Направо към съдържанието

Джени Ерпенбек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джени Ерпенбек
Jenny Erpenbeck
германска писателка и оперна режисьорка
11 ноември 2021 г.
Родена
12 март 1967 г. (59 г.)
Националност Германия
Работилаписател, режисьор
Литература
Жанровероман, разказ, пиеса
Дебютни творбиИстория за старото дете, новела (1999)
НаградиВалтер Хазенклевер (2016)[1]
Ханс Фалада (2014)[2]
Йозеф Брайтбах (2013)
Томас Валентин (2013)
Хаймито фон Додерер (2008)
Европейска литературна награда (2015)[3]
Шубарт (2013)
Узедомска литературна награда (2019)
Инзелшрайбер (награда) (2006)
Семейство
БащаДжон Ерпенбек
МайкаДорис Килиас
Уебсайт
Джени Ерпенбек в Общомедия

Джени Ерпенбек (на немски: Jenny Erpenbeck) е германска писателка и режисьорка, авторка на романи, разкази и пиеси.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Джени Ерпенбек през 2012 г.

Джени Ерпенбек е родена в Източен Берлин. Баща ѝ е физик, философ и писател, а майка ѝ е преводачка от арабски език.

Джени полага гимназиална матура през 1985 г. в Берлин и завършва двугодишно обучение за книговезец. После работи в театри като реквизиторка и гардеробиерка.

От 1988 до 1990 г. следва театрознание в Хумболтовия университет, Берлин. През 1990 г. променя специалността си и записва режисура за музикален театър във Висшето музикално училище „Ханс Айслер“, където се обучава и при Хайнер Мюлер.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. Джени Ерпенбек завършва успешно следването си с постановка на операта „Замъкът на херцога Синята брада“ от Бела Барток. Работи като асистент-режисьор в операта на Грац. През 1997 г. започва собствени постановки с монодрамата „Очакване“ от Арнолд Шьонберг. Поставя и своята пиеса „Котките имат седем живота“.

Джени Ерпенбек на литературния фестивал в Джайпур, Индия през 2025 г.

Като режисьор на свободна практика след 1998 г. Ерпенбек поставя сценични произведения в различни театри на Германия и Австрия – операта „Орфей“ от Монтеверди в Аахен, пасторала „Ацис и Галатея“ от Хендел в Държавната опера Берлин и операта „Заиде“ от Моцарт в Нюрнберг/Ерланген.

Наред с работата си като режисьор-постановчик Джени Ерпенбек развива през 90-те години и писателска дейността, като създава прозаични творби и театрални пиеси. През 1999 г. излиза дебютната ѝ новела „История за старото дете“, през 2001 г. – сборникът с разкази „Танд“, през 2004 г. романът „Речник“, а през 2008 г. – романът „Проклятието“.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

През април 2013 г. Ерпенбек получава наградата „Йозеф Брайтбах“ за цялостното си творчество, в което според журито „са обединени художествена правдивост с високо изкуство на формата, езикова красота и пресъздаваща мощ, която във всеки миг ни кара да изпитваме състрадание и съчувствие“.[4]

Джени Ерпенбек е член на Академията на науките и литературата в Майнц[5], както и на немския ПЕН клуб.

Нейни творби са преведени на български, датски, английски, френски, гръцки, иврит, нидерландски, норвежки, шведски, словенски, испански, унгарски, японски, корейски, литовски, полски, румънски, арабски, италиански и естонски.

Живее със съпруга си и сина им в Берлин.[6]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Geschichte vom alten Kind, новела, 1999
  • Katzen haben sieben Leben, пиеса, 2000
  • Tand, разкази, 2001
  • Leibesübungen für eine Sünderin, пиеса, 2003
  • Wörterbuch, роман, 2004
  • Heimsuchung, роман, 2008
Проклятието, изд.: Сонм, София (2014), прев. Антония Колева
  • Dinge, die verschwinden, 2009
  • Aller Tage Abend, роман, 2012
  • Gehen, ging, gegangen, роман, 2015

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Die Offizielle Webseiten Stadt Aachen
  2. ↑ www.neumuenster.de
  3. ↑ Jenny Erpenbeck // Посетен на 20 май 2024 г.
  4. ↑ Webseite des Joseph-Breitbach-Preises der Stadt Koblenz
  5. ↑ Jenny Erpenbeck bei der Akademie der Wissenschaften und der Literatur Mainz
  6. ↑ Jenny Erpenbeck – Porträt bei literaturport.de
  7. ↑ Ingeborg-Bachmann-Preis, Die AutorInnen bei den Tagen der deutschsprachigen Literatur 2001, ORF Kärnten, 2. Juli 2001
  8. ↑ Pressemitteilung der Stadt Aalen vom 4. Dez. 2012, архив на оригинала от 5 януари 2013, https://archive.is/20130105154455/http://www.aalen.de/sixcms/detail.php?id=137657&_bereich=6, посетен на 5 януари 2013
  9. ↑ Heinrich-Heine-Gastdozentur der Lüneburger Leuphana Universität // Архивиран от оригинала на 25 февруари 2015. Посетен на 12 май 2018.
  10. ↑ Jenny Erpenbeck’s The End of Days wins Independent Foreign Fiction Prize, irishtimes.com, May 27, 2015
  11. ↑ Jenny Erpenbeck mit Thomas-Mann-Preis ausgezeichnet, in Kieler Nachrichten vom 18. September 2016 // Архивиран от оригинала на 18 септември 2016. Посетен на 12 май 2018.
  12. ↑ Jenny Erpenbeck mit Lee-Hochul-Literaturpreis für den Frieden ausgezeichnet, boersenblatt.net, 3. Dezember 2021, abgerufen am 4. Dezember 2021.
  13. ↑ Jenny Erpenbeck erhält Stefan-Heym-Preis // 19 януари 2023.
  14. ↑ Kairos by Jenny Erpenbeck // 10 април 2024.
  15. ↑ The International Booker Prize 2024 – The Booker Prizes

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джени_Ерпенбек&oldid=12829120“.