Направо към съдържанието

Джафар ал-Садик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джафар ал-Садик
6-ият имам на шиизма
Управление733 – 765
НаследилМохамед ал-Бакир
НаследникМуса ал-Казим
Лични данни
Роден
Починал
16 декември 765 г. (63 г.)
Погребан вДжаннат ал-Баки
Семейство
БащаМохамед ал-Бакир
МайкаУм Фаруа бинт ал-Касим
БраковеФатима бинт ал-Хусейн
Хамида Хатун
Джафар ал-Садик в Общомедия

Джа̀фар ибн Моха̀мед ал-Са̀дик (на арабски: جعفر بن محمد الصادق‎‎) е ислямски учен, теолог и шестият шиитски имам. Той е също така важна фигура и в други ислямски традиции, включително сунитския ислям, където е признат като авторитет в хадисите и ислямската юриспруденция (фикх).

Той е роден през 702 г. в Медина и е правнук на имам Али ибн Аби Талиб и на Фатима, дъщерята на пророка Мохамед. Баща му е петият шиитски имам Мохамед ал-Бакир, а майка му е Ум Фаруа, също от потомството на първия халиф Абу Бакр.

Ал-Садик е живял във време на големи политически промени – падането на Омаядския халифат и възхода на Абасидите. Тези обстоятелства са му позволили относителна свобода на действие, благодарение на което е преподавал и развивал богословски, философски и научни учения.

Имам Джафар ал-Садик (в средата вдясно), изобразен сред други шиитски имами

Имамът е известен с широките си познания в области като:

  • Фикх (ислямска юриспруденция);
  • Хадис (преданията за пророка Мохамед);
  • Тълкуване на Корана (тафсир);
  • Калям (ислямска теология);
  • Философия и природни науки;

Сред неговите ученици се смятат известни фигури като Абу Ханифа (основател на една от четирите сунитски правни школи) и Джабир ибн Хаян, който е считан за „баща на алхимията“.[1]

В шиитската традиция ал-Садик е шестият имам от линията на дванайсетния имамизъм. След смъртта му през 765 г., възниква разкол относно неговия наследник. Това води до отделянето на исмаилитите от основното течение на шиитския ислям.

Школата на ал-Садик дава името си на джафаритската правна школа, която е основната правна система в шиизма.

Историческият мазволей в гробището „Ал-Баки“, който е бил над гробовете на четиримата имами преди разрушаването му от уахабитите през 1925 г.
Днешният вид на гробовете на четиримата имами ал-Садик, ал-Бакир, ал-Саджад и Хасан ибн Али

Имамът умира през 765 г. в Медина. Смята се, че е бил отровен по нареждане на абасидския халиф Ал-Мансур, въпреки че това не е потвърдено исторически. Погребан е в гробището Джаннат ал-Баки в Медина, където са погребани и други видни фигури от ранната ислямска история.

Имам Джафар ал-Садик остава една от най-уважаваните личности в ислямската история – не само сред шиитите, но и сред много сунити, които го почитат заради неговите многопластови знания и благочестие.

  1. Life / Jaʿfar al-Ṣādeq // Encyclopædia Iranica.