад сцената – голяма камбана (fis)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gianni Schicchi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.