Джеймс Стърлинг
Тази статия е за архитекта. За математика вижте Джеймс Стърлинг (математик).
| Сър Джеймс Стърлинг Sir James Stirling | |
| британски архитект | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Великобритания |
| Учил в | Ливърпулски университет |
| Архитектура | |
| Стил | модернизъм, постмодернизъм |
| Период | 1950 – 1992 |
| Известни творби | Инженерен факултет на Лестърския университет (1959) Staatsgalerie в Щутгарт (1984) Разширение на Галерия Тейт в Лондон (1987) |
| Награди | Кралски златен медал (1980) „Прицкер“ (1981) Praemium Imperiale (1990) |
| Семейство | |
| Съпруга | Мери Шанд[1] |
| Деца | 1 син и 2 дъщери |
| Сър Джеймс Стърлинг в Общомедия | |
Сър Джеймс Стърлинг (на английски: James Stirling) е британски архитект, сред най-значимите имена в британската и световна архитектура от втората половина на ХХ век, за което говорят полученият през 1980 г. златен медал от Кралския институт на британските архитекти, както и най-престижният приз в областта на архитектурата – „Прицкер“, с който е удостоен през 1981 г.[2]
Името му излиза на преден план още през 1959 г. с проекта за сградата на инженерния факултет към Лестърския университет, реализиран заедно с партньора му от тези години Джеймс Гоуан. Впоследствие Стърлинг натрупва световна известност с поредица проекти за значими сгради, решени в стилистиката на постмодернизма, сред които изпъкват сградата на музея „Щаатсгалери“ в Щутгарт (1984) и разширението към Тейт Бритън, Лондон (1987).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е като Джеймс Фрейзър Стърлинг на 22 април 1926 година в Глазгоу, Шотландия.[3] След отбиване на военната си служба в края на Втората световна война, в периода 1945 – 1950 г. той следва архитектура в Ливърпулския университет[3], където негов учител е Колин Роу. През 1950 – 1952 г. Стърлинг преминава следдипломна специализация в Училището за градско планиране и регионални изследвания в Лондон.[3] В периода 1950 – 1956 г. натрупва първоначален опит в професията, работейки като старши асистент в бюрото „Lyons, Israel and Ellis“.[3] През 1956 г. Джеймс Стърлинг стартира частната си практика в съдружие с колегата си Джеймс Гоуан, с когото остават заедно до 1963 г.[3]
Умира на 25 юни 1992 година в Лондон на 66-годишна възраст.
Избрани произведения
[редактиране | редактиране на кода]- 1958 Лондон: Апартаменти в Ham Common (със Джеймс Гоуан)
- 1959 Лестърски университет: Факултет по инженерство (със Джеймс Гоуан)
- 1961 Лондон: Camberwell School Assembly Hall
- 1964 Университет на Сейнт Андрюс: Andrew Melville Hall of Residence
- 1968 Кеймбриджки университет: Факултет по история
- 1971 Оксфордски университет: The Queen's College, Florey Building
- 1972 Haslemere, Surrey: Training Centre for Olivetti (разширение)
- 1976 Runcorn: social housing (разрушена)
- 1981 Берлин: Wissenschaftszentrum (Social Science Research campus)
- 1984 Щутгарт: Staatsgalerie[4]
- 1984 Кеймбридж (Масачузетс): Харвардски университет, Fogg Museum Sackler Galleries (extension)
- 1987 Лондон: Галерия Тейт, Clore Galleries (разширение)
- 1989 Париж: Национална библиотека на Франция (конкурсен проект)
- 1997 Лондон: offices and retail at No 1 Poultry, London EC3 (изпълнен посмъртно)
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]| Инженерен факултет, Лестърски университет |
Staatsgalerie, Щутгарт |
Факултет по история, Кеймбриджки университет |
Разширение към Галерия Тейт, Лондон |
|---|---|---|---|
|
|
|
|
Бележки и източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Herbert Muschamp, „James Stirling, 66, a Bold British Architect, Dies“, The New York Times, June 26, 1992.
- ↑ ((en)) Джеймс Стърлинг на сайта на наградите „Прицкер“.
- ↑ а б в г д ((en)) Биография на Джеймс Стърлинг на сайта Famous architects: architect.architecture.sk.
- ↑ ((en)) Andrew Kroll, „AD Classics: Neue Staatsgalerie / James Stirling“, ArchDaily.com, 3 April 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Джеймс Стърлинг на сайта на наградите „Прицкер“
- ((en)) „James Stirling in Technicolour“, Architecture.com
- ((en)) Rowan Moore, „James Stirling: visionary architect, and a very naughty boy“, The Observer, 20 март 2011
- ((en)) Andrew Saint, „James Stirling, the architect who divides opinion“, The Guardian, 2 април 2011
- ((en)) James Taylor-Foster, „Spotlight: James Stirling“, Archdaily.com, 22 април 2017
|
