Направо към съдържанието

Джийн Харлоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джийн Харлоу
Jean Harlow
американска актриса
Родена
Харлийн Харлоу Карпентър
Починала
7 юни 1937 г. (26 г.)
ПогребанаФорест Лоун Мемориъл Парк, Съединени американски щати
Националност САЩ
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1928 – 1937
Семейство
СъпругЧарлс Макгрю
(1927 – 1929; развод)
Пол Бърн
(1932 – 1932; смъртта му); Харолд Росон
(1933 – 1934; развод)
Подпис
Уебсайтwww.jeanharlow.com
Джийн Харлоу в Общомедия

Джийн Харлоу (на английски: Jean Harlow), родена Харлийн Харлоу Карпентър (на английски: Harlean Harlow Carpenter) е американска актриса, кинозвезда и секссимвол от 1930-те години.[1] Известна е със своите роли на „лошо момиче“ и е един от основните секс символи от началото на 30-те години и от определящите фигури на докодексова ера на американското кино.[2] Заради цвета на косата ѝ я наричат „платинова блондинка“ и „руса сексбомба“.[3] Тя е първата холивудска звезда с този прякор[4]. На екрана играе чувствени жени с ярка сексуална привлекателност, фатална жена. Женена е 3 пъти, вторият ѝ съпруг се самоубива само два месеца след сватбата им. Кариерата на Харлоу продължава едва 9 години, но тя успява да се превърне в една от най-големите холивудски кино звезди, чийто образ остава във времето. През 1999 г. Американският филмов институт включва Харлоу под Номер 22 в класацията на най-значимите жени звезди на класическото холивудско кино.[5] Тя става модел за подражание на модерната жена и понякога се води за една от първите феминистки. Вдъхновява Мерилин Монро, Джейн Мансфилд и др.

Тя първо е наета от известния бизнес магнат Хауърд Хюз най-напред за филма „Ангели на ада“ (1930), а след това за „Обществен враг“ (1931) и за „Платинената блондинка“ (1931). След серия от филми, оценени от критиката като слаби, Хюз губи интерес към нея и през 1932 г. тя сключва контракт с MGM. Те ѝ дават главните роли, които стават големи хитове заради комедийния и талант във филмите: „Червенокосата жена“ (1932), „Червен прах“ (1932), „Вечеря в осем“ (1933), „Безрасъдна“ (1935) и „Сузи“ (1936). Популярността на Харлоу достига и дори надминава тази на най-касовите жени на MGM Джоан Кроуфърд, Грета Гарбо и Норма Ширър. На върха на славата си Джийн Харлоу умира от бъбречна недостатъчност на двадесет и шест години по време на снимките на „Саратога“. MGM завършват филма, използвайки дубльори по-малко от 2 месеца след смъртта ѝ. Продукцията става най-успешният филм на MGM за 1937 г., както и най-успешният филм на платинената блондинка изобщо.

Произход и юношески години

[редактиране | редактиране на кода]

Харлоу, родена Харлийн Харлоу Карпентър в къща на адрес 3334 Olive Street в Канзас Сити, Мисури.[6]

Баща ѝ Монт Клеър Карпентър (1877 – 1974), син на Ейбрахъм Л. Карпентър и Диана, е зъболекар, който завършва зъболекарското училище в Канзас Сити. Той е бил от семейство от средна класа. Майката на Харлоу, Джийн По Карпентър (1891 – 1958), е дъщеря на богатия брокер Скип Харлоу и неговата съпруга Ела Харлоу. През 1908 г. Скип Харлоу омъжва дъщеря си за Монт Клеър Карпентър. Тогава тя е малолетна и се чувства нещастна в брака си.

Джийн Харлоу с майка си
Джийн Харлоу с майка си (1933)

Харлийн е наричана Бебето (на англ the baby), прякор, който остава до края на живота ѝ. Тя разбира истинското си име едва, когато става на пет години, когато нейните съученици в девическото училище Мис Барстоу използват името ѝ. „Тя е само моя!“, казва Мама Джийн за дъщеря си в интервюта. Джийн Карпентър остава позната като Мама Джийн, когато Харлийн става звезда, като Джийн Харлоу.

Когато Харлийн още е в девическото училище в Канзас сити, майка ѝ подава молба за развод. На 29 септември 1922 г. разводът става официален, като се дават пълни права на Мама Джийн върху малката Харлийн. Въпреки че Харлийн обича баща си, тя не се вижда с него често след раздялата на родителите си.

