Джеролама Орсини
| Джеролама Орсини | |
| I. херцогиня на Парма и Пиаченца ̠II. Херцогиня на Кастро | |
 | |
| Родена |
1503 г.
|
|---|---|
| Починала | 1569 г.
|
| Погребана | О-в Бизентина, Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | I. 19 август 1545 – 10 септември 1547 ̠II. 1537 – 1547 |
| Предшественик | I. и II. няма |
| Наследник | I. Маргарита Австрийска ̠II. Диана Френска |
| Герб | |
[[Файл:  |100п|alt=]] | |
| Семейство | |
| Род | Орсини по рождение Фарнезе по брак |
| Баща | Луиджи Орсини |
| Майка | Джулия Конти |
| Съпруг | Пиер Луиджи II Фарнезе |
| Деца | Алесандро Фарнезе Витория Фарнезе Отавио Фарнезе Ранучо Фарнезе Орацио Фарнезе |
| Джеролама Орсини в Общомедия | |
Джерòлама/Джирòлама Орсѝни (на италиански: Gerolama Orsini, Girolama Orsini; * ок. 1503, Питиляно, Графство Питиляно; † юли 1569, Витербо) от знатното римско семейство Орсини, е чрез брак херцогиня на Парма и Пиаченца и първа херцогиня на Кастро.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Джеролама произхожда от знатния римски аристократичен род Орсини, чиито представители оказват влияние върху политическия живот в Рим от Средновековието. Родена е около 1503 г., вероятно в Питиляно, в семейството на кондотиера Лудовико Орсини (* 1470, † 1534), граф на Питиляно, и на съпругата му Джулия Конти от рода на графовете на Сени. По бащина линия е внучка на Николо III Орсини, граф на Питиляно, и на Елена Конти. По майчина линия е внучка на Джакомо Конти, господар на Карпинето, и на Елизабета Карафа, племенница на кардинал Франческо Конти.[1][2]
Има двама братя и една сестраː
- Марция († 1548), съпруга на Ливио д'Алвиано и на Джан Джакомо Медичи, маркиз на Мариняно
- Джан Франческо († 1567), граф на Питиляно
- Латино († пр. 1534)
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Брак[редактиране | редактиране на кода]
През 1513 г. по инициатива на кардинал Алесандро Фарнезе започват преговорите за брак между неговия първороден син Пиер Луиджи Фарнезе и Джеролама. По това време вече съществуват брачни връзки между семействата Орсини и Фарнезе. На 26 март 1513 г. е подписан брачният договор, в който е посочена сумата на зестрата на булката, която възлиза на 9000 дуката и два феода – Челере и Пианиано. Сватбената церемония се състои на 15 януари 1519 г. във Валентано. Въпреки че това е брак без любов, Джеролама остава вярна и предана съпруга, толерирайки крайностите на Пиер Луиджи, неговата бруталност и екстравагантност с достойнство, и му ражда пет деца.[3]
Херцогиня[редактиране | редактиране на кода]
След сватбата двойката живее в Палат „Фарнезе“ във Валентано и прекарва лятото в Палат „Фарнезе“ в Градоли. През 1534 г. свекърът на Джеролама, с когото тя поддържа добри отношения, става папа под името Павел III. Влиянието на семейство Фарнезе в Рим се увеличава значително, но това по никакъв начин не се отразява на поведението ѝ. Според свидетелствата на нейни съвременници тя е интелигентна жена със силна воля. Скандалите, свързани с бисексуалното поведение на съпруга ѝ, не я нараняват особено. Джеролама си кореспондира с църковни и мирски хуманисти: Марчело Червини – бъдещият папа Марцел II, Паоло Джовио, Джовани Дела Каза и Бартоломео Кавалканти.[4]
На 14 март 1537 г. Павел III предоставя на Пиер Луиджи Херцогство Кастро, а съпругата му получава титлата на херцогиня. През 1541 г. същият папа ѝ дава годишна пенсия от 100 000 скуди заедно с плащания на други членове на нейното семейство. Херцогинята харчи повечето от личните си средства за закупуване на скъпи платове за рокли за дъщеря си и нейните шаферки. За да разреши икономически проблеми, тя често трябва да пътува между Рим и владенията на семейството. На 26 август 1545 г. Павел III предоставя Херцогство Парма и Пиаченца на Пиер Луиджи. В чест на новата херцогиня Парма обявява Йероним Блажени за свой покровител. Когато съпругът ѝ се установява в Пиаченца, той се обажда на съпругата си и най-големия си син Алесандро, молейки за помощ при управлението на владението, но свекърът на Джеролама не позволява.[5]
Джеролама посвещава почти цялото си време на живота на децата си. Тяхната кореспонденция става особено честа през 1546 г., когато двамата синове на херцогинята, Александър и Октавий, пристигат в дома на императора, докато той се подготвя за война с протестантите.
