Джейсън Робардс
| Джейсън Робардс Jason Robards | |
|---|---|
| американски актьор | |
 Джейсън Робардс (1968) | |
| Роден | Джейсън Нелсън Робардс – младши
|
| Починал | 26 декември 2000 г.
Бриджпорт, Кънектикът, САЩ |
| Погребан | Феърфийлд, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Американска академия за драматични изкуства[1] |
| Работил в | актьор |
| Награди | Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля (1976) Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля (1977) |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1946 – 2000 |
| Награди | Кан – Най-добър актьор: „Дългият път на деня към нощта“ (1962) |
| Семейство | |
| Баща | Джейсън Робардс-старши |
| Майка | Хоуп Максин |
| Съпруга | Елеанор Питман (1948 – 1958; развод) Рейчъл Тейлър (1959 – 1961; развод) Лорен Бакол (1961 – 1969; развод) Лоуис О`Конър (1970 – 2000; смъртта му) |
| Деца | 6 |
| Уебсайт | |
| Джейсън Робардс в Общомедия | |
Джейсън Робардс (на английски: Jason Robards), е американски филмов и театрален актьор, роден през 1922 година, починал през 2000 година. [2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Джейсън Нелсън Робардс – младши на 26 юли 1922 година в Чикаго, Илинойс. Родителите му са – майка Хоуп Максин и баща Джейсън Робардс-старши, който също е бил от известните актьори, както на сцената така и в ранните години на киното.
Семейството се премества в Ню Йорк Сити, когато Робардс-младши е съвсем малко дете. Не след дълго, когато е шест-годишен, се преместват отново, този път в Лос Анджелис. Родителите му се развеждат, когато е в началното училище. По-късно той заявява, че това оказва силен афект върху личността и мирогледа му. Като юноша, Робардс става свидетел и на западането на актьорската кариера на баща му. Радвайки се на значителен успех по време на нямото кино, Робардс-старши губи благоразположението на киноиндустрията с настъпване на ерата на озвучените филми.
Робардс-младши посещава гимназията „Холивуд“ в Лос Анджелис, където изпъква със спортните си умения и по специално леката атлетика. Спортният му талант привлича интереса на няколко университета, които му отправят покани. Въпреки това, след дипломирането си в гимназията през 1940 година, Джейсън Робардс решава да се присъедини към военноморските сили на САЩ.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Ветеран от военноморските сили на САЩ от Втората световна война, впоследствие Робардс става известен с участията си в пиесите на американския драматург Юджийн О'Нийл. Носител е на авторитетната театрална награда „Тони“, също както и на филмовата награда „Оскар“ и телевизионния приз „Еми“.
Незабравима остава ролята му на Шайен в шедьовъра на Серджо Леоне – „Имало едно време на Запад“ (1968), както и изпълнението в последния филм преди кончината му – „Магнолия“ (1999)
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Джейсън Робардс е женен четири пъти и имаше шест деца. С първата си съпруга Елинор Питман имат три деца, включително Джейсън Робардс III. Вторият му брак с актрисата Рейчъл Тейлър продължава от април 1959 г. до май 1961 г. Той и третата му съпруга, актрисата Лорън Бакол за която се жени през 1961 г., имат син, актьора Сам Робардс. Робардс и Бакол се развеждат през 1969 г., отчасти поради неговия алкохолизъм. [3] Робардс има още две деца с четвъртата си съпруга Лоис О'Конър.
