Джефри Плантагенет
| Джефри Плантагенет Geoffrey Plantagenet | |
|---|---|
| граф на Анжу и херцог на Нормандия | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 7 септември 1151 г. (38 г.)
|
| Погребан | Льо Ман, Франция |
| Управление | |
| Период | 1129 г. – 7 септември 1151 г. (граф на Анжу); 1144 г. – 1150 г. (херцог на Нормандия) |
| Наследник | Хенри II |
| Други титли | граф на Тур и Мен |
| Семейство | |
| Род | Анжуйска династия |
| Баща | Фулк Йерусалимски |
| Братя/сестри | Сибила Анжуйска Амори I Балдуин III |
| Съпруга | Мод (1128 – 1151) |
| Деца | Хенри II |
| Джефри Плантагенет в Общомедия | |
Джефри V Плантагет (24 август 1113 г. – 7 септември 1151 г.), известен и като Жофроа V или Красивия (на френски: le Bel), е граф на Анжу, Тур и Мен по наследство от 1129 г., а също и херцог на Нормандия след завладяването ѝ през 1144 г. Бракът му с императрица Матилда, дъщеря на крал Хенри I от Англия, довежда до дългото управление на династията Плантагенет в Англия. Името "Плантагенет" е взето от епитет на Джефри. Владението на предците на Джефри в Анжу дава началото на името Анжуйски и това, което става известно като Анжуйската империя през 12 век.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Джефри е по-големият син на Фулк Йерусалимски и Ерменгард от Мен. Джефри получава прякора си от жълто клонче с цвят, подобен на този на метла (genêt е френското име на planta genista или храст метла), което носи на шапката си. Хронистът Джон от Мармутие описва Джефри като красив, червенокос, весел и велик войн.[1] След като разбира за уменията и смелостта на Джефри, крал Хенри I изпраща легати в Анжу, за да преговарят за брак между неговата 25-годишна дъщеря Матилда и Джефри. Получено е съгласие и от двете страни и на 10 юни 1128 г. петнадесетгодишният Джефри е посветен в рицарство в Руан от крал Хенри като подготовка за сватбата.
Сватбата на Джефри и Матилда се състои през 1128 г. Тя има за цел да осигури траен мир между Англия, Нормандия (английско владение от Уилям I) и Анжу. Матилда е с единадесет години по-възрастна от Джефри и много се гордее със статута си на императрица вдовица (за разлика от това да бъде обикновена графиня), който запазва до края на живота си живот. Бракът им е бурен, но щастлив с чести дълги раздели; те имат трима синове.
Граф на Анжу[редактиране | редактиране на кода]
На следващата година бащата на Джефри заминава за Йерусалим (където по-късно трябва да стане крал), оставяйки Джефри като граф на Анжу. Когато неговият тъст, крал Хенри I от Англия, умира през 1135 г., Джефри подкрепя Матилда да влезе в Нормандия, за да поиска своето наследство. Граничните области ѝ се подчиняват, но Англия избира нейния първи братовчед Стивън от Блоа за свой крал и Нормандия скоро последва примера. На следващата година Джефри дава Амбриерес, Горон и Шатилон-сюр-Колмон на Юхел дьо Майен, при условие че той помогне да получи наследството на съпругата на Джефри. [2] През 1139 г. Матилда акостира в Англия със 140 рицари, където е обсадена в Арънделския замък от крал Стивън. В гражданската война, която следва, Стивън е заловен в Линкълн през февруари 1141 г. и затворен в Бристол. Легатинският съвет на английската църква, проведен в Уинчестър през април 1141 г., обявява Стивън за свален и провъзгласява Матилда за „Лейди на Англичаните“.[3]
През 1142 и 1143 г. Джефри обезопасява цяла Нормандия на запад и юг от Сена и на 14 януари 1144 г. прекосява реката и влиза в Руан. Той приема титлата херцог на Нормандия през лятото на 1144 г. През същата година той основава августински манастир в Château-l'Hermitage в Анжу.[4] Джефри държи херцогството до 1149 г., когато той и Матилда съвместно го отстъпват на сина си Хенри, като цесията е официално ратифицирана от крал Луи VII от Франция на следващата година.[5] Джефри също така потушава три баронски бунта в Анжу през 1129, 1135 и 1145 – 1151 г. Той често влиза в противоречие със своя по-малък брат Елиас, когото държи в затвора до смъртта му през 1151 г. Заплахата от бунт забавя напредъка на Джефри в Нормандия и е една от причините той никога да не може да се намеси в Англия. Той умира по-късно същата година на 38 години и Хенри заема мястото на баща си като глава на херцогската къща Плантагенет. През 1153 г. Договорът от Уолингфорд постановява, че Стивън трябва да остане крал на Англия за цял живот и че Хенри, синът на Джефри и Матилда, трябва да го наследи, започвайки ерата на Плантагенетите в английската история.[6]
Смърт и наследници[редактиране | редактиране на кода]
Джефри умира внезапно на 7 септември 1151 г. Според Джон от Мармутие, Джефри се връща от кралски съвет, когато е поразен от треска. Той пристига в Шато-дю-Лоар, рухва на своята кушетка, прави завещанието си под формата на подаръци и благотворителни дарения и умира. Той е надживян от съпругата и синовете си (Хенри, Джефри и Уилям). Погребан е в Катедралата Сен Жулиен в Льо Ман, Франция, а синът му Хенри го наследява като херцог на Нормандия.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Norgate, Kate. England Under the Angevin Kings. General Books LLC, 1887. ISBN 978-1421259840. с. 261–262.
- ↑ Bradbury, Jim. 1990. "Geoffrey V of Anjou, Count and Knight", in The Ideals and Practice of Medieval Knighthood III, ed. Christopher Harper-Bill and Ruth Harvey. Rochester: Boydell Press.
- ↑ King, Edmund. King Stephen's Reign. London, Woodbridge, 2008. с. 58–79.
- ↑ Dutton, Kathryn. The Haskins Society Journal. London, Boydell, 2014. с. 125–154.
- ↑ Warren, W.L. Henry II. Berkeley, University of California Press, 1977. ISBN 978-0520034945. с. 38.
- ↑ а б Haskins, Charles H. 1912. "Normandy Under Geoffrey Plantagenet", The English Historical Review, volume 27 (July): 417–444.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geoffrey Plantagenet, Count of Anjou в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |