Джеймс Фенимор Купър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс Фенимор Купър
James Fenimore Cooper
James Fenimore Cooper by Jarvis.jpg
Роден 15 септември 1789 г.
Починал 14 септември 1851 г. (61 г.)
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1820—1851
Жанр историческа и приключенска литература
Направление романтизъм
Известни творби „Последният мохикан“, „Прерията“, „Следотърсача“
Подпис Appletons' Cooper James Fenimore signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Джеймс Фенимор Купър в Общомедия

Джеймс Фенимор Купър (17891851) е първият голям американски писател, наричан „американският Уолтър Скот, чиито приключенски романи са филмирани многократно, създател на архетипа американски герой – смелият бял мъж от пограничните територии, добре познаващ индианската култура, водещ независим, свободен живот близо до природата, чужд на „цивилизацията“, която носят заселниците. Купър е автор на повече от 30 романа, най-известни сред които са Последният мохикан, Прерията, Следотърсача и др.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Фенимор Купър е роден в Бърлингтън, Ню Джърси, в семейство на квакери. Баща му, Уилям Купър, е бил видна обществена личност. Град Купърстаун, Ню Йорк, е основан от него и наречен на негово име. Малкият Джеймс прекарва детство, изпълнено с игри в девствени многовековни гори и отрано развива чувство на любов и уважение към природата, която присъства във всичките му книги. Получава добро образование и постъпва в Йейл, но е изключен от университета за устройване на непочтителни шеги, една от които била да учи магаре да сяда на професорски стол. Тогава Купър става моряк и пътува по море няколко години. След смъртта на баща му (1809) финансовата му независимост е осигурена, той се отказва от моряшкия живот и през 1811 се жени за Сюзън де Ланси, сред чиито прадеди е имало губернатори на колонията Ню Йорк.

След женитбата Купър заживява спокоен уседнал живот в собствената си ферма. Ежедневието на младото семейство е почти идилично. Един ден, когато довършва четенето на роман от английската писателка Джейн Остин, Купър възкликва: „Аз бих могъл да напиша по-хубав роман!“ – и с тези думи започва писателската кариера на един от най-продуктивните американски писатели.

Първият роман на Купър, „Предпазливост“ (1820) е имитация на Джейн Остин и не се радва на голям успех.

Вторият му, обаче, „Шпионинът“ (1821), макар пак имитация, този път на Уолтър Скот, пожънва заслужена слава. В него се разказва за американската война за независимост – тема, изключително интересна за американската публика. Скот вдъхновява Купър добре да рисува противоположни портрети – или истински герои, или истински злодеи. По подобен прост модел са изградени и женските му образи – руси и невинни или тъмни и страстни. През 1823 се появява Пионери. С него започва серията романи, писани в продължени на 20 години, известни под общото заглавието Истории за Кожения чорап (Leatherstocking Tales), тъй като във всички тях участва един главен герой – Нати Бъмпо Коженият чорап. Нати е бял, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око. Цялата поредица романи за Нати включва още Ловецът на елени, Последният мохикан, Следотърсача и Прерията. Характерът на Нати не е напълно измислен. В него са вплетени черти на реално съществувала личност – Дениъл Бун, един от първите пионери в заселването на Дивия запад. Бун е поддържал приятелски връзки с индиански племена, познавал е тайни пътеки и планински проходи, което му помогнало да преведе белите заселници към западните, индиански територии.

От 1826 до 1833 г. Купър живее в Европа. Запознава се с Уолтър Скот, но му е неприятно да го представят като „американския Уолтър Скот“. От всички европейски страни най-много харесва Италия, а литературните среди в Лондон му се струват отегчителни. През 1833 г. се завръща в Америка. Славата му носи и неприятности. Няколко пъти завежда дела срещу клевети в печата, като спечелва почти всички. Марк Твен написва остро критично есе срещу неговите стереотипни образи и изхабени похвати. С годините Купър става все по-жлъчен и недоволен. Започва да губи приятели поради нетактичност и липса на благоразумие.

Умира на 14 септември 1851 г. Съпругата му умира четири месеца след него.

Пощенска марка СССР, 1989 г.: рисунки по произведения на писателя

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Excursion in Italy, 1838
  • Franklin, Wayne, James Fenimore Cooper: The Early Years. Yale University Press, 2007.
  • Long, Robert Emmet, James Fenimore Cooper. New York: Continuum, 1990.
  • Wallace, James D., Early Cooper and His Audience. Columbia University Press, 1986.
  • Railton, Stephen, Fenimore Cooper: A Study of his Life and Imagination. Princeton University Press, 1978.
  • Grossman, James, James Fenimore Cooper: A Biographical and Critical Study. Stanford University Press, 1949 (reissued 1967).
  • Clavel, Marcel, Fenimore Cooper: Sa Vie et son Oeuvre: La Jeunesse (1789—1826). Aix-en-Provence: Imprimerie Universitaire de Provence, 1938.
  • Boynton, Henry Walcott, James Fenimore Cooper. New York: The Century Co., 1931. A warm account, stressing Cooper's personal life and character
  • Outland, Ethel P., The „Effingham“ Libels on Cooper: A Documentary History of the Libel Suits of James Fenimore Cooper, Centering Around the Three Mile Point Controversy and the Novel HOME AS FOUND, 1837—1845. Madison (WI): University of Wisconsin, 1929.
  • Phillips, Mary E., James Fenimore Cooper. New York: John Lane, 1913.
  • Clymer, W.B. Shubrick, James Fenimore Cooper. Boston: Small, Maynard & Co., 1908 (copyright 1900).
  • Lounsbury, Thomas R., James Fenimore Cooper. Boston: Houghton Mifflin, 1883 (reprinted, New York: Chelsea House, 1981).
  • Cooper, Susan Fenimore [daughter]. Pages and Pictures from the Writings of James Fenimore Cooper [excerpts, with long biographical introductions]. New York: W.A. Townsend, 1861 (and several reprints). Also introductions to selected volumes of the so-called Household Edition of Cooper [often expanded biographical information] Also „Small Family Memories“ in Vol. I, pp. 7-72, in James Fenimore Cooper [grandson] Correspondence of James Fenimore Cooper. (New Haven: Yale University Press, 1922)
  • Greene, George Washington, „Cooper“ and "Personal Recollections of Cooper, " in Biographical Sketches, pp. 9-73. New York: G.P. Putnam, 1860.
  • Memorial of Cooper. New York: G.P. Putnam, 1852.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за