Джасинда Ардерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джасинда Ардерн
Jacinda Ardern
новозеландски политик
Jacinda Ardern - Waitangi 2022 (cropped).jpg
22 януари 2022 г.
Родена
26 юли 1980 г. (42 г.)

Религияагностицизъм
Мормонизъм
НационалностFlag of New Zealand.svg Нова Зеландия
Политика
ПартияНовозеландска лейбъристка партия[1]
Министър-председател
26 октомври 2017 – 25 януари 2023
Семейство
ПартньорКларк Гейфорд
Деца1

Уебсайт
Джасинда Ардерн в Общомедия

Джасинда Кейт Лорел Ардерн[2] (на английски: Jacinda Kate Laurell Ardern; род. 26 юли 1980 г.) е новозеландски политик, лидер на Лейбъристката партия. Министър-председател на Нова Зеландия от 26 октомври 2017 до 25 януари 2023 г.

За първи път е избрана в парламента по партиен списък на парламентарните избори през 2008 г.[3] и представлява окръг Маунт Албърт от 8 март 2017 г.

На парламентарните избори в Нова Зеландия на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия начело с Ардерн получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутати, но отстъпвайки пред Националната партия начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[4]. Обаче партията NZ First заявява, че е готова да образува управляваща коалиция с лейбъристите. Така, на 26 октомври Ардерн е назначена на поста министър-председател на Нова Зеландия[5][6][7].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

2011 г.
2017 г.

Родена е в семейството на полицейски служител. Баща ѝ е с мормонско вероизповедание. През 2005 г. Джасинда скъсва с църквата заради противоречията между мормонската позиция и нейните лични възгледи (по-специално подкрепата ѝ за гей-движението), и днес се самоопределя като агностик.

В политиката се включва под влияние на леля си, отдавнашна привърженичка на лейбъристите, и рано става член на Лейбъристката партия. След като завършва университета Уаикато (на английски: University of Waikato; на маорски: Te Whare Wānanga o Waikato) през 2001 г. с диплома на бакалавър в областта на политическите комуникации, Ардерн започва кариерата си като изследовател в щаба на члена на новозеландския парламент Фил Гоф, а след това – в канцеларията на новозеландския министър-председател Хелен Кларк. По-късно тя работи във Великобритания като политически съветник на министър-председателя Тони Блеър[8] (въпреки че впоследствие подчертава, че е постъпила на тази работа от безизходица).

През 2008 г. е избрана за президент на Международния съюз на социалистическата младеж[9]. На тази длъжност посещава различни страни, включително Алжир, Йордания, Израел и Китай. Паралелно започва депутатска дейност. През 2017 г. е избрана единодушно за заместник на лидера на Лейбъристката партия след оставката на Анет Кинг.

В преддверието на парламентарните избори Ардерн оглавява партията[10]. Въпреки отправените към нея агресивни лични нападки, често носещи оттенък на гендерна дискриминация, тя провежда динамична предизборна кампания[11]. Под нейно ръководство Лейбъристката партия даже за пръв път от дванадесет години в допитванията изпреварва своя традиционен съперник – Националната партия (рейтингът се покачва от 23% до 43%). Журналистите започват да говорят за ефекта „джасиндамания“, когато още за първите 10 дни от ръководството на Ардерн Лейбъристката партия успява да събере допълнителни дарения на сума около $500 000 за избирателната кампания, към която се присъединяват 3500 доброволци.

На общите парламентарни избори на 23 септември 2017 г. Лейбъристката партия получава 46 места, увеличавайки своето представителство с 14 депутати, но отстъпва на НП начело с Бил Инглиш, която има 56 мандата[12].

През октомври 2017 г., на възраст 37 години, тя става най-младата жена в света, която заема поста на глава на правителство. Ардерн става третата в историята жена, станала премиер-министър на Нова Зеландия, след Джени Шипли (1997 – 1999) и Хелен Кларк (1999 – 2008).

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

В идеологическо отношение Ардерн описва себе си като социалдемократ[13], прогресивистка[14], феминистка[15] (за свой политически кумир назовава Хелен Кларк[16]) и привърженик на републиканската форма на управление[17] (през септември 2017 г. заявява, че желае да проведе дебати за отстраняване на монарха на Нова Зеландия в качеството му на държавен глава (от 1952 г. монарх на Нова Зеландия е кралица Елизабет II).

