Джеймс Алисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джеймс Алисън
James Allison
американски имунолог
James P. Allison EM1B5525 (46207775441).jpg
Роден
7 август 1948 г. (71 г.)

Научна дейност
Област Имунология
Образование Тексаски университет в Остин
Работил в Изследователски институт „Скрипс“
Раков център „М. Д. Андерсън“
Калифорнийски университет, Бъркли
Калифорнийски университет, Сан Франциско
Мемориален раков център „Слоун-Кетъринг“
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда (2018)
Джеймс Алисън в Общомедия

Джеймс Патрик Алисън (на английски: James Patrick Allison) е американски имунолог.

Роден е на 7 август 1948 година в Алис, щата Тексас. Учи в Тексаския университет в Остин, където получава бакалавърска, магистърска и докторска степен (1973). След това работи в Изследователски институт „Скрипс“ в Сан Диего (1974 – 1977), Раковия център „М. Д. Андерсън“ в Хюстън (1977 – 1984 и от 2012), Калифорнийския университет в Бъркли (1985 – 1997) и Сан Франциско (1997 – 2004), Мемориалния раков център „Слоун-Кетъринг“ в Ню Йорк (2004 – 2012). Основните му изследвания са на T-клетките и използването им за имунотерапия на тежки ракови заболявания.

През 2018 година, заедно с Тасуку Хонджо, получава Нобелова награда за физиология или медицина „за развитието на антиракова терапия чрез инхибиране на отрицателната имунна регулация“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]