Джеймс Кагни
|
Джеймс Кагни James Cagney |
|
|---|---|
| американски актьор | |
 Джеймс Кагни в началото на 1930-те. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
Станфордвил, Ню Йорк, САЩ |
| Погребан | САЩ |
|
|
|
| Националност |
 САЩ |
| Образование | Колумбийски университет |
| Професия | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1919-1984 |
| Оскари |
Най-добър актьор: „Янки Дудъл Денди“ (1942); Ниминация: (1938), (1955) |
| Семейство | |
| Съпруга |
Франсис Върнън (1922-1986; смъртта му) |
| Деца | 2 (осиновени) |
|
|
|
| Уебсайт | |
| Джеймс Кагни в Общомедия | |
Джеймс Кагни (на английски: James Cagney), е американски филмов и театрален актьор, роден през 1899 година, починал през 1986 година. [1]
Започвайки кариерата си като танцьор и комедиант във водевилни постановки, името на Кагни добива широка популярност с влиятелното произведение „Обществен враг“ (1931) на режисьора Уилям А. Уелман. В последвалите десетилетия, Джеймс Кагни е сред най-големите звезди на Холивуд, три пъти номиниран за награда „Оскар“ в категорията за най-добра главна мъжка роля, печелейки отличието за изпълнението си в мюзикъла „Янки Дудъл Денди“ (1942).[2] Сред останалите класически произведения с негово участие са „Ангели с мръсни лица“ (1938) на режисьора Майкъл Къртис, „Разгорещеност“ (1949), „Обичай ме или ме напусни“ (1955) и „Едно, две, три“ (1961) на Били Уайлдър. В началото на 1960-те години, той се оттегля от актьорската професия, отдавайки времето си на частната си ферма. Завръща се отново през 1981 година, за роля в класиката на Милош Форман „Рагтайм“.
В периода 1942-1944 година, Кагни е председател на гилдията на киноактьорите в САЩ. През 1999 година Американският филмов институт включва Кагни под Номер-8 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино[3].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс Кагни е роден като Джеймс Франсис Кагни, младши на 17 юли 1899 година в квартала Долен Ийст Сайд на Манхатън, Ню Йорк. Баща му Джеймс Франсис Кагни, старши е от ирландски произход. По време на раждането на сина си, той работи като барман и боксьор-аматьор, въпреки че в свидетелството за раждане е записан като телеграфист. Майка на Кагни младши е Каролин (моминско Нелсън), дъщеря на капитан на норвежки кораб. Той е второто от седем деца в семейството, две от които не успяват да оцелеят. Като малко дете, Джеймс също е доста болнав, нещо което той по-късно отдава на бедността в която израства.
През 1918 година, Кагни завършва гимназията „Stuyvesant“ в Ню Йорк, след което постъпва в колежа Колумбия към Колумбийския университет, където възнамерява да специализира Изкуство. Уви, само след един семестър в университета, той напуска и се прибира у дома поради смъртта на баща си в резултат на световната пандемия от инфлуенца през 1918 година, наречена още Испански грип.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор | бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1930 | Портал към ада | The Doorway to Hell | Стим Майлауей | Арчи Майо, Майкъл Къртис | |
| 1931 | Обществен враг | The Public Enemy | Том Пауърс | Уилям Уелман | |
| 1931 | Жените на другите мъже | Other Men's Women | Ед Бейли | Уилям Уелман | |
| 1938 | Ангели с мръсни лица | Angels with Dirty Faces | Роки Съливан | Майкъл Къртис | номинация за „Оскар“ |
| 1939 | Момче от Оклахома | The Oklahoma Kid | Джим Кинкейд | Лойд Бейкън | |
| 1942 | Янки Дудъл Денди | Yankee Doodle Dandy | Джордж М. Коен | Майкъл Къртис | награда „Оскар“ |
| 1949 | Бяла жега | White Heat | Роки Съливан | Раул Уолш | |
| 1955 | Обичай ме или ме напусни | Love Me or Leave Me | Мартин Снайдър | Чарлз Видор | номинация за „Оскар“ |
| 1957 | Мъж с хиляди лица | Man of a Thousand Faces | Лон Чейни | Джоузеф Певни | |
| 1961 | Раз, два, три | One, Two, Three | С.Р. Макнамара | Били Уайлдър | |
| 1981 | Рагтайм | Ragtime | комисар Ринеландер Валдо | Милош Форман |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Номинации и награди
- ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars. // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