Джеролама отдава голямо значение на брака на единствената си дъщеря Витория. През януари 1545 г. започва подготовката за брака ѝ с Фабрицио Колона, престолонаследник на Палиано. Този брак би трябвало да сложи край на дългогодишни спорове между двете семейства. Павел III обаче не ѝ дава съгласието си. Планът за династичен брак с Веспасиано Колона е отхвърлен на основание, че младоженецът не изглежда достатъчно зрял. В кореспонденция със съпруга си Джеролама го помоли да убеди баща ѝ да омъжи дъщеря си за достоен кандидат възможно най-скоро. На 29 юни 1547 г. в Рим Витория се омъжва за Гуидобалдо дела Ровере.[6]
Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]
На 10 септември 1547 г. съпругът ѝ Пиер Луиджи II е убит от група заговорници. Вдовстващата херцогиня се обръща към Марчело Червини, тогавашен папски легат в Болоня, за да го помоли да вземе тялото на съпруга ѝ, за да го погребе в семейната гробница в капуцинския манастир на остров Бизентина. Тя успява да погребе съпруга си едва през юли 1548 г., когато останките му от Парма са пренесени на острова от нейния син Отавио, който става новият херцог на Парма и Пиаченца, а брат му Орацио получава Херцогство Кастро.
През 1549 г. свекърът на Джеролама – папа Павел III умира. Заедно с децата си тя подкрепя избора в конклава за кандидат на профренската партия с цел да осигури Херцогство Парма и Пиаченца за Фарнезе. Избран за папа Юлий III – кандидатът на происпанската партия, а Фарнезе са лишени от всичките си привилегии. Новият папа се опитва да им отнеме Херцогство Кастро. Джеролама не признава законността на действията си и издейства изтеглянето на папската армия от територията на херцогството. През май 1552 г. феодът се връща на семейство Фарнезе и всъщност се управлява от нея. През август същата година най-малкият ѝ син Орацио умира. От този момент до смъртта си тя почти никога не напуска границите на херцогството, живеейки в дворците на Валентано и Каподимонте. Чести нейни гости са нейните деца и чуждестранни посланици. През 1556 г. във Витербо строи манастир за бенедиктинците (или цистерцианците), сега известен с прозвището „Манастир на херцогинята“.
Умира през юли 1569 г. и е погребана до съпруга си в семейната гробница в църквата „Свети Яков и Христофор“ на остров Бизентина, в средата на езерото Болсена.[7]
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 1519 във Валентано за Пиер Луиджи II Фарнезе (* 19 ноември 1503, Рим, † 10 септември 1547, Пиаченца), 1-ви херцог на Кастро (1537 – 1545) и от 1545 г. 1-ви херцог на Парма, Пиаченца и Гуастала, от когото има четири сина и една дъщеряː
- Алесандро Фарнезе (5 октомври 1520, Валентано – 2 март 1589, Рим), епископ на Парма и кардинал декан, голям меценат
- Витория Фарнезе (10 август 1521, Валентано – 3 септември 1602, Пезаро), чрез брак херцогиня на Урбино; ∞ Гвидобалдо II дела Ровере (1513 – 1574), херцог на Урбино, от когото има един син и две дъщери
- Отавио Фарнезе (9 октомври 1524 – 18 септември 1586), херцог на Парма и Пиаченца от 1547, 2-ри херцог на Кастро от 1553, ∞ 4 ноември 1538 за Маргарита Пармска (1522 – 1586), извънбрачна припозната дъщеря на император Карл V/I от Испания, от която има двама сина
- Ранучо Фарнезе (11 август 1530 – 29 октомври 1565), архиепископ на Неапол и кардинал, голям меценат
- Орацио Фарнезе (февруари 1531 – 18 юли 1553), 3-ти херцог на Кастро от 1545, ∞ 13 февруари 1552 за Диана Френска (1538 – 1619), извънбрачна дъщеря на френския крал Анри II, от която няма деца
- Децата на Джиролама
-
Алесандро -
Витория -
Отавио -
Ранучо -
Орацио
FXD.jpg)
_School_-_Orazio_Farnese_(1531%E2%80%931553),_Duke_of_Castro_-_446821_-_National_Trust.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Farnese family tree Архив на оригинала от 2009-07-19 в Wayback Machine. 1390 – 1766.
- Ireneo Affò, Vita di Pierluigi Farnese (Bibliothèque Rossiana, Books Google)
- Beatrice Quaglieri: GIROLAMA Orsini, duchessa di Parma e Piacenza. Mario Caravale: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 56 (Giovanni di Crescenzio–Giulietti), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2001
- Emilio Nasalli Rocca: I Farnese. dell'Oglio editore, 1969.
- Giovanni Drei: I Farnese, grandezza e decadenza di una dinastia italiana. La Libreria dello Stato, Roma 1954.
- Williams, George L. „Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes“. McFarland & Co Inc, 2004. 76. ISBN 0-7864-2071-5
- Leo van de Pas, Gerolama Orsini, Genealogics.org.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Litta P. Famiglie celebri di Italia. Orsini di Roma, Torino, 1835.
- ↑ Girolama Orsini, duchessa di Parma e Piacenza Dizionario Biografico degli Italiani - Volume LVI (2001)
- ↑ Gerolama Orsini Gerolama Orsini
- ↑ Girolama Orsini, duchessa di Parma e Piacenza Dizionario Biografico degli Italiani - Volume LVI (2001)
- ↑ Girolama Orsini, duchessa di Parma e Piacenza Dizionario Biografico degli Italiani - Volume LVI (2001)
- ↑ Girolama Orsini, duchessa di Parma e Piacenza Dizionario Biografico degli Italiani - Volume LVI (2001)
- ↑ Girolama Orsini, duchessa di Parma e Piacenza Dizionario Biografico degli Italiani - Volume LVI (2001)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gerolama Orsini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