Като привърженик на работническото движение и на Държавата на всеобщото благоденствие, тя е против намаляването на данъците на лицата с високи доходи и демонтажа на системата за социално осигуряване, прокламирани от Националната партия[18]. Сред нейните приоритети е намаляване на бедността, строителство на социални жилища за 100 хил. семейства и забрана да се купуват недвижими имоти от чужди офшорни компании. Поддържа еднополовите бракове (гласува за законопроекта за равенство на браковете през 2013 г.[19]) и либерализацията на законодателството по въпросите за абортите[20]. Застъпва се за ниско ниво на имиграцията в Нова Зеландия при едновременно увеличение на приема на бежанци[21]. За борба с глобалното затопляне се стреми по законодателен път да подкрепи мерките, водещи до намаляване изхвърлянето на парникови газове[22].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Брачен партньор на Джасинда е Кларк Гейфорд, телевизионен водещ. В края на януари 2018 г. Ардерн обявява, че е бременна и чака дете през юни[23]. На 21 юни 2018 г. се ражда дъщеря им[24][25]. Андерн си взема шест седмици отпуск по майчинство, до 2 август 2018 г. Наричат момичето Нив Те Ароха[26]. Нив е английска форма на ирландското име Niamh, което означава „ярка“; Ароха на майорски е „любов“, а Те Ароха е планина в района на Каимаи, близо до родния град на Ардерн.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.theguardian.com. Посетен на 20 октомври 2017 г.
  2. New Zealand Hansard – Members Sworn (Volume:651; Page:2). // Parliament of New Zealand.
  3. Резултати от изборите през 2008 г.
  4. 2017 General Election – Official Results. // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
  5. Новый премьер-министр Новой Зеландии, Джасинда Ардерн: намерена снизить налоги. // www.teletrade.ru. Посетен на 28 август 2018. (на руски)
  6. CNN, James Griffiths,. Who is New Zealand's next Prime Minister Jacinda Ardern?. // CNN. Посетен на 28 август 2018.
  7. Phipps, Claire. Jacinda Ardern is next prime minister of New Zealand, Winston Peters confirms – as it happened. // The Guardian. 19 октомври 2017. 0261 – 3077. Посетен на 28 август 2018. (на английски)
  8. People – New Zealand Labour Party. // Архивиран от оригинала на 23 декември 2008. Архив на оригинала от 2008-12-23 в Wayback Machine.
  9. Kirk, Stacey. Jacinda Ardern says she can handle it and her path to the top would suggest she's right. // The Dominion Post. Stuff, 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
  10. Andrew Little quits: Jacinda Ardern is new Labour leader, Kelvin Davis is deputy. // NZ Herald. 1 август 2017. Посетен на 1 август 2017.
  11. Shaw, Richard. The 2017 New Zealand general election will always belong to Jacinda Ardern. // The Guardian. 22 септември 2017. (на английски)
  12. 2017 General Election – Official Results. // Electoral Commission. Посетен на 7 октомври 2017.
  13. Murphy, Tim. What Jacinda Ardern wants. // Newsroom. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
  14. Live: Jacinda Ardern answers NZ's questions. // Stuff. 3 август 2017.
  15. Ardern, Jacinda. Jacinda Ardern: I am a feminist. // Villainesse. 20 май 2015. Посетен на 15 август 2017.
  16. Ardern confirmed as new Labour leader. // Otago Daily Times. 1 август 2017. Посетен на 15 август 2017. (на английски)
  17. Lagan, Bernard. Jacinda Ardern, New Zealand’s contender for PM, says: let’s lose the Queen. // The Times, 7 септември 2017. Посетен на 8 септември 2017.
  18. Satherley, Dan. High earners don't want tax cuts – Ardern. // Newshub. 14 юли 2017. Посетен на 15 август 2017.
  19. Marriage equality bill: How MPs voted. // Waikato Times. 18 април 2013.
  20. English, Little, Ardern on abortion laws. // Your NZ. 13 март 2017.
  21. Labour’s new leader shakes up New Zealand’s election. // The Economist. 14 септември 2017.
  22. Grieveson, Lynn. Stark contrast emerges on climate policy. // Stuff. 9 август 2017. Посетен на 15 август 2017.
  23. Prime Minister Jacinda Ardern announces pregnancy. // The New Zealand Herald. 19 януари 2018. Посетен на 21 юни 2018.
  24. Prime Minister Jacinda Ardern in labour, at Auckland Hospital with partner Clarke Gayford. // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
  25. Live: Prime Minister Jacinda Ardern gives birth to baby girl, with Clarke Gayford alongside, at Auckland Hospital. // New Zealand Herald. 21 юни 2018. Посетен на 21 юни 2018. (на английски)
  26. Watch: PM Jacinda Ardern and Clarke Gayford introduce their daughter Neve. // New Zealand Herald. 24 юни 2018. Посетен на 26 юни 2018. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]