Джим Съливан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джим Съливан
Jim Sullivan
американски музикант
Роден
Джеймс Антъни Съливан
Починал
6 март 1975 г. (34 г.)
Професия певец, текстописец, китарист
Музикална кариера
Стил фолк музика, кънтри, рок
Инструменти акустична китара, вокали
Активни години 1960-те – 1975
Музикален издател Monnie, Century City, Playboy
Семейство
Съпруга Барбара Съливан
Деца 1

Джим Съливан (на английски: Jim Sullivan) e американски музикант, издал 2 албума, преди да изчезне безследно през 1975 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Съливан израства в района на Линда Виста в Сан Диего, Калифорния, където ирландско-американските му родители се преместват от Небраска, за да работят в отбранителната индустрия. Като високо момче, той е куотърбек в гимназията. Според негови линейни бележки от първия си албум, той „е израснал в правителствен жилищен проект с куп други Оки и Арки“ и решава да свири, след като слуша местни блус групи. Той се жени и свири на китара в местна рок група Survivors. Той и приятелят му си купуват бар близо до колежа, но губят пари, а през 1968 г. се премества със съпругата си Барбара и малкия си син в Лос Анджелис.[1][2]

Докато съпругата му работи в Capitol Records, Съливан пише песни и свири във все по-престижни клубове в района на Лос Анджелис. По-специално, той се установява в клуб „Рафти“ в Малибу, където се сприятелява с холивудски фигури, включително Лий Майорс, Лий Марвин и Хари Дийн Стантон. Той има малка роля във филма Easy Rider и участва в телевизионното шоу „Хосе Фелисиано“. Приятелите му допринасят за финансирането, което му позволява да запише албум с песни с водещи музиканти от Лос Анджелис, като клавириста Дон Ранди, барабаниста Ърл Палмър и басиста Джими Бонд, който също е аранжор и копродуцент на албума. Албумът „UFO“ е издаден през 1969 г. и включва песните на Съливан в стил на смесване на фолк, рок и кънтри, сравняван с Фред Нийл, Тим Хардин, Джийн Кларк и Джо Саут, с аранжировки в стила на Дейвид Акселрод.[3][4][5]

Албумът е ремиксиран и преиздаден от Century City Records през 1970 г., а песента „Rosey“ е издадена като сингъл, но по това време те правят малко влияние. Съливан продължава да свири в клубове. През 1972 г. записва втори албум – „Jim Sullivan“, продуциран от Лий Бърч и издаден от Playboy Records. Отново обаче записът е неуспешен. Тъй като Съливан все повече се насочва към алкохола и бракът му започва да се разпада, той решава през 1975 г. да пътува до Нашвил, Тенеси, където Кейт Доран работи като певица и композитор и се опитва да намери успех там.

Изчезване[редактиране | редактиране на кода]

Съливан напуска Лос Анджелис на 4 март 1975 г., с намерението да шофира сам до Нашвил със своя Volkswagen Beetle. На следващия ден, след като е предупреден от магистрален патрул за шофирането си, той отсяда в La Mesa Motel в Санта Роса, Ню Мексико. По-късно е съобщено, че не е спал там и е оставил ключа в стаята, но е купил водка от градския магазин. На следващия ден е видян на около 42 км, в отдалечено ранчо, собственост на семейство Дженети. По-късно колата му е открита изоставена в ранчото и за последно се съобщава, че си е тръгнал. В автомобила са неговите пари, тетрадки, китара, дрехи и кашон с непродадени албуми.[6][4][7]

Той никога не е видян отново, а докладите му приписват различни съдби, че е убит, дезориентиран и изгубен, или, особено в светлината на заглавието на първия му албум, отвличане от извънземни. Издирващите не успяват да намерят никакви следи от него. Разложено тяло, наподобяващо Съливан, по-късно е намерено в отдалечен район на няколко километра, но е установено, че не е той.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Записите на Съливан, особено „UFO“, дават началото на култ в по-късните години, отчасти поради тяхната рядкост и неизвестност. През 2010 г. Мат Съливан (основател на Light in the Attic Records) решава да преиздаде „UFO“ и прави сериозни опити да разкрие мистерията на изчезването на Съливан, като интервюира много от онези, които го познават и участващите в записите му, но разкривайки малко нова информация. Албумът е издаден на CD през 2011 г.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • U.F.O. (Monnie, 1969, 1970, 2011)
  • Jim Sullivan (Playboy, 1972)

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Rosey“ / „Roll Back the Time“ (Century City, 1970)
  • „Highway“ / „Lorelei Lee“ (RCA, 1971)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Martin Winfree, „Jim Sullivan“, Underappreciated Rock Artists, October 2011. Посетен на 14 октомври 2015
  2. "Jim Sullivan: U.F.O.", Waxidermy.com, January 27, 2006. Посетен на 14 октомври 2015
  3. Frank Mastropolo, „Rock’s Unsolved UFO Mystery: The Night Jim Sullivan Vanished Into Thin Air“, Ultimate Classic Rock, July 2, 2014. Посетен на 14 октомври 2015
  4. а б Biography by Steve Leggett, Allmusic.com. Посетен на 14 октомври 2015
  5. U.F.O., Light in the Attic Records. Посетен на 14 октомври 2015
  6. "The Strange Tale of Jim Sullivan’s U.F.O.", AquariumDrunkard, November 10, 2010. Посетен на 14 октомври 2015
  7. James Allen, Review of U.F.O., Allmusic.com. Посетен на 14 октомври 2015
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jim Sullivan (singer-songwriter)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.