През 1923 г. 34-годишната Джийн Карпентър взима дъщеря си и се премства в Холивуд с надеждата да стане актриса, но филмовите продуценти ѝ казват, че е твърде стара, за да започне филмова кариера. Харлийн е записана в Холивудското девическо училище, където се среща с Дъглас Феърбанкс младши и Айрийн Мейър Селзник, но напуска на 14-годишна възраст през пролетта на 1925 г.

Поради финансови затрудения Джийн и Харлийн се връщат в Канзас сити, след като Скип Харлоу поставя ултиматум, че няма да даде наследството на дъщеря си, ако не се върне обратно. Няколко седмици по-късно Скип праща внучката си на летен лагер в Кемп Ча-Тон-Ка в Мичигън, където се разболява тежко от скарлатина. Джийн Карпентър пътува до Мичигън, за да се погрижи за Харлйн, прекосявайки цяло езеро с лодка и гребло, но при все това не бива допусната до дъщеря си.

След това Харлийн посещава училище Фери Хол (днес Лейк Форест Академи) в Лейк Форест, Илинойс. Причината да запише това училище е, че то е близо до дома на гаджето на Мама Джийн, Марино Бело.

Брак с Чък Макгрю

[редактиране | редактиране на кода]

По време на първата година на Харлийн в училището в Чикаго, я запознават с 19-годишния Чарълз Фремонт МакГрю III, наследник на голямо богатство. До есента на 1926 г. Харлийн и Чък се срещат много често и накрая се женят през 1927 г. Мама Джийн също се жени същата година за Марино Бело на 18 януари. Обаче Харлийн не посещава нейната сватба.

През 1928 г. два месеца след сватбата Чък Макгрю става на 21 и получава част от наследсвото си. Двойката напускат Чикаго и се местят в Лос Анжелис, отсядайки в дом в Бевърли Хилс, където Харлийн става част от хайлайфа. МакГрю се надява да отдаличи жена си от майка си с тази си стъпка. Нито Харлийн, нито Чък работят по това време, и двамата са смятани за тежки алкохолици.[7] Въпреки това става ясно, че Харлийн само прави компания на съпруга си, докато той пие толкова сериозно, че на една Коледа на него му трябва 2 дена да изтрезнее напълно.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1928 – 1929: Работа като статист

[редактиране | редактиране на кода]

Докато живее в Лос Анджелис, Харлийн се сприятелява с млада амбициозна актриса на име Розали Рой. Понеже няма кола, Розали моли Харлийн да я заведе до Фокс Студиос поради ангажимент. Докато чака Розали, Харлийн е забелязана от изпълнителния директор на Фокс, който се обръща към нея с покана да се запише на кастинг, но тя му казва, че няма интерес. Въпреки това Харлийн получава приветстващо писмо от Сентръл Кастинг. Няколко дни по-късно Розали се обзалага с Харлийн, че тя няма смелостта да отиде на кастинг. Нежелеаеща да загуби облога и натискана от ентусиазираната си майка, която впоследствие последва дъщеря си в Лос Анджелис, Харлийн отива в Сентръл Кастинг и се регистрира с името на майка си, Джийн Харлоу.

Джийн Артър, Клара Боу, Джийн Харлоу и Леон Лейнв в The Saturday Night Kid (1929)

След няколко обаждания от кастинга и няколко отхвърлени работни оферти от Харлийн, Мама Джийн най-накрая я притиска да приеме работата в студиото. Първата роля на Харлийн е във филма Honor Bound (1928) като неупомената статистка със заплата от 7$ на ден и кутия със закуска. След това надницата и се увеличава на 10$ и тя започва да получава малки часдти във филми като Moran of the Marines (1928) и филма на Чарли Чейс Chasing Husbands (1928). През декември 1928 г. Харлийн, вече позната като Джийн Харлоу, подписва 5-годишен договор с Хал Роуч студиос за 100$ на седмица. Тя получава малки роли през 1929 г. в късометражните филми на Лаурел и Харди Double Whoopee, Liberty и Bacon Grabbers[8].

През март 1929 г. тя се отделя от Хал Роуч, който прекъсва договора и след като Харлоу му казва: „Тази работа ми разваля брака, какво мога да направя?“[9] През юни 1929 г. Харлоу се разделя със съпруга си и се премества да живее с майка си Джийн и Марино Бело. След раздялата си с Чък Харлоу продължава работа като статист във филми като This Thing Called Love, Close Harmony и The Love Parade (всички през 1929) докато не и се предлага първата роля във филм с говроене във филма на Клара Боу The Saturday Night Kid.[10] Харлоу се развежда със съпруга си през 1929 г.[11] и прави аборт на детето си от него. Смята се, че майка ѝ я притиска отново, казвайки ѝ: „Детето може да почака, бейби, но не и кариерата“.

1929 – 1932: Платинена блондинка и звезда

[редактиране | редактиране на кода]

Към края на 1929 г. Харлоу е забелязяна от Бен Лион, актьор, който снима филма на Хауър Хюз „Ангелите на ада“[12]. Друг, който я забелязва, е операторът Артър Ландау, който я препоръчва на Хюз.[13] Хюз тогава е презаснимал всички филми без звук със звук и се е нуждаел от актриса, която да замести Грета Нисен, чийто норвежки акцент е бил неподходящ за героя ѝ. Харлоу минава скрийнтест за Хюз, който ѝ дава частта. Тя подписва с него 5-годишен договор за 100$ на седмица на 24 октомври 1929 г.[14] По време на снимки Харлоу се запознава с изпълнителния директор на MGM на име Пол Бърн.

Рекламна снимка на Джийн Харлоу и Бен Лион за Hell's Angels (1930)

„Ангелите на ада“ прави своята премиера в Холивуд в Китайския театър на Грауман на 27 май 1930 г. и става най-касовият филм на годината, надминавайки дори и дебюта на Грета Гарбо в така наречените токита в Ана Кристи. „Ангелите на ада“ превръща Харлоу в световно-известна звезда. Въпреки че е популярна сред публиката, критиците са по-малко от ентусиазирани. The New Yorker я нарича „просто ужасна“, въпреки това списание Variety казва, че няма значение колко талант тя притежава, защото никой досега не е притежавал това, което тя има[15]

Джийн Харлоу и Кларк Гейбъл в The Secret Six (1931)

Въпреки големия успех на „Ангелите на ада“, Харлоу отново става статист във филма на Чарли Чаплин „Светлините на града“ (1931), но нейната сцена не бива включена във филма.[16][17] Без никакви други проекти планирани за Харлоу по това време, Хюз решава да я изпрати в Ню Йорк, Сиатъл и Канзас сити за премиерите на Ангелите на ада там. През 1931 г. неговата компания я дава на заем на други студия, където тя привлича допълнително внимание във филмите The Secret Six с Уолъс Биъри и Кларк Гейбъл; и The Public Enemy с Джеймс Кегни. Въпреки че филмите са били сравнително успешни дори и някои хитови, актьорските умения на Харлоу стават обект на подигравки от критиците за пореден път. Хюз я праща на кратък рекламен тур за да издигне кариерата ѝ, но това не придобива успех, защото Харлоу е ненавиждала да прави такъв тип изяви.

Харлоу за кратко излиза с мафиотския бос Абнър Цвилмън, който и купува скъпа гривна с бижута и червен Кадилак, и дава голяма сума на Хари Коун, за да се даде на Харлоу роли в два филма в Колумбия Пикчърс. Връзката им приключва вероятно след като тайни записи се появяват, където Цвилмън говори на други мафиоти за нея с груби и обидни думи.[18][19][20]

Колумбия първо я вкарва във филма на Франк Капра с Лорета Йанг, оригинално кръстен „Галагър“. но след това прекръстен на „Платинената блондинка“, за да акцентира на рекламата на Хюз на платинения цвят на Харлоу.[21] Въпреки че Джийн е отричала косата да ѝ е била избелвана, цветът на косата ѝ се постигал чрез ежеседмично ипзолзване на амоняк, белина „Клорокс“ и сапун „Лукс“.[22] Много фенки започват да си боядисват косата, за да постигнат нейния цвят на косата. Впоследствие Хюз организира клуб на Платинените блондинки в САЩ и е предлагал на всеки фризьор 10 000$, който успее да постигне нюанса на Джийн Харлоу. Никой не успява да спечели конкурса, но стратегията на бизнес магнатът успява и така се създава прякорът на Харлоу Платинената блондинка. Вторият ѝ филм за Колумбия е Three Wise Girls (1932), с Мей Кларк и Уолтър Байрън.

Пол Бърн след това успява да вземе на заем Харлоу за филма на MGM „Звярът на града“ (1932) с Уолтър Хюстън. След снимките на филма Бърн резервира 10-седмичен рекламен тур на източното крайбрежие. За изненада на мнозина и най-вече за самата Харлоу, тя е пълнела залите на всеки театър, в който се е появявала. Често тя се е появявала в един и същи театър няколко вечери подред. Въпреки ниските оценки от критиката и слабите ѝ роли, популярността на Харлоу и последователи нараствали значително и през февруари 1932 г. турнето е удължено с 6 седмици.

Според Фей Рей, която играе Ан Дароу в „Кинг Конг“ (1933), Харлоу е била оригиналният избор за ролята на крещящата блондинка, но е била под ексклузивния договор на MGM по време на предварителната продукция на филма и частта отива при Рей, а брюнетката трябва да носи руса перука.

Когато мафиотът Бенджамин Бъгси Зийгел идва в Холивуд да разшири веригата си казина, Харлоу става неофициалната кръстница на най-голямата му дъщеря Милисент, когато семейството се мести в Бевърли Хилс.[23][24][25][26]

1932 – 1937: Успешна актриса в MGM

[редактиране | редактиране на кода]

Пол Бърн е тогава вече в по-сериозна връзка с Харлоу и говори с Луи Б. Мейър да откупи договора ѝ с Хюз и да подпише с MGM, но Мейър отхвърля предложението. Актрисите на MGM според Мейър са представени като елегантни, а имиджът на Харлоу определено не е такъв. След това Бърн започва да убеждава своя близък приятел Ървинг Толбърг, главен продуцент в MGM, да вкара Харлоу, подчертавайки колко е популярна със своя вече изграден образ. След дълго несъгласие Толбърг се преклонява и на 21-вия рожден ден на Джийн, 3 март 1932 г., Бърн ѝ съобщава добрите новини, че MGM е откупил договора ѝ за $30 000. Харлоу официално става член на студиото на 20 април 1932.

Харлоу в „Червенокосата“ (1932)

В MGM Харлоу получава по-главни роли, за да покаже външния си вид повече и комедийния си талант. Въпреки промяната, хуморът ѝ си остава същият. През 1932 г. тя участва в комедията „Червенокосата“, за която получава $1,250 на седмица.[27] Това е първият филм, в който тя се доказва като истинска актриса. Филмът е един от малкото ѝ, в които тя не участва с платинено-русата си коса, а за тази си роля носи червена перука. Докато Харлоу е снимала филма, актрисата Анита Пейжд я подминава в студиото без да я разпознае.[28] След това Джийн ѝ разказва, че това подминаване я е разплакало, докато не поглежда себе си в огледалото, което тотално я разсмива, осъзнавайки защо е била неразпознаваема. „Това трябва да ви покаже колко чувствителна беше тя“, казва Пейдж. „Тя беше очарователен човек по толкова много начини“.[29]

Гейбъл и Харлоу в Hold Your Man (1933)

След това тя участва в „Червен прах“, втория ѝ филм с Кларк Гейбъл. Харлоу и Гейбъл правят общо 6 филма заедно. Тя играе няколко пъти и със Спенсър Трейси и Уилям Пауъл. MGM започват да отличават екранната личност на Харлоу от личния ѝ живот, като започват да публикуват информация за актрисата като например, че често срещаната ѝ фамилия Карпентър реално е Carpentiér, че има родствена връзка с писателя Едгар Алън По, и публикуват снимка, където Харлоу се занимава с благотворителност, за да докажат, че тя не е това, което играе пред екрана. За съжаление това се оказва сложно, след като Харлоу бива чута да си мърмори: „Боже мой, трябва ли винаги да нося къси рокли, за да бъда важна?“

Джийн Харлоу и Пол Бърн на сватбата им през юли 1932

По време на снимките на „Червен прах“ Бърн, нейният съпруг от едва два месеца, е намерен мъртъв в дома им; това създава огромен скандал, който завинаги остава трайно в историята на Холивуд. Първоначално Харлоу е заподозряна за убийството на Бърн[30], но смъртта официално се определя като самоубийство с пистолет. Луи Б. Мейър се страхувал от негативния отзвук и планирал да замести във филма Харлоу с актрисата Талула Бенкхед. Актрисата отхвърля предложението, която даже показва своите адмирации за силата и смелостта, която Харлоу притежавала да преудолее всичко това. Обаче в биография на Бърн се казва, че той е бил убит от законната си съпруга Дороти Милет, която се самоубива няколко дни след смъртта му. За съжаление никой не знае какво се е случило и това остава една от най-големите холивудски мистерии някога.

След смъртта на Бърн Харлоу започва връзка с боксьора Макс Беър, който се е разделил със съпругата си Дороти Дънбар. Тя го заплашва, че при официалния им развод ще посочи Харлоу като главната причина за раздялата им. След скандала с Бърн MGM не искат още един и за да спасят положението, я омъжват за оператора Харолд Росон. Росон и Харлоу са приятели и Росон просто се съгласява да участва в схемата. Развеждат се тайно след 8 месеца.[31]

До 1933 г. MGM осъзнават стойността на дримтийма на Харлоу и Гейбъл и ги събират отново във филма Hold Your Man през 1933 г., който също става касов филм. Същата година Харлоу участва като непокорната жена на Уалъс Биъри в една от най-препоръчваните класики на старото кино „Вечеря в осем“. След това участва същата година в комедията Bombshell с Лий Трейси и Франчо Тон. Филмът се предполага, че пресъздава живота на Харлоу или този на секс символа на 20-те години Клара Боу.

Джийн Харлоу в Riff Raff (1936)

На следващата година тя участва с Лайонел Беримор и Франчо Тон във филма „Момичето от Мисури“ (1934). Филмът е бил опит на MGM да смекчат имиджа на Харлоу, но навлиза нова цензура, която създава проблеми по време на продукция.

След хитовият филм Hold Your Man, MGM отново събират Харлоу и Гейбъл във филма China Seas (1935) с Уалъс Биъри и Розалинд Ръсел; и Wife vs. Secretary (1936), с Мирна Лой и Джеймс Стюърт. Впоследствие Стюърт споделя, че в сцена с Харлоу трябвало да се целунат, а той постоянно обърквал сцената, за да продължава да се целува с нея. Той признава, че никога не е бил целуван, докато не е бил целунат от Джийн Харлоу.

Харлоу често е била избирана за най-касовата актриса в САЩ след 1933 г. Даже успява да надмине свои колежки по популярност. Към средата на 30-те години Харлоу става една от най-големите американски звезди и следващата Грета Гарбо. Славата на Джийн продължавала да расте, докато тази на другите актриси на MGM – като Грета Гарбо, Джоан Кроуфърд и Норма Ширър – спада. Харлоу продължава да трупа големи печалби дори и по време на депресията.

След третия ѝ брак през 1934 г. тя се запознава с Уилям Пауъл, с които бързо се влюбват. Източници сочат, че двамата са били сгодени, но тук информацията се разминава заради личните страхове на Пауъл от първия му брак с Карол Ломбарт, което ги възпира да обявят статута си като двойка. Пауъл казва: „Не мога да се оженя за човек, с когото иска да си легне половин Америка.“ Харлоу дори забременява за втори път, но прави аборт, защото е било греховно по онова време да имаш дете от някого, с когото не си сключил брак. За да се възползват от популярната им връзка тогава, MGM решават да ги вкарат във филма Безрасъдна (1935), който е мюзикъл, замествайки актрисата Джоан Кроуфърд, която след като разбира това казва: „Аз мога да изиграя по-добра проститутка от Харлоу, когато си реша.“ Впоследствие става ясно, че поради липсата на танцови и певчески умения и поради поради факта, че сцена от филма се препокрива с драмата на Пол Бърн, Харлоу е отказала първоначално да участва във филма, но след заплаха от уволнение склонява да участва, въпреки че никога не е отказвала роля до него момент. Гласът ѝ бива дублиран от умелата певица Вирджиния Верил.

Друг появил се проблем е свързан с косата на Джийн Харлоу. След дългогодишно избелване косата ѝ започва да оредява и да пада. За решение на проблема се използва масло, с което ѝ я намазват. За да прикрият оплешивяването ѝ, тя започва да носи перука, докато косата ѝ не се възстановява. Носи перука в Reckless (1935), China Seas (1935) и Riff Raff (1936).

През 1936 г. тя участва в Riff Raff, където тя успешно прави своя преход от платинена блондинка към брюнетка. Участва и в Сузи, където играе главната роля заедно с Кери Грант и Франчо Тон. Докато критиците отбелязват как Харлоу доминира във филма, филмът придобива и касов успех. След това излиза световният хит Libeled Lady (1936) с Уилям Пауъл и Мърна Лой, в който критиката аплодира комедийния талант на Харлоу. След това тя се снима комедията на В.С. Ван Дюк Personal Property (1937) с Робърт Тейлър. Това бива последната завършена продукция на Харлоу в киното.

Също така през май 1936 г. Харлоу официално се преименува от Харлийн Харлоу Карпентър – МакГрю, Бърн, Росон на Джийн Харлоу, защото „хората я познават главно така“.

Заболяване и смърт

[редактиране | редактиране на кода]
На 30 януари 1937 г. Харлоу стои до Елеонор Рузвелт с други звезди поканени на бала на Франклин Д. Рузвелт по повод рождения му ден.[32][33][34][35]

През януари 1937 г. Харлоу и Робърт Тейлър отпътуват към Вашингтон, за да участват в благотворителните дейности на рождения ден на Франклин Д. Рузвелт.[36][37] Пътуването физически се отразява зле на Харлоу, която се разболява и от грип. Тя трябвало да посети 22 събития за 3 дни. Тя се възстановява навреме, за да посети наградите „Оскар“ с Уилям Пауъл.

Харлоу започва да се снима в последния си филм, „Саратога“, заедно с Кларк Гейбъл, който е бил заплануван да започне да се снима през март 1937 г.. Обаче продукцията се преустановява след като Харлоу получава усложнения, след изваждане на всичките ѝ мъдреци наведнъж по настояване на майка ѝ. Тази операция едва не убива Харлоу. Почти два месеца по-късно Харлоу се възстановява и започва да се снима на 22 април 1937. Тя също се появява на корицата на списание Life на 3 май.[38]

На 20 май 1937 г., докато снима „Саратога“, Харлоу започва да се оплаква от болки. Нейните симптоми – умора и болки в корема, не изглеждат сериозни за хората от киностудиото, които решават, че е болна от грип. Лекарят, който я преглежда, не е знаел, че е имала слънчево изгаряне и грип миналата година. Уна Меркел, приятелка и колежка на актрисата, забелязва покачването на теглото и сивия оттенък на кожата ѝ.

Джак Конуей, Джийн Харлоу и Кларк Гейбъл. Снимката е заснета през последните дни на Харлоу през май 1937

На 29 май, докато Харлоу снима сцена, в която героинята ѝ има треска, но тя определено е била по-болна от героинята си. Между дублите на филма тя казва на Кларк Гейбъл, че се чувства ужасно и го моли да я придружи до гримьорната ѝ. След това се почувствала толкова зле, че се наложило да се прибере вкъщи, това се случило за първи път в цялата ѝ кариера.

Остава вкъщи под наблюдението на две медицински сестри и медицинско оборудване до 6 юни 1937. Здравословното състояние на Харлоу вече забавя заснемането на три филма (Wife vs. Secretary, Suzy и Libeled Lady). Първоначално е нямало голямо притеснение за състоянието на актрисата. На 2 юни е обявено, че има грип. Доктор Ернест Фишбау я диагностицира, че има възпален жлъчен мехур. На 3 юни Мама Джийн казва на MGM, че Харлоу се чувства по-добре и се очаква да се завърне на снимачната площадка на 7 юни 1937 г. Във вестниците тогава постоянно излизат противоречиви заглавия от „Харлоу тежко болна“ до „Харлоу се възтановява от тежко заболяване“. Когато Харлоу не се връща на работа, Гейбъл се притеснява за нея и я посещава. Отбелязва, че дъхът ѝ миришел на урина, когато я целува и е била подута – знаци на бъбречна недостатъчност.[39]

Доктор Леланд Чапмън е повикан да даде второ мнение относно състоянието ѝ. Чапмън разбира, че Харлоу не страда от възпален жлъчен мехур, а от последна фаза на бъбречна недостатъчност.[40] На 6 юни 1937 г. Харлоу казва, че не можела да види ясно, когато я питат колко пръсти ѝ показват.

Звездата на Харлоу на алеята на славата в Холивуд

Същата вечер е отведена в болница Гут Самаритан в Л.А., където изпада в кома. На следващия ден в 11:37 Харлоу умира в болницата на 26-годишна възраст. В изявленията на пресата на докторите определят причина за смъртта и церебрална едема, усложнение от бъбречна недостатъчност.

Години наред за смъртта на Харлоу се носят какви ли не слухове. Някои твърдят, че майка ѝ е отказала клинично лечение заради религиозните си вярвания, което е опровергано.

Харлоу страда от скарлатина, когато е на 15, и се предполага, че е страдала от гломерулонефроза, която е довела до високо кръвно налягане и до бъбречната недостатъчност.[41]

Един MGM писател казва: „Него ден бейби си отиде... нямаше нито един звук в студиото 3 часа“. Спенсър Трейси написва в дневника си: „Джийн Харлоу умря. Голямо момиче“.[42]

Гробът на Джийн Харлоу

Харлоу е погребана във Форест Лоун Мемориал Парк в Глендейл[43] в ковчег от разноцветен мрамор, за който Уилям Пауъл плаща $25 000 ($450 000 в днешни пари). Погребана е с розовата рокля, която носи в последния си филм, „Саратога“. На надписа пише 'Our Baby (на бълг. „нашето бебе“).

До нейният гроб е оставено място за Уилям Пауъл и Мама Джийн. Майката на Харлоу е погребана там през 1958 г., но Пауъл се жени за актрисата Дайана Люис през 1940 г. След смъртта си през 1984 г. той е кремиран и неговите останки са погребани в Дезърт Мемориал Парк в Катидрал сити, Калифорния.

MGM планират да заместят Харлоу в „Саратога“ или с Джийн Артър, или Вирджиния Брус, но заради възраженията на публиката филмът бива завършен с три дубльорки (Мери Дийс за кадрите в близък план, Джералдин Джорак за кадрите в далечен план и Пола Уинслоу за озвучаването на гласа на Харлоу) и преснимане на някои сцени без нея. Филмът излиза на екран на 23 юли 1937 г., по малко от 2 месеца след смъртта на Харлоу и става хит сред публиката. Печели $3.3 милиона в цял свят и става най-успешният филм на MGM същата година и най-печелившият филм на Харлоу в 9-годишната ѝ кариера.[44]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм роля компания
1933 Dinner at eight Кити Пакард MGM
1930 Hell's Angels Хелън Caddo Company, Inc.
1932 Red Dust Вантайн MGM
1932 Red-Headed Woman Ред MGM
1936 Libeled Lady Гладис Бентън MGM
1936 Wife v.s. Secretary Хелън 'Уити Уилсън MGM
1933 Bombshell Лола Бърнс MGM

