Джерман (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Джерман.

Джерман
Долното езеро, което се оттича в р. Джерман
Долното езеро, което се оттича в р. Джерман
42.1978° с. ш. 23.3108° и. д.
42.1483° с. ш. 23.0225° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
област Кюстендил
община Сапарева баня
община Дупница
община Бобошево
Дължина47,8 km
Водосб. басейн767 km²
Отток5,42 m³/s
Начало
МястоСедемте рилски езера
Северозападна Рила
Координати42°11′52.08″ с. ш. 23°18′38.88″ и. д. / 42.1978° с. ш. 23.3108° и. д.
Надм. височина2535 m
Устие
Мястоляв приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати42°08′53.88″ с. ш. 23°01′21″ и. д. / 42.1483° с. ш. 23.0225° и. д.
Надм. височина369 m

Джерман е река в Западна България, преминаваща през област Кюстендил, общини Сапарева баня, Дупница и Бобошево, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 47,8 km. Отводнява северозападните склонове на Рила, Дупнишката и Бобовдолската котловина.

За начало на река Джерман се приема малкото поточе, изтичащо от най-високо разположеното езеро Сълзата (2535 m н.в.) от Седемте рилски езера, което се оттича в езерото Близнака. В Близнака се вливат и потоците, идващи от езерата Окото и Бъбрека, и от него изтича вече по-голям поток, който преминава през езерото Трилистника и продължава надолу на североизток. След около 500 m в него отдясно се влива друг поток, идващ от най-долните две езера – Рибното и Долното езеро и двата потока дават началото на същинската река Джерман.

До излизането си от Рила реката протича в дълбока ледникова долина с редица прагове и водопади и силно залесена. В началото посоката ѝ е на североизток, а на 1,3 km северозападно от хижа „Вада“ рязко завива на северозапад. При град Сапарева баня Джерман навлиза в Дупнишката котловина, завива на запад и долината ѝ става широка и сравнително плитка. След град Дупница Джерман, захранена от множеството си главно рилски притоци става пълноводна, завива на юг-югозапад, долината ѝ значително се разширява и протича през т.нар. Долно Дупнишко поле. Влива се отляво в река Струма, на 369 m н.в., на 1 km източно от град Бобошево.

Площта на водосборния басейн на реката е 767 km2, което представлява 4,43% от водосборния басейн на река Струма. Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

  • на запад и север – с водосборните басейни на реките Лява (Кознишка река) и Арката, леви притоци на Струма;
  • на юг – с водосборния басейн на Рилска река, ляв приток на Струма;
  • на североизток и изток – с водосборния басейн на река Искър, от басейна на Дунав.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

Река Джерман е с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване с пролетно пълноводие (март-юни) и лятно маловодие (юли-септември). Среден годишен отток при град Дупница – 3,35 m3/s, в устието – 3,35 m3/s.

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 2 града и 2 села:

В Дупнишката котловина водите на реката се използват за напояване. Чрез деривацията „Джерман-Скакавица“ част от водите на реката и нейния приток Скакавица на височина ~1400 м временно са прехвърляни в поречието на р. Черни Искър и от там за водоснабдяване на гр. София.

По долината на реката преминават два пътя от държавната пътна мрежа:

От Дупница до гара Бобошево, по левия бряг на реката, преминава участък от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата.

Името на реката е видоизменение на наименованието на старото тракийско селище Герма, основано край топлите извори на левия бряг на реката, което по-късно, при римско-византийското владичество, е превърнато в крепостен град Германея. В грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г. реката се споменава с името Германщица, което в турски изговор става Джерман.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1736.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 167.