Джафар ал-Садик
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Джафар ал-Садик | |
| 6-ият имам на шиизма | |
| Управление | 733 – 765 |
|---|---|
| Наследил | Мохамед ал-Бакир |
| Наследник | Муса ал-Казим |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | 16 декември 765 г.
|
| Погребан в | Джаннат ал-Баки |
| Семейство | |
| Баща | Мохамед ал-Бакир |
| Майка | Ум Фаруа бинт ал-Касим |
| Бракове | Фатима бинт ал-Хусейн Хамида Хатун |
| Джафар ал-Садик в Общомедия | |
Джа̀фар ибн Моха̀мед ал-Са̀дик (на арабски: جعفر بن محمد الصادق) е ислямски учен, теолог и шестият шиитски имам. Той е също така важна фигура и в други ислямски традиции, включително сунитския ислям, където е признат като авторитет в хадисите и ислямската юриспруденция (фикх).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден през 702 г. в Медина и е правнук на имам Али ибн Аби Талиб и на Фатима, дъщерята на пророка Мохамед. Баща му е петият шиитски имам Мохамед ал-Бакир, а майка му е Ум Фаруа, също от потомството на първия халиф Абу Бакр.
Ал-Садик е живял във време на големи политически промени – падането на Омаядския халифат и възхода на Абасидите. Тези обстоятелства са му позволили относителна свобода на действие, благодарение на което е преподавал и развивал богословски, философски и научни учения.

Имамът е известен с широките си познания в области като:
- Фикх (ислямска юриспруденция);
- Хадис (преданията за пророка Мохамед);
- Тълкуване на Корана (тафсир);
- Калям (ислямска теология);
- Философия и природни науки;
Сред неговите ученици се смятат известни фигури като Абу Ханифа (основател на една от четирите сунитски правни школи) и Джабир ибн Хаян, който е считан за „баща на алхимията“.[1]
В шиитската традиция ал-Садик е шестият имам от линията на дванайсетния имамизъм. След смъртта му през 765 г., възниква разкол относно неговия наследник. Това води до отделянето на исмаилитите от основното течение на шиитския ислям.
Школата на ал-Садик дава името си на джафаритската правна школа, която е основната правна система в шиизма.


Имамът умира през 765 г. в Медина. Смята се, че е бил отровен по нареждане на абасидския халиф Ал-Мансур, въпреки че това не е потвърдено исторически. Погребан е в гробището Джаннат ал-Баки в Медина, където са погребани и други видни фигури от ранната ислямска история.
Имам Джафар ал-Садик остава една от най-уважаваните личности в ислямската история – не само сред шиитите, но и сред много сунити, които го почитат заради неговите многопластови знания и благочестие.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Life / Jaʿfar al-Ṣādeq // Encyclopædia Iranica.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Imam al-Sadiq by Shaykh Mohammed al-Husayn al-Muzaffar
- Tawheed al-Mufadhdhal possibly dictated by al-Sadiq to al-Mufadhdhal