Джизакска област

Джизакска област Jizzax viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Джизак
Площ	20 500 km²
Население	1 250 100 души (2015 г.) 61 души/km²
Райони (тумани)	12 + 2
Губернатор	Ергаш Салиев
Официален сайт	www.jizzax.gov.uz
Джизакска област в Общомедия

Джизакска област (на узбекски: Jizzax viloyati или Жиззах вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ – 20 500 km² (6-о по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. – 1 352 100 души (12-о място по население в Узбекистан, 4,03% от нейното население). Административен център е град Джизак. Разстояние от Ташкент до Джизак – 241 km.

Историческа справка

Най-старият град в Джизакска област е Джизак, който възниква през X век. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1973 г. до 1983 г. До 1924 г. територията на съвременната Джизакска област е влизала в състава на Самаркандска област като Джизакски уезд. През 1936 г. северната част на областта е в състава на бившата Казахска АССР, а до 1956 г. – в състава на Казахската ССР, след което т.нар. Гладностепна област е предадена на Узбекската ССР и е образувана Сърдаринска област. Съвременната Джизакска област е образувана на 29 декември 1973 г. от западните части на Сърдаринска област, а на 6 септември 1988 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Сърдаринска област. На 16 февруари областта отново е възстановена в съвременните си граници.

Географска характеристика

Джизакска област е разположена в централната, най-тясна част на Узбекистан. На север граничи с Туркестанска област на Казахстан, на югоизток и юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – със Сърдаринска област, на югозапад – със Самаркандска област и на северозапад – с Навойска област. В тези си граници заема площ от 20 500 km² (6-о място по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Дължина от север на юг – 200 km, ширина от запад на изток – 140 km.

По-голямата част от областта е разположена в бившата полупустинната област Гладна степ и в пустинята Къзълкум. На юг се простират северните склонове на Туркестанския хребет (част от планинската система Хисаро-Алай) с максимална височина 4029 m (39°32′11″ с. ш. 68°26′53″ и. д.39.536389° с. ш. 68.448056° и. д.39.536389, 68.448056), издигаща се на границата с Таджикистан, а в западната чест се намира по-ниския Нуратински хребет, северозападно продължение на Туркестанския хребет.

Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средната януарска температура е от +1 °C на юг до -3 °C на север, а средна юлска е 26 – 28 °C. Годишната сума на валежите е около 150 mm в равнинните райони и до 600 mm в планинските. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в град Джизак е 218 денонощия.

Главните реки в областта са Санзар и Зааминсу, спускащи се от Туркестанския хребет, като водите им почти на 100% се използват за напояване на земите в Гладната степ, заети от памукови насаждения. Изградени са множество напоителни канали и голямото Джизакско водохранилище. В северната част на областта се простира източният участък на големия солончак Айдаркул, падината на който през пролетта се пълни с вода, а през останалото време от годината е сух.

Почвите са предимно светлосиви и гипсоносни, а в напояваните райони – ливадни. Растителността е представена от сухолюбиви храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (острица, метличина и др.) и житни треви. В планинските части се срещат малки горички от арча (средноазиатски вид хвойна).

Административно-териториално деление на Джизакска област (цифрите на картата отговарят на номерата на районите в таблицата

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Джизакска област наброява 1 352 100 души (4,03% от населението на Узбекистан). Гъстота – 65,93 души/km². Градско население – 30,5%. Етнически състав: узбеки 89,0%, киргизи 3,1%, таджики 3,0%, кзахи 2,1%, руснаци 0,7% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Джизакска област се дели на 12 административни района (тумана), 6 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 5 града с районно подчинение и 42 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Джизакска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Джизак (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Джизак	100	165 000	гр. Джизак	165 000	-
Административен район (туман)
1. Арнасайски	490	37 900	сгт Голиблар	4590	65	Гулбахор
2. Бахмалски	1860	112 500	сгт Усмат	4662	70	Акташ, Аламли, Бахмал, Мугол, Новка-1, Тангатар
5. Галляарялски	1950	127 500	гр. Галляарал	23 000	25	Абдукарим, Койташ, Канглиабад, Лалмикор, Марджанбулак, Чувуллак
3. Дустликски	450	84 100	гр. Дустлик	50 546	52	Навруз
10. Заамински	2663	157 900	сгт Заамин	28 000	68	гр. Даштабад, Пшегар, Съргали, Ям
12. Зарбдарски	710	83 600	сгт Зарбдар	9110	30	Бустан, Шарк Юлдузи, Юксалиш
11. Зафарабадски	470	41 400	сгт Зафарабад	4000	36	Тимирязев, Хулкар, Яркин
7. Мирзачулски	420	47 100	гр. Гагарин	26 660	72	Мирзадала, Пахтазар
8. Пахтакорски	380	64 700	гр. Пахтакор	15 366	28	Гулзар
4. Фаришки	9531	80 900	сгт Янгикишлак	6611	67	Учкулач
6. Шафар-Решидовски	1320	151 500	сгт Учтепа	4824	15	Гамдумташ, Джизаклик, Канли, Караянтак, Мулканлик, Токчилик
9. Янгиабадски	750	24 825	с. Баландчакир	5100	113	Сават, Янгиабад

Стопанство

Основа на стопанството на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.

В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2500 km.

Външни препратки

• Официална страница Архив на оригинала от 2005-05-20 в Wayback Machine..