Джейсън Кушак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джейсън Кушак
Musician Jason Kouchak.jpg
Информация
Роден
От Лион, Флаг на Франция Франция
Стил класическа музика, шансон, ню ейдж
Професии пианист, певец, композитор
Инструменти пиано, вокали, цигулка
Активност 1990–
Уебсайт www.jasonkouchak.com
Джейсън Кушак в Общомедия

Джейсън Мариано Кушак (на френски: Jason Mariano Kouchak) е класически пианист, композитор и певец от Франция.

Изнася концерти и се занимава със социални дейности и благотворителност главно във Франция и Великобритания, също и в Япония, Сингапур, Хонг Конг[1].

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Лион, Франция. Потомък е на адмирал Александър Колчак, командващ в руската Бяла гвардия.

Получава образованието си в Уестминстърското средно училище, учи класическо пиано в Кралския колеж по музика и Единбургския университет.

Кариера и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джейсън Кушак има 5 издадени албума до сега, като 2 албума са записани в студиото „Аби Роуд“. Появявал се е по британската (Би Би Си) и японската телевизия (Ен Ейч Кей), изпълнявайки собствени музикални композиции. Имал е турнета по света като класически пианист, включително в Хонконг, Сингапур и Япония.

Свирил е в Роял Фестивал Хол (Лондон), Плейел (Париж), Мариински театър (Санкт Петербург), изнасял е солови концерти по време на Едингбургския международен фестивал.

Други изпълнения са „Луната е в моето сърце“ аранжирана за Джулиан Лойд Уебър и Цзясин Ченг в клуба по изкуства "Челси" по повод гала-концерт за 60-ия рожден ден на Андрю Лойд Уебър и Шопен по повод 200-годишнината от неговото рождение заедно с певицата и актриса Илейн Пейдж през 2010 година.

Той също така пее в кабаретата Cafe de Paris и Cafe Royal.

Джейсън е участвал в литературен фестивал в Хале през 2012 г. с участието на Том Стоппардом. През същата година изнася соло концерт за откриването на Лондон Чесс Класик[2]. През 2012 г. става музикален директор за 20-годишнината на Фестивала на френския филм в Обединеното кралство в Лондон и Единбург, изпълнявайки произведения на Шопен в Британското посолство в Париж[3]

Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. е гостуващ артист на 60-тия рожден Ден на принцеса Маргарет в хотел „Риц“, появява се като гост-пианист на премиерата на „Хамлет“ от режисьора Дзефирели през същата година.

Кушак изпълнява своя интерпретация на „Сакура“ за император Акихито в лондонския музей „Виктория и Албърт“ през 1998 година. Свирил е на благотворителна акция за заметресението в Кобе през 1995 година. Тази изява е записана заедно с Джулиан Лойд Уебър в албума му на „Cello Moods“ и е представена от олимпийския фигурист Юка Сако през 1999 година.

През 2011 и 2013 г. Кушак изпълнява руската песен „Темная ночь“ (Dark Is the Night)[4].

Той изпълнява „Шахерезад“а на официалната церемония по откриването на Emirates Airline Festival of Literature фестивала на литературата на авиокомпания Emirates през март 2015 г.[5][6]както и композира официалната песен на фестивала за2016.[7]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Кушак организира 2 детски площадки за гигантски шах[8] в Холанд Парк, Лондон заедно с шахматиста Стюарт Конквест през 2010 г., както и в Единбург през 2013 г.[9].

Участва в създаването на шахматен комплект „Алиса в Страната на чудесата“ по илюстратора Джон Таниела[10].

Композира официалната песен на шахматната благотворителна организация „Върви напред“ на КСК[11][12].

Кушак основава детски хор „Цубаса“ през 2011 г., който поставя началото на фестивала Мацури. Като участник във фестивала изпълнява произведението „Юпитер“ от сюитата „Планетите“ на Густав Холст по повод юбилея на Кралицата през 2012 година на площад „Трафалгар“, Лондон.

През 2016 г. неговата композиция от шах и балет е изпълнена в Британския музей[13] както и в Ню Йорк [14]. Тази композиция отбелязва ролята на жените като кралици в шахмата.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Comme d'Habitude (2011)[1]
  • Midnight Classics (2008)[1]
  • Forever (2001)[1]
  • Watercolours (1999)[1]
  • Première Impression – 1997 Г.[1]
  • Cello Moods (Сакура)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Kouchak, Jason. Comme d'Habitude. // j. kouchak. Посетен на 25 май 2011.
  2. London Chess Classic 2012. // londonchessclassic.com. Посетен на 30 ноември 2012.
  3. Media Release: French Film Festival celebrates 20 glorious years. // Посетен на 4 октомври 2012.
  4. London Gala concert in memory of the Arctic Convoys 1941 – 1945. // Dark Night. Посетен на 23 април 2013.
  5. Love for Word. // Love for Word-Salt n Peppa Middle East. Посетен на 4 март 2015.
  6. Off to a flying start: Dubai’s literary feast. // VISION. Посетен на 11 март 2015.
  7. Line up of authors for Emirates Festival of Literature revealed; News. // SOCIETY. Посетен на 19 октомври 2015.
  8. Making mates on giant chessboard in Holland Park | News. // Thisislondon.co.uk, 1 ноември 2010. Посетен на 25 септември 2011.
  9. Giant chess board bid to fight child obesity | News. // news.scotsman.com, 17 април 2013. Посетен на 18 април 2013.
  10. £350,000 Alice chessboard and a white rabbit at Fortnum's | News. // news.standard.co.uk, 24 април 2013. Посетен на 9 февруари 2014.
  11. Smart move young man | News. // thesundaytimes.co.uk, 30 март 2014. Посетен на 11 януари 2014.
  12. CSC Chess in Schools and Communities. // chessinschools.co.uk. Посетен на 27 декември 2013.
  13. Chess & Ballet at the British Museum. // chessdom.com, 29 март 2016. Посетен на 1 май 2016.
  14. The Queen's Journey. // yonkers.com, 30 септември 2016. Посетен на 30 октомври 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jason Kouchak“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.