Джим Харисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джим Харисън
Jim Harrison
Джим Харисън, 1981 г.
Джим Харисън, 1981 г.
Роден11 декември 1937 г.
Починал26 март 2016 г. (78 г.)
Професияписател, поет, сценарист, журналист
Националност САЩ
Активен период1965 – 1983
Жанрдрама, лирика, криминален роман, детска литература, мемоари, документалистика
Известни творби„Легенди за страстта”

СъпругаЛинда Кинг (1959 – 2015)
Деца2
Уебсайт
Джим Харисън в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Джим Харисън (на английски: Jim Harrison) е американски журналист – литературен критик, сценарист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, криминален роман, детска литература, мемоари, научна литература и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс „Джим“ Харисън е роден на 11 декември 1937 г. в Грейлинг, Мичиган, САЩ. Има двама братя и две сестри. В детството си ослепява с едното око при инцидент. Завършва гимназия през 1956 г. в Хаслет, Мичиган. През 1959 г. се жени за Линда Кинг, с която имат две дъщери.[2][3][4]

Получава бакалавърска степен през 1960 г. и магистърска степен през 1964 г. по Сравнително литературознание от Мичиганския държавен университет. След дипломирането си, в периода 1965 – 1966 г. работи като асистент по английска филология в университета „Стоуни Брук“, след което се посвещава на писателската си кариера.[3][4][5]

Първата му книга, стихосбирката Plain Song (Обикновена песен), е издадена през 1965 г., и е последвана от още много поетични творби.[2] Критиците определят поетичното му творчество като отличителна амалгама от земен стил и философско изследване, и експериментиране с поетични форми.[4][5]

Първият му роман „Вълк“ е издаден през 1971 г. Той представя историята на ловец, който разказва историята на живота си, докато търси следи от вълк в пустинята на Северен Мичиган. През 1994 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Джак Никълсън, Мишел Пфайфър и Кристофър Плъмър. Следва романът му „Добър ден за умиране“, в който представя упадъка на американските екологични системи. През 1976 г. е издаден романът му „Фермер“, за историята на селски учител, който живее във ферма с умиращата си майка, и има тайна връзка с 17-годишна красавица от неговия клас до разразяването на неизбежния скандал.[2] Романът е екранизиран през 1996 г. във филма Увлечение с участието на Денис Хопър и Ейми Ървинг.[4]

Първите му новели са публикувани през 1979 г. в сборника „Легенди за страстта“ с помощта на Джак Никълсън. Заглавната новела „Легенди за страстта“ е епична история, която обхваща 50 години и разказва историята на баща и трима сина в обширните пространства на северните Скалисти планини по времето на Първата световна война.[2] Новелата е екранизирана през 1994 г. в едноименния филм с участието на Антъни Хопкинс, Брад Пит и Хенри Томас.

Другата новела от сборника, „Отмъщение“, е трагична любовна история за бившия летец Джей, който се влюбва и има връзка с младата съпруга Мирия на стар мафиот.[2] Тя също е екранизирана през 1990 г. в едноименния филм с участието на Кевин Костнър, Антъни Куин и Маделин Стоу.

През 1988 г. е издаден един от най-известните му романи, „Далва“. Той е сложна история, развиваща се в провинциална Небраска, за търсенето на една жена за сина, когото е дала за осиновяване, и за бащата на момчето, който също се оказва неин полубрат. В разказа Далва се позовава на спомена за нейния прадядо пионер Джон Уесли Нортридж, оцелял от „Андерсънвил“ (лагер за военнопленници на Конфедерацията през последните четиринадесет месеца на Гражданската война в САЩ) и натуралист, чиито дневници разказват ярко за унищожаването на начина на живот на индианците от равнините.[2] През 1996 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Фара Фосет и Карол Бейкър.[3]

Голяма част от историите на Харисън се развиват в слабо населените региони на Северна Америка и нейния Запад. Много истории се развиват на места като пясъчните хълмове на Небраска, горния полуостров на Мичиган, планините на Монтана и по границата между Аризона и Мексико.[2] Творбите му са публикувани в много водещи списания като „Ню Йоркър“, „Ролинг Стоун“, и др.[3]

За творчеството си получава стипендии на Националната академия на изкуствата (1967, 1968 и 1969), стипендия „Гугенхайм“ (1969 – 1970), наградата „Духът на Запада“ от Асоциацията на книжарите в планините и равнините, а през 2007 г. е избран за член на Американската академия за изкуства и литература.[2][3][4]

Джим Харисън умира от инфаркт на 26 март 2016 г. в Патагония, Аризона.[2][4][6]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolf (1971)[1][2][3]
  • A Good Day to Die (1973)
  • Farmer (1976)
  • Warlock (1981)
  • Sundog (1984)
  • The Boy Who Ran to the Woods (2000) – за деца
  • The English Major (2008)

Поредица „Далва“ (Dalva)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dalva (1988)[1][2][3]
  2. The Road Home (1998)

Поредица „Истински север“ (True North)[редактиране | редактиране на кода]

  1. True North (2004)[1][2][3]
  2. Returning to Earth (2006)

Поредица „Детектив Съндърсън“ (Detective Sunderson)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Great Leader (2011)[1][2]
  2. The Big Seven (2015)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Legends of the Fall (1979) – включва новелите: Revenge, The Man Who Gave Up His Name, and Legends of the Fall[1][2][3]
    Легенди за страстта, изд. „Пергамент прес“ София (2015), прев. Станимир Йотов, Светлана Комогорова (включва новелите „Легенди за страстта“, „Мъст“ и „Човекът, който се отказа от своето име“)
  • The Woman Lit By Fireflies (1990) – включва новелите: Brown Dog, Sunset Limited, and The Woman Lit by Fireflies
  • Julip (1994) – включва новелите: Julip, The Seven-Ounce Man, and The Beige Dolorosa
  • The Beast God Forgot to Invent (2000) – включва новелите: The Beast God Forgot to Invent, Westward Ho, and I Forgot to Go to Spain
  • The Summer He Didn't Die (2005) – включва новелите: The Summer He Didn't Die, Republican Wives, and Tracking
  • The Farmer's Daughter (2009) – включва новелите: The Farmer's Daughter, Brown Dog Redux, and The Games of Night
  • The River Swimmer (2013) – включва новелите: The Land of Unlikeness and The River Swimmer
  • The Ancient Minstrel (2016) – включва новелите: The Ancient Minstrel, Eggs, и The Case of the Howling Buddhas

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Plain Song (1965)[1][2][3]
  • Locations (1968)
  • Outlyer and Ghazals (1971)
  • Letters to Yesenin (1973)
  • Returning to Earth – Poems (1977)
  • Selected and New Poems: 1961 – 1981 (1982)
  • The Theory and Practice of Rivers (1986)
  • After IkkyU (1996)
  • The Shape of the Journey (1998)
  • Saving Daylight (2006)
  • In Search of Small Gods (2009)
  • Songs of Unreason (2011)
  • Dead Man's Float (2016)
  • The Essential Poems (2019)
  • Collected Ghazals (2020)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Just Before Dark (1991)[1][4]
  • The Raw and the Cooked (2001)
  • Off to the Side (2002) – мемоари
  • Conversations with Jim Harrison (2002)
  • The Etiquette of Freedom (2010) – с Гари Снайдер
  • A Really Big Lunch (2017)
  • The Search for the Genuine (2022)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jim Harrison в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​