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ IMDb.com
  2. ↑ Mashon, Mike; Bell, James (April 30, 2014). "Pre-Code: Hollywood before the censors". Sight & Sound. Retrieved December 19, 2021.
  3. ↑ The story of Jean Harlow, part one: Original Blonde Bombshell who exploded onto cinema screens // DC Thomson Co Ltd - The Sunday Post, 5 ноември 2019. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2019. Посетен на 20 май 2025.
  4. ↑ Първата легендарна блондинка, momichetata.com.
  5. ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 27 март 2019. Посетен на 20 февруари 2012.
  6. ↑ Flynn, Jane. Kansas City Women of Independent Minds. Kansas City, MO, Fifield Publishing, 1992. ISBN 978-0-9633-7580-3. с. 77. Посетен на 15 май 2022.
  7. ↑ Neibaur, James L. The Jean Harlow Films. McFarland, 28 март 2019. ISBN 978-1-4766-7484-1.
  8. ↑ Neibaur, James L. The Jean Harlow Films. McFarland, 28 март 2019. ISBN 978-1-4766-7484-1.
  9. ↑ Stenn 1993, pp. 30 – 33.
  10. ↑ Stenn 1993, p. 34.
  11. ↑ Biography // Архивиран от оригинала на 6 март 2009. Посетен на 1 ноември 2025.
  12. ↑ Higham, Charles. Howard Hughes: The Secret Life. St. Martin's Publishing Group, 24 септември 2013. ISBN 978-1-4668-5315-7.
  13. ↑ Barlett, Donald L., Steele, James B. Howard Hughes: His Life and Madness. W. W. Norton & Company, 11 април 2011. ISBN 978-0-393-07858-9.
  14. ↑ Barlett, Donald L., Steele, James B. Empire: The Life, Legend and Madness of Howard Hughes. W. W. Norton & Company, 1979. ISBN 978-0-3930-7513-7. с. 63.
  15. ↑ Stenn 1993, pp. 42, 46 – 47.
  16. ↑ Chaplin's "City Lights" shine in Criterion edition // Norfolk, The Virginian-Pilot, 27 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 29 ноември 2014. Посетен на 15 май 2022.
  17. ↑ Jean Harlow in CITY LIGHTS // Архивиран от оригинала на 5 май 2016. Посетен на 24 ноември 2014.
  18. ↑ Mobster Who Made Millions as Rum-Runner Hangs Self // Albuquerque Journal, 27 февруари 1959. с. 33. Посетен на 29 октомври 2017.
  19. ↑ Target of Crime Probes Found Hanged in Mansion // Greeley Daily Tribune, 26 февруари 1959. с. 24. Посетен на 30 октомври 2017.
  20. ↑ Longy Zwillman
  21. ↑ Sabini, Lou. Sex In the Cinema: The Pre-Code Years (1929–1934). BearManor Media, 6 юни 2017. ISBN 978-1-6293-3106-5.
  22. ↑ The Right Chemistry: How Jean Harlow became a 'platinum blond' // Montreal Gazette, 16 октомври 2020. Посетен на 21 март 2022.
  23. ↑ Gragg, Larry D. Benjamin "Bugsy" Siegel: The Gangster, the Flamingo, and the Making of Modern Las Vegas: The Gangster, the Flamingo, and the Making of Modern Las Vegas. ABC-CLIO, 16 януари 2015. ISBN 978-1-4408-0186-0.
  24. ↑ Edelman, Diana. The daughter of Las Vegas: an interview with Bugsy Siegel's daughter, Millicent // 25 юли 2012. Посетен на 15 май 2022.
  25. ↑ World's Greatest True Crime. Barnes & Noble, 7 януари 2018. ISBN 978-0-7607-5467-2.
  26. ↑ Munn, Michael. Jimmy Stewart: The Truth Behind the Legend. Skyhorse, 1 март 2013. ISBN 978-1-6287-3495-9.
  27. ↑ Balio, Tino. MGM. Routledge, 14 март 2018. ISBN 978-1-3174-2967-8.
  28. ↑ Golden, Eve. Golden Images: 41 Essays on Silent Film Stars. McFarland, 1 декември 2000. ISBN 978-0-7864-0834-4.
  29. ↑ Ankerich, Michael G. The Sound of Silence: Conversations with 16 Film and Stage Personalities. reprint. Jefferson, NC, McFarland, 4 декември 2011. ISBN 978-0-7864-8534-5. с. 190.
  30. ↑ Blodgett, Lucy. Hollywood Ghost Stories For A Haunted Halloween // 30 октомври 2011. Посетен на 16 ноември 2011.
  31. ↑ Jean Harlow and Harold Rosson (1933) // Los Angeles Times. Архивиран от оригинала на 6 ноември 2013. Посетен на 31 октомври 2013.
  32. ↑ January 30th, 1937 // Посетен на 22 март 2022.
  33. ↑ My Day by Eleanor Roosevelt, February 1, 1937 // Eleanor Roosevelt Papers Project at George Washington University. Посетен на 22 март 2022.
  34. ↑ Jean Harlow at Franklin D. Roosevelt's 55th birthday party, January 30, 1937 в
  35. ↑ Combating an Epidemic: President Roosevelt's Birthday Celebrations on January 30 // Roosevelt House Public Policy Institute at Hunter College. Посетен на 22 март 2022.
  36. ↑ My Day // George Washington University, 1 февруари 1937. Посетен на 8 октомври 2015.
  37. ↑ "Jean Harlow, In Washington for the President's Ball, Kisses a Senator". Life. Vol. 2, no. 7. February 15, 1937. p. 38. Retrieved October 8, 2015.
  38. ↑ "Cover". Life (in английски). Vol. 2, no. 18. May 3, 1937.
  39. ↑ What Most People Don't Know About Jean Harlow's Death at 26 Years Old // 19 септември 2017. Посетен на 21 март 2022.
  40. ↑ The Original 'Blonde Bombshell' Used Actual Bleach on Her Head // The Atlantic. 22 февруари 2013. Посетен на 21 март 2022.
  41. ↑ Jean Harlow death certificate, autopsyfiles.org; accessed November 12, 2016.
  42. ↑ @harlowheaven (June 9, 2020). "Spencer Tracy, who wrote this in his personal journal two days previous: "Jean Harlow died—Grand girl—"" (Tweet) – via Twitter.
  43. ↑ Madera Tribune 9 June 1937 — California Digital Newspaper Collection // Посетен на 25 февруари 2025.
  44. ↑ Glancy, H. Mark. MGM film grosses, 1924–1948: The Eddie Mannix Ledger // Historical Journal of Film, Radio and Television 12 (2). 1992. DOI:10.1080/01439689200260081. с. 127 – 144.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джийн_Харлоу&oldid=12848236“.