Направо към съдържанието

Джиневра Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джиневра Сфорца
Ginevra Sforza
Господарка на Болоня
Родена
1440 г.
Починала
26 май 1507 г. (67 г.)
ПогребанаОбщ гроб близо до Бусето
Управление
Период14541463 и 14641507
ПредшественикДонина Висконти
НаследникДжиневра Сфорца
Семейство
РодСфорца: клон Пезаро по рождение
Бентивольо по брак
БащаАлесандро Сфорца
Майканеизв.
Братя/сестриДоведени:
Батиста Сфорца
Костанцо I Сфорца
Антония Сфорца
Ерколе Сфорца
Карло Сфорца
СъпругДжовани II Бентивольо (1464)
Санте Бентивольо (19 май 1454 – 1463)
ДецаКостанца Бентивольо
Ерколе Бентивольо
Франческа Бентивольо
Анибале II Бентивольо
Антонгалеацо Бентивольо
Алесандро Бентивольо
Ермес Бентивольо
Камила Бентивольо
Изота Бентивольо
Елеонора Бентивольо
Лаура Бентивольо
Виоланта Бентивольо
Бианка Бентивольо
още пет деца
Джиневра Сфорца в Общомедия

Джиневра Сфорца (на италиански: Ginevra Sforza; * 1440 в Анкона, Анконска марка; † 16 май 1507 в Бусето) е чрез брак господарка на Болоня.

Тя е извънбрачна дъщеря на кондотиера Алесандро Сфорца (* 1409, † 1473), господар на Пезаро,[1][2] Кастелнуово и Градара, велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и на неизвестна жена. Нейни дядо и баба по бащина линия са Муцио Атендоло Сфорца и Лучия Терцани от Торджано.

Има двама полубратя от брака на баща си с Костанца ди Варано: Батиста Сфорца, чрез брак херцогиня на Урбино, и Костанцо I Сфорца, кондотиер, господар на Пезаро и Градара (1473 –1483). Има и двама полубратя и една полусестра от извънбрачни връзки на баща си.

Сприятелява се с Джентиле Будриоли, съпруга на нотариуса Алесандро Кимиери и студентка в Болонския университет, която е обвинена в магьосничество и изгорена на клада през 1498 г.[2]

През 1466 г. папа Павел II признава господарството на втория ѝ съпруг Джовани II Бентивольо и му дава папския викариат в Болоня.[3]

След като се изправя пред заговора на рода Малвеци през 1488 г., през 1501 г. Бентивольо открива още един заговор, организиран от съперничещото му семейство Марескоти. По съвет на Джиневра много негови членове са убити за отмъщение.[4] През 1505 г. заговорниците, избягали от кланетата, молят за помощ папа Юлий II, който заповядва на Джовани II да напусне града със семейството си. Джиневра, заточена в Парма, където намира убежище при маркиз Палавичино, е отлъчена от Църквата, тъй като не се е отдалечила достатъчно от Болоня.[2] Въпреки многобройните ѝ молби папа Юлий II отказва да я приеме в своя замъка Понте Поледрано (днес в Бентивольо). В Болоня имотите на Бентивольо са разграбени, а дворецът му е сринат със земята.

Джиневра умира на 16 май 1507 г. на 67-годишна възраст и е погребана в общ гроб недалеч от Бусето. След една година Джовани II Бентивольо умира като затворник на Луи XII в Кастело Сфорцеско в Милано.

Омъжва се два пъти:

1. 19 май 1454 в базиликата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня[4] за Санте Бентивольо (* 1424 в Попи, † 1 октомври 1463 в Болоня), извънбрачен син на Ерколе Бентивольо (братовчед на Анибале I Бентивольо) и господар на Болоня (1445 – 1463), от когото има син и дъщеря:[4]

2. 2 май 1464 за Джовани II Бентивольо (* 12 февруари 1443 в Болоня, † 15 февруари 1508 в Милано), владетел де факто на Болоня (1463 – 1506), чиято съветничка става.[3][5] Имат шестнадесет деца, от които единадесет достигат зряла възраст:[2]

Джиневра Сфорца в културата

[редактиране | редактиране на кода]
Сем. Бентивольо на картина от Лоренцо Коста, 1488 г.

В Националната художествена галерия във Вашингтон се съхраняват два портрета на Джиневра Сфорца. На единия – дело на Антонио Марескоти тя е изобразена в младостта си, по време на първия си брак със Санте Бентивольо. В същия музей се пази и диптих на Ерколе де Роберти от около 70-те години на 16 век, в който Джиневра и вторият ѝ съпруг Джовани Бентивольо са изобразени в профил, обърнати един към друг.

Джовани II Бентивольо поръчва на художника Лоренцо Коста да изобрази голямото му семейство. Олтарната картина (Pala Bentivoglio) от 1488 г. се намира и към 2020 г. е в параклиса на Бентивольо в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня. На нея Джиневра е изобразена като основна дарителка на храма, заобиколена от семейство си в краката на Мадоната на трона.

В замъка Бентивольо (в Емилия-Романя) има скулптурен образ на Джиневра (рисувана теракота).[6]

Докато Джиневра е още жива, през 1483 г. хуманистът Джовани Сабадино д'Ариенти включва нейната биография в колекция от биографии на видни жени, наречена Gynevra de le clare donne.[7]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Ginevra Sforza, архив на оригинала от 23 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130723113711/http://www.kleio.org/en/history/famtree/sforza/417.html, посетен на 17 юли 2015 
  2. а б в г Ginevra e Gentile // Архивиран от оригинала на 2012-05-30. Посетен на 2015-07-17.
  3. а б I Bentivoglio // Посетен на 14 март 2021.
  4. а б в La storia dei Bentivoglio // Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 14 март 2021.
  5. Ginevra e Gentile // Архивиран от оригинала на 2012-05-30. Посетен на 14.3.2021.
  6. Flickr
  7. Eleonora Luciano, “The Power of Princesses: Ginevra Sforza,” paper delivered at the symposium “Beauty Adorns Virtue: Renaissance Portraits of Women,” National Gallery of Art, Washington, October 5–6, 2001
  • ((de)) Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980. ISBN 3-512-00577-2.
  • ((en)) Cecilia M. Ady, "The Bentivoglio of Bologna: A Study in Despotism", London, Oxford University Press, H. Milford, 1937
  • ((it)) Titina Strano «Ginevra Bentivoglio e la fine di una signoria», Fratelli Treves, 1937
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ginevra Sforza и страницата „Сфорца, Джиневра“ в Уикипедия на италиански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.