През 1972 г. Робардс е сериозно ранен при автомобилна катастрофа, подложен е на операция и реконструкция на лицето. Катастрофата може да е свързана с дългогодишната му борба с алкохолизма. Робърдс преодолява пристрастяването си и започва публична кампания за повишаване на осведомеността относно алкохолизма. [4][5] Робърдс е страстен любител на темата за Гражданската война в САЩ.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Джейсън Робардс почива от рак на белия дроб в Бриджпорт, Кънектикът, на 26 декември 2000 г. [6] Останките му са погребани в гробището Оук Лоун във Феърфийлд. [7]
Награди и Номинации[редактиране | редактиране на кода]
| Награди[8] | |||
|---|---|---|---|
| Награда | Категория | Филм | Резултат |
| Награди „Оскар“ | Най-добър актьор в поддържаща роля (1977) | Цялото президентско войнство | награда |
| Най-добър актьор в поддържаща роля (1978) | Джулия | награда | |
| Най-добър актьор в поддържаща роля (1981) | Мелвин и Хауърд | номинация | |
| Награди БАФТА | Най-добър актьор в поддържаща роля (1977) | Цялото президентско войнство | номинация |
| Най-добър актьор в поддържаща роля (1978) | Джулия | номинация | |
| Награди „Златен глобус“ | Най-добър актьор в поддържаща роля (1966) | Хиляда клоуна | номинация |
| Най-добър актьор в поддържаща роля (1977) | Цялото президентско войнство | номинация | |
| Най-добър актьор в поддържаща роля (1978) | Джулия | номинация | |
| Най-добър актьор в поддържаща роля (1981) | Мелвин и Хауърд | номинация | |
| Филмов фестивал в Кан | Най-добър актьор (1962) | Дългият път на деня към нощта | награда |
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор | бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1962 | Дългият път на деня към нощта | Long Day's Journey Into Night | Джейми Тайрон | Сидни Лумет | награда ФФ Кан |
| 1965 | Хиляда клоуна | A Thousand Clowns | Мъри Н. Бърнс | Фред Коу | номинация за „Златен глобус“ |
| 1966 | Голяма ръка за малката дама | A Big Hand for the Little Lady | Хенри Пи. Джи. Дръмонд | Фийлдър Кук | |
| 1967 | Развод по американски | Divorce American Style | Нелсън Даунс | Бъд Йорк | |
| 1968 | Имало едно време на Запад | Once Upon a Time in the West | Шайен | Серджо Леоне | |
| 1970 | Балада за Кейбъл Хоуг | The Ballad of Cable Hogue | Кейбъл Хоуг | Сам Пекинпа | |
| 1970 | Юлий Цезар | Julius Caesar | Брут | Стюарт Бърг | |
| 1970 | Тора! Тора! Тора! | Tora! Tora! Tora! | Генерал-лейтенант Уолтър Шорт | Ричард Флейшер | |
| 1973 | Пат Гарет и Били Хлапето | Pat Garrett and Billy the Kid | Губернатор Уолъс | Сам Пекинпа | |
| 1976 | Цялото президентско войнство | All the President's Men | Бен Брадли | Алън Пакула | награда „Оскар“, номинация за „Златен глобус“ |
| 1977 | Джулия | Julia | Дашиъл Хамет | Фред Зинеман | награда „Оскар“, номинация за „Златен глобус“ |
| 1980 | Кабобланко | Caboblanco | Гюнтер Бекдорф | Джей Лий Томпсън | |
| 1980 | Мелвин и Хауърд | Melvin and Howard | Хауърд Хюз | Джонатан Деми | номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ |
| 1983 | На другия ден | The Day After | доктор Ръсел Оукс | Николас Мейер | |
| 1990 | Бърза смяна | Quick Change | Ротцингер | Хауърд Франклин, Бил Мъри | |
| 1993 | Филаделфия | Philadelphia | Чарлз Уилър | Джонатан Деми | |
| 1995 | Аленият прилив | Crimson Tide | Контраадмирал Андерсън | Тони Скот | |
| 1997 | Хиляда акра | A Thousand Acres | Лари Кук | Джоселин Мурхаус | |
| 1998 | Обществен враг | Enemy of the State | Конгресменът Филип Хамерсли | Тони Скот | |
| 1999 | Магнолия | Magnolia | Ърл Партридж | Пол Томас Андерсън |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.aada.edu.
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Bacall, Lauren. (2006). By Myself and Then Some. p. 377. HarperCollins, New York City. ISBN 978-0-06-112791-5.
- ↑ Sarasota Herald-Tribune - Google News Archive Search. // google.com.
- ↑ Archived copy. // Архивиран от оригинала на March 4, 2016. Посетен на January 19, 2015.
- ↑ "From the Archives" feature ("The Week of July 8") of The Advocate (Stamford, Connecticut), July 9, 2007, page A7, Stamford edition.
- ↑ Mary Tyler Moore laid to rest in Connecticut. // Chicago Tribune, 2017-01-30. Посетен на 2022-11-11.
- ↑ IMDB – списък награди
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|