Джизакска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джизакска област
Jizzax viloyati
UZ-Jizzax.PNG
Страна Флаг на Узбекистан Узбекистан
Адм. център Джизак
Площ 20 500 km²
Население 1 352 100 души (2019)
66 души/km²
Райони (тумани) 12 + 2
Губернатор Ергаш Салиев
Джизакска област в Общомедия

Джизакска област (на узбекски: Jizzax viloyati или Жиззах вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 20 500 km² (6-о по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 352 100 души[1] (12-о място по население в Узбекистан, 4,03% от нейното население). Административен център град Джизак. Разстояние от Ташкент до Джизак 241 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в Джизакска област е Джизак, който възниква през 10-и век. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1973 г. до 1983 г. До 1924 г. територията на съвременната Джизакска област е влизала в състава на Самаркандска област като Джизакски уезд. През 1936 г. северната част на областта е в състава на бившата Казахска АССР, а до 1956 г. – в състава на Казахската ССР, след което т.н. Гладностепна област е била предадена на Узбекската ССР и е образувана Сърдаринска област. Съвременната Джизакска област е образувана на 29 декември 1973 г. от западните части на Сърдаринска област, а на 6 септември 1988 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Сърдаринска област. На 16 февруари областта отново е възстановена в съвременните си граници.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Джизакска област е разположена в централната, най-тясна част на Узбекистан. На север граничи с Туркестанска област на Казахстан, на югоизток и юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – със Сърдаринска област, на югозапад – със Самаркандска област и на северозапад – с Навойска област. В тези си граници заема площ от 20 500 km² (6-о място по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток140 km.[2]

По-голямата част от областта е разположена в бившата полупустинната област Гладна степ и в пустинята Къзълкум. На юг се простират северните склонове на Туркестанския хребет (част от планинската система Хисаро-Алай) с максимална височина 4029 m (39°32′11″ с. ш. 68°26′53″ и. д. / 39.536389° с. ш. 68.448056° и. д.), издигаща се на границата с Таджикистан, а в западната чест се намира по-ниския Нуратински хребет, северозападно продължение на Туркестанския хребет.[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура от +1 °C на юг до -3 °C на север, а средна юлска 26 – 28 °C. Годишната сума на валежите е около 150 mm в равнинните райони и до 600 mm в планинските. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в град Джизак е 218 денонощия.[2]

Главните реки в областта са Санзар и Зааминсу, спускащи се от Туркестанския хребет, като водите им почти на 100% се използват за напояване на земите в Гладната степ, заети от памукови насаждения. Изградени са множество напоителни канали и голямото Джизакско водохранилище. В северната част на областта се простира източният участък големия солончак Айдаркул, падината на който през пролетта се пълни с вода, а през останалото време от годината е сух.[2]

Почвите са предимно светлосиви и гипсоносни, а в напояваните райони – ливадни. Растителността е представена от сухолюбиви храсти (джузгун, астрагал и др.) ефемери и ефемероиди (острица, метличина и др.) и житни треви. В планинските части се срещат малки горички от арча (средноазиатски вид хвойна).[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Джизакска област област е наброявало 1 352 100 души (4,03% от населението на Узбекистан). Гъстота 65,93 души/km². Градско население 30,5%. Етнически състав: узбеки 89,0%, киргизи 3,1%, таджики 3,0%, кзахи 2,1%, руснаци 0,7% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Джизакска област се дели на 12 административни района (тумана), 6 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 5 града с районно подчинение и 42 селища от градски тип.[1][3]

Административно-териториално деление на Джизакска област (цифрите на картата отговарят на номерата на районите в таблицата
Административно-териториално деление на Джизакска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Джизак
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Джизак 100 165 000 гр. Джизак 165 000 -
Административен район
(туман)
1. Арнасайски 490 37 900 сгт Голиблар 4590 65 Гулбахор
2. Бахмалски 1860 112 500 сгт Усмат 4662 70 Акташ, Аламли, Бахмал, Мугол, Новка-1, Тангатар
5. Галляарялски 1950 127 500 гр. Галляарал 23 000 25 Абдукарим, Койташ, Канглиабад, Лалмикор, Марджанбулак, Чувуллак
3. Дустликски 450 84 100 гр. Дустлик 50 546 52 Навруз
10. Заамински 2663 157 900 сгт Заамин 28 000 68 гр. Даштабад, Пшегар, Съргали, Ям
12. Зарбдарски 710 83 600 сгт Зарбдар 9110 30 Бустан, Шарк Юлдузи, Юксалиш
11. Зафарабадски 470 41 400 сгт Зафарабад 4000 36 Тимирязев, Хулкар, Яркин
7. Мирзачулски 420 47 100 гр. Гагарин 26 660 72 Мирзадала, Пахтазар
8. Пахтакорски 380 64 700 гр. Пахтакор 15 366 28 Гулзар
4. Фаришки 9531 80 900 сгт Янгикишлак 6611 67 Учкулач
6. Шафар-Решидовски 1320 151 500 сгт Учтепа 4824 15 Гамдумташ, Джизаклик, Канли, Караянтак, Мулканлик, Токчилик
9. Янгиабадски 750 24 825 с. Баландчакир 5100 113 Сават, Янгиабад

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основа на стопанството на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.

В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2500 km.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]