Джеймс Кагни
| Джеймс Кагни James Cagney | |
|---|---|
| американски актьор | |
 Джеймс Кагни в началото на 1930-те. | |
| Роден | |
| Починал |
Станфордвил, Ню Йорк, САЩ |
| Погребан | САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Колумбийски университет |
| Работил в | актьор |
| Награди | Оскар за най-добра мъжка роля (1943) |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1919-1984 |
| Оскари | Най-добър актьор: „Янки Дудъл Денди“ (1942); Ниминация: (1938), (1955) |
| Семейство | |
| Съпруга | Франсис Върнън (1922-1986; смъртта му) |
| Деца | 2 (осиновени) |
| Уебсайт | |
| Джеймс Кагни в Общомедия | |
Джеймс Кагни (на английски: James Cagney), е американски филмов и театрален актьор, роден през 1899 година, починал през 1986 година.[1] През 1999 година Американският филмов институт включва Кагни под Номер-8 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино[2].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс Кагни е роден като Джеймс Франсис Кагни, младши на 17 юли 1899 година в квартала Долен Ийст Сайд на Манхатън, Ню Йорк. Баща му Джеймс Франсис Кагни, старши е от ирландски произход. По време на раждането на сина си, той работи като барман и боксьор-аматьор, въпреки че в свидетелството за раждане е записан като телеграфист. Майка на Кагни младши е Каролин (моминско Нелсън), дъщеря на капитан на норвежки кораб. Той е второто от седем деца в семейството, две от които не успяват да оцелеят. Като малко дете, Джеймс също е доста болнав, нещо което той по-късно отдава на бедността в която израства.
През 1918 година, Кагни завършва гимназията „Stuyvesant“ в Ню Йорк, след което постъпва в колежа Колумбия към Колумбийския университет, където възнамерява да специализира Изкуство. Уви, само след един семестър в университета, той напуска и се прибира у дома поради смъртта на баща си в резултат на световната пандемия от инфлуенца през 1918 година, наречена още Испански грип.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започвайки кариерата си като танцьор и комедиант във водевилни постановки, името на Кагни добива широка популярност с влиятелното произведение „Обществен враг“ (1931) на режисьора Уилям А. Уелман. В последвалите десетилетия, Джеймс Кагни е сред най-големите звезди на Холивуд, три пъти номиниран за награда „Оскар“ в категорията за най-добра главна мъжка роля, печелейки отличието за изпълнението си в мюзикъла „Янки Дудъл Денди“ (1942).[3] Сред останалите класически произведения с негово участие са „Ангели с мръсни лица“ (1938) на режисьора Майкъл Къртис, „Бяла жега“ (1949), „Обичай ме или ме напусни“ (1955) и „Раз, два, три“ (1961) на Били Уайлдър. В началото на 1960-те години, той се оттегля от актьорската професия, отдавайки времето си на частната си ферма. Завръща се отново през 1981 година, за роля в класиката на Милош Форман „Рагтайм“.
В периода 1942-1944 година, Кагни е председател на гилдията на киноактьорите в САЩ.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс Кагни почива от сърдечен удар във фермата си Дъчис, на Великденска неделя 1986 г., на 86 години.[4] Погребалната литургия се провежда в римокатолическата църква „Св.Франциск де Салес“ в Манхатън. [5][6] Погребалното слово е произнесено от неговия близък приятел Роналд Рейгън, който по това време е и президент на Съединените щати. [5] Сред опечалените са боксьора Флойд Патерсън, танцьора Михаил Баришников, актьора Ралф Белами и режисьора Милош Форман. Губернаторът Марио М. Куомо и кметът Едуард И. Кох също присъстваха на службата. [7]
Кагни е погребан в криптата на Градинския мавзолей на гробището на Портата на рая в Хоторн, Ню Йорк. [8]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор | бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1930 | Портал към ада | The Doorway to Hell | Стим Майлауей | Арчи Майо, Майкъл Къртис | |
| 1931 | Обществен враг | The Public Enemy | Том Пауърс | Уилям Уелман | |
| 1931 | Жените на другите мъже | Other Men's Women | Ед Бейли | Уилям Уелман | |
| 1935 | Хора на властта | G Men | Джеймс „Брик“ Дейвис | Уилям Кийли | |
| 1935 | Сън в лятна нощ | A Midsummer Night's Dream | Пък | Макс Рейнхардт Уилям Дийтърли |
|
| 1938 | Ангели с мръсни лица | Angels with Dirty Faces | Роки Съливан | Майкъл Къртис | номинация за „Оскар“ |
| 1939 | Момче от Оклахома | The Oklahoma Kid | Джим Кинкейд | Лойд Бейкън | |
| 1942 | Янки Дудъл Денди | Yankee Doodle Dandy | Джордж М. Коен | Майкъл Къртис | награда „Оскар“ |
| 1949 | Бяла жега | White Heat | Роки Съливан | Раул Уолш | |
| 1955 | Обичай ме или ме напусни | Love Me or Leave Me | Мартин Снайдър | Чарлз Видор | номинация за „Оскар“ |
| 1957 | Мъж с хиляди лица | Man of a Thousand Faces | Лон Чейни | Джоузеф Певни | |
| 1961 | Раз, два, три | One, Two, Three | С.Р. Макнамара | Били Уайлдър | |
| 1981 | Рагтайм | Ragtime | комисар Ринеландер Валдо | Милош Форман |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars. // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
- ↑ Номинации и награди
- ↑ James Cagney Is Dead at 86. Master of Pugnacious Grace. // The New York Times, March 31, 1986. Архивиран от оригинала на March 30, 2011. Посетен на December 12, 2013. James Cagney, the cocky and pugnacious film star who set the standard for gangster roles in The Public Enemy and won an Academy Award for his portrayal of George M. Cohan in Yankee Doodle Dandy, died yesterday at his Dutchess County farm in upstate New York. He was 86 years old. ...
- ↑ а б Bahl, Mary. Jimmy Cagney. // St. Francis de Sales Church, January 2008. Архивиран от оригинала на December 20, 2016. Посетен на December 17, 2016.
- ↑ Cagney Funeral Today to Be at His First Church. // Los Angeles Times. April 1, 1986. Архивиран от оригинала на December 8, 2012. Посетен на August 15, 2012.
- ↑ Cagney Remembered as America's Yankee Doodle Dandy. // Архивиран от оригинала на October 9, 2019. Посетен на 2019-10-09.
- ↑ Brooks, Patricia. The Rich and Famous, at Rest in Eden. // The New York Times. 2008-10-22. Архивиран от оригинала на November 28, 2020. Посетен на 12 June 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|