Джеймс Фенимор Купър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс Фенимор Купър
James Fenimore Cooper
James Fenimore Cooper by Jarvis.jpg
Роден 15 септември 1789 г.(1789-09-15)
Бърлингтън, Ню Джърси, САЩ
Починал 14 септември 1851 г. (на 61 г.)
Купърстаун, САЩ
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1820—1851
Жанр историческа и приключенска литература
Направление романтизъм
Известни творби „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсачът“
Подпис Appletons' Cooper James Fenimore signature.jpg
Джеймс Фенимор Купър в Общомедия

Джеймс Фенимор Купър (17891851) е първият голям американски писател, наричан „американският Уолтър Скот, чиито приключенски романи са филмирани многократно, създател на архитипа американски герой – смелият бял мъж от Дивия запад, добре познаващ индианската култура, който води независим, свободен живот близо до природата, чужд на „цивилизацията“, която носят заселниците. Купър е автор на повече от 30 романа, най-известни сред които са „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсачът“ и др.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Джеймс Фенимор Купър е роден в Бърлингтън, Ню Джърси, в семейство на квакери. Баща му, Уилям Купър, е бил видна обществена личност. Град Купърстаун, Ню Йорк, е основан от него и наречен на негово име. Малкият Джеймс прекарва детство, пълно с игри в девствени многовековни гори и отрано развива чувство на любов и уважение към природата, която присъства във всичките му книги. Получава добро образование и постъпва в Йейл, но е изключен от университета за устройване на непочтителни шеги, една от които била да учи магаре да сяда на професорски стол. Тогава Купър става моряк и пътува по море няколко години. След смъртта на баща си (1809) финансовата му независимост е осигурена, той се отказва от моряшкия живот и през 1811 се жени за Сузан де Ланси, сред чиито прадеди е имало губернатори на колонията Ню Йорк.

След женитбата Купър заживява спокоен уседнал живот в собствената си ферма. Ежедневието на младото семейство е почти идилично. Един ден, когато довършва четенето на роман от английската писателка Джейн Остин, Купър възкликва: „Аз бих могъл да напиша по-хубав роман!“ – и с тези думи започва писателската кариера на един от най-продуктивните американски писатели. Първият роман на Купър, „Предпазливост“ (1820) е имитация на Джейн Остин и не се радва на голям успех.

Вторият му, обаче, „Шпионинът“ (1821), макар пак имитация, този път на Уолтър Скот, пожънва заслужена слава. В него се разказва за американската война за независимост – тема, изключително интересна за американската публика. Скот вдъхновява Купър да рисува добре разграничени портрети – или истински герои, или истински злодеи. По подобен елементарен модел са изградени и женските му образи – руси и невинни или тъмни и страстни. През 1823 се появява „Пионерите“. С него започва серията романи, писани в продължени на 20 години, известни под общото заглавието „Истории за Кожения чорап“(Leatherstocking Tales), тъй като във всички тях участва един главен герой – Нати Бъмпо Кожения чорап. Нати е бял, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око. Цялата поредица романи за Нати включва още „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“, „Следотърсачът“ и „Прерията“. Характерът на Нати не е съвсем измислен. В него са вплетени черти на реално съществувала личност – Дениъл Бун, един от първите пионери в заселването на Дивия запад. Бун е поддържал приятелски връзки с индиански племена, познавал е тайни пътеки и планински проходи, което му помогнало да преведе белите заселници към западните, индиански територии.

От 1826 до 1833 г. Купър живее в Европа. Запознава се с Уолтър Скот, но му е неприятно да го представят като „американския Уолтър Скот“. От всички европейски страни най-харесва Италия, а литературните среди в Лондон му се струват отегчителни. През 1833 г. се завръща в Америка. Славата му носи и неприятности. Няколко пъти завежда дела срещу клевети в печата, като спечелва почти всички. Марк Твен написва остро критично есе срещу неговите стереотипни образи и изтъркани похвати, което за съжаление е доста вярно. С годините Купър става все по-жлъчен и недоволен. Започва да губи приятели поради нетактичност и липса на благоразумие.

Умира на 14 септември 1851 г. Съпругата му умира четири месеца след него.

Пощенска марка СССР, 1989 г.: рисунки по произведения на писателя

Литература[редактиране | edit source]

  • Franklin, Wayne, James Fenimore Cooper: The Early Years. Yale University Press, 2007.
  • Long, Robert Emmet, James Fenimore Cooper. New York: Continuum, 1990.
  • Wallace, James D., Early Cooper and His Audience. Columbia University Press, 1986.
  • Railton, Stephen, Fenimore Cooper: A Study of his Life and Imagination. Princeton University Press, 1978.
  • Grossman, James, James Fenimore Cooper: A Biographical and Critical Study. Stanford University Press, 1949 (reissued 1967).
  • Clavel, Marcel, Fenimore Cooper: Sa Vie et son Oeuvre: La Jeunesse (1789—1826). Aix-en-Provence: Imprimerie Universitaire de Provence, 1938.
  • Boynton, Henry Walcott, James Fenimore Cooper. New York: The Century Co., 1931. A warm account, stressing Cooper's personal life and character
  • Outland, Ethel P., The «Effingham» Libels on Cooper: A Documentary History of the Libel Suits of James Fenimore Cooper, Centering Around the Three Mile Point Controversy and the Novel HOME AS FOUND, 1837—1845. Madison (WI): University of Wisconsin, 1929.
  • Phillips, Mary E., James Fenimore Cooper. New York: John Lane, 1913.
  • Clymer, W.B. Shubrick, James Fenimore Cooper. Boston: Small, Maynard & Co., 1908 (copyright 1900).
  • Lounsbury, Thomas R., James Fenimore Cooper. Boston: Houghton Mifflin, 1883 (reprinted, New York: Chelsea House, 1981).
  • Cooper, Susan Fenimore [daughter]. Pages and Pictures from the Writings of James Fenimore Cooper [excerpts, with long biographical introductions]. New York: W.A. Townsend, 1861 (and several reprints). Also introductions to selected volumes of the so-called Household Edition of Cooper [often expanded biographical information] Also «Small Family Memories» in Vol. I, pp. 7-72, in James Fenimore Cooper [grandson] Correspondence of James Fenimore Cooper. (New Haven: Yale University Press, 1922)
  • Greene, George Washington, «Cooper» and "Personal Recollections of Cooper, " in Biographical Sketches, pp. 9-73. New York: G.P. Putnam, 1860.
  • Memorial of Cooper. New York: G.P. Putnam, 1852.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за