Джедафра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джедефра,(Раджедеф)
Манетон-"Ратоисес"
папирусът Уесткар-"Раджедеф"
'Глава на сфинкс с лицето на Джедефра. Лувър. Париж'
Глава на сфинкс с лицето на Джедефра. Лувър. Париж
Фараон на Древен Египет
Царуване ок. 2566—2558г. пр.н.е
4-та династия
Предшественик Хеопс
Наследник Хефрен
Имена
----
Деца Бака (?Небка)
Хорнит,Сетка,
Неферхетепес и др.
Баща Хеопс
Майка ливийска принцеса
Паметници Пирамида на Джедефра

Джедефра,(Раджедеф) е третия фараон от четвъртата династия, син на Хеопс и брат на Хефрен.Името Джедефра (Дадаф-Риа) в превод означава: «Да дългоденства,[като] Ра».Някои египтолози четат името Джедефра, като Раджедеф,по правилата на древноегипетската писменост (името на бога-патрон и фараона да се произнасят първи даже тогава, когато са написани в края). През 2004 година световноизвестния египтолог от български произход Васил Добрев предостави аргументи, че Великия Сфинкс е бил построен от Джедефра в памет на баща му Хофу.[1]

Управление[редактиране | edit source]

Тъи като първородния син на Хеопс принц Каваб умира млад (преди баща си),повечето египтолози считат че Джедефра е наследил трона непосредствено след него. В «Абидоския» и «Сакарския» списъци той е вписан между Хуфу и Хафра. Манетон,го споменава под името Ратоисес и го поставя зад Менкаура.Името Джедефра в царски картуш е намерено на варовиковите блокове, покриващи слънчевата ладия на Хуфу, и това доказва,че той е фараона «контролирал» погребението.Според Торинския царски папирус Джедефра царува само 8 години, но според стелите с данъчни регистри се касае за период от минимум 11 години.Сведения за неговото родословие черпим и от папирусът Уесткар.

Семейство[редактиране | edit source]

Джедафра е бил женен за две от свойте сестри, Хентетенка и Хетепхерес II (вдовица на Каваб).
Деца:

  • Baka ( " Най-големият царски син " ), известна е негова статуя намерена в комплекса Абу Руваш изобразяваща го със съпругата му Hetepheres . [2]За него има данни че може да е царувал за кратко след Хефрен ; незавършената пирамида в Zawiyet ел- Arian е била предназначена за владетел , чието име завършва на ка ; това би могло да бъде Setka или Baka
  • Хорнит-известна е една статуя, изобразяваща него и съпругата му . [3]
  • Setka ( " служител на фараона " ) - Известна е статуя на този писар намерена в пирамидния комплекс Абу Руваш[4]
  • Neferhetepes ( " Дъщеря на фараона ; Съпруга на Бог " ) - известна е от фрагмент на статуя в пирамидния комплекс Абу Руваш. Доскоро се е смятало , че е майка на фараон от петата династия ,Userkaf или Sahure.

Пирамида[редактиране | edit source]

The ruined pyramid of Djedefre at Abu Rawash

Пирамидата на Джедефра е построена в Абу Руваш,северно от Гиза.Това е наи-високата част на мемфиското плато и макар че пирамидата е била с по-малки размери (106,2 × 106,2 м) се е извисявала наи много.Понеже от изток, юг и запад достъпа до платото Абу Руваш е затруднен,наложило се е към северо-източната страна да се построи път с дължина над 1,5 км , за да се транспортират строителните материали.За разлика от другите пирамиди в Гиза,облицовката на тази е била от червен камък. От съоръжението е останало много малко-поради използването му за материал чак до края XIX век,и понастоящем представлява купчина руини, която в наи високата си част не достига и 10 м.До източната страна на пирамидата се е намирал храм,от който почти нищо не е запазено. Около храма, в траншея с дълбочина десет метра, предназначена за царската «слънчева ладия»,са намерени отломки от статуи, разбити умишлено и едновременно. Според някои египтолози разбитите изображения на Джедефра,свидетелстват за междоусобна борба между двамата братя, завършила с победа за Хефрен. Доказателства в подкрепа на тази хипотеза липсват,тъи като няма яснота за периода в който комплекса е разрушен. По време на експедициите си в Сахара Карло Бергман открива доказателства че по времето на строителството на пирамидата на Джедафра в района са пребивавали египтяни.На няколко километра северно от пътя на керваните,на една скална стена е нарисувана фигура на фараон,който поваля с боздуган врага си.Под нея в скалата са издълбани два картуша.Клаус Кулман от Германския археологически институт е успял да ги разчете.На единия от тях е изписано "злато на боговете",а на другия-"Раджедеф,нека бъде вечно надарен с живот,дълголетие и радост".На втория картуш може да се види саморъчният подпис на фараона.Въз основа на надписите се определя и мащаба на експедицията.Това са две групи от по 400 човека,съставени от "принадлежащи на царското гробище"-тоест строители.Най-вероятно целта им е била добив и доставка на червени камъни от местните скали.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. 'Индипендънт': Васил Добрев разгада тайната на Сфинкса в Египет
  2. Додсън & Hilton , стp.56 , 58
  3. Додсън & Hilton , стр.58
  4. Додсън & Хилтън , стр.61
  5. Списание GEO,януари 2011г.текст Уве Георге

Външни препратки[редактиране | edit source]

водния път на Джедефра