Джироламо Кардано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джироламо Кардано
Gerolamo Cardano
италиански математик

Роден
Починал

Религия Католическа църква
Образование Павийски университет
Падуански университет
Научна дейност
Област Математика
Джироламо Кардано в Общомедия

Джироламо Кардано, (на италиански: Girolamo Cardano), (1501 – 1576) е известен италиански ренесансов математик, лекар, философ и астролог. Известен е също и със страстта си към хазарта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джироламо Кардано е роден на 24 септември 1501 г. в Павия, Италия, като извънбрачен син на Фацио Кардано (Fazio Cardano), юрист с математически способности, приятел на Леонардо да Винчи. В своята автобиография[1] Джироламо Кардано пише, че майка му се е опитала да го абортира. В Павия тя отива от Милано, бягайки от чумна епидемия.

Другите ѝ три деца умират от болестта.

В 1520 г. постъпва в университета в Павия, а по-късно и в Падуа, където учи медицина. Бил е ексцентричен и конфликтен, което не му печели много приятели. В 1525 г. Кардано нееднократно се опитва да постъпи като преподавател в Колежа по медицина в Милано, но не е допуснат поради недобрата репутация и извънбрачен произход.

Джироламо Кардано

Накрая той успява да си изгради добра репутация като лекар и е бил високо ценен в дворцовите среди. В медицината описва за първи път болестта коремен тиф.

Днес той е най-известен за постиженията си в алгебрата. Той публикува решенията на уравнения от трета и четвърта степен. В книгата си Ars magna дава решение (формула на Кардано) за един частен случай на кубично уравнение от вида x3 + ax = b (в съвременен запис), съобщено му от Николо Фонтана Тарталия (който по-късно претендира, че Кардано се е заклел да не го публикува и влиза в десетгодишен спор с него), а уравнението от четвърта степен е решено от ученика на Кардано, Лодовико Ферари.

И към двамата има благодарности в предговора към книгата, а също и на редица места в текста. В изложението си Кардано приема съществуването на числа, които днес се наричат имагинерни и комплексни, без да вниква в същността им.

Кардано е бил известен с постоянния си недостиг на пари и е намерил средства за самоиздръжка, като е бил съвършен комарджия и известен шахматист. Неговата книга за хазартните игри Liber de ludo aleae, написана през 1560-те, но публикувана едва в 1663, след смъртта му, съдържа първото систематично разглеждане на вероятностите като част от ефективните методи за игра.

Кардано изобретява редица механични уреди, включително секретната ключалка (катинар) с шифър; окачването,

Окачване на Кардано

състоящо се от два или три концентрични пръстена, позволяващо на компас или жироскоп да се върти свободно, както и известният карданов вал със съединител, който позволява предаване на въртящ момент при различни ъгли, използван и до днес в различни превозни средства. Той има редица приноси в хидродинамиката и поддържа твърдението, че не е възможно вечно движение, с изключение на небесните тела. Той публикува две енциклопедии по естествени науки, които съдържат голямо разнообразие от изобретения, факти и окултни суеверия. Той също въвежда решетката на Кардано, инструмент за криптография, през 1550 г.

Трябва да се отбележи, че в историята на обучение на глухи хора той е един от първите, които заявяват, че глухонемите могат да се обучават без предварително да се учат да говорят.

По-големият и предпочитан син на Кардано е екзекутиран през 1560 г., след като е признат за виновен в отравянето на изневеряващата му съпруга. Другият му син е бил комарджия и често е крадял пари от баща си.[2] Кардано е бил обвинен в ерес през 1570 г., защото е изчислил и публикувал хороскоп на Иисус Христос в 1554 г. Очевидно синът му е съдействал за това преследване. Бил е арестуван и прекарал в затвора няколко месеца. След този случай е бил принуден да напусне професорското си място. Премества се в Рим, като получава пожизнена пенсия от папа Григорий XIII и там завършва автобиографията си. Умира в деня, който (вероятно) предварително сам е определил астрологически; има съмнения, че сам е предизвикал смъртта си.

Публикации на Кардано[редактиране | редактиране на кода]

De propria vita, 1821

На Джироламо Кардано принадлежат многобройни публикации по медицина, математика, философия, астрология. Само по медицина са около 200. Преди арестуването му в 1570 г. той унищожава около 120 от книгите си. Известните му произведения са описани и публикувани в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Jean Antoine Huguetan/ Marc Antione Ravaud. Lyon: 1663. Ето някои от по-известните му произведения:

  • De malo recentiorum medicorum usu libellus, Венеция, 1536 (по медицина).
  • Practica arithmetice et mensurandi singularis, Милано, 1539 (по математика).
  • Artis magnae, sive de regulis algebraicis (известна също като Ars magna), Нюрнберг, 1545 (по алгебра).
  • De immortalitate (по алхимия).
  • Opus novum de proportionibus (по механика).
  • Contradicentium medicorum (по медицина).
  • De subtilitate rerum, Нюрнберг, 1550 (за природни явления).
  • De libris propriis, Лайден, 1557 (коментарии).
  • De varietate rerum, Базел, 1559 (за природни явления).
  • Opus novum de proportionibus numerorum, motuum, ponderum, sonorum, aliarumque rerum mensurandarum. Item de aliza regula, Базел, 1570.
  • De vita propria, 1576 (автобиография).
  • Liber de ludo aleae, посмъртно, 1663 (за вероятностите).
  • De Musica, около 1546 (по музика), посмъртно публикувана в Hieronymi Cardani Mediolensis opera omnia, Лион, 1663.
  • De Consolatione, Венеция, 1542

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Cardano, Girolamo, The Book of My Life. trans. by Jean Stoner. New York, New York Review of Books, 2002.
  • Grafton, Anthony, Cardano's Cosmos: The Worlds and Works of a Renaissance Astrologer. Cambridge, London, Harvard University Press, 1999.
  • Ore, Øystein, Cardano, the Gambling Scholar. Princeton, 1953.
  • Dunham, William, Journey through Genius, Penguin, 1991. (В глава 6 се разисква за живота на Кардано и решението на уравнение от трета степен.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Girolamo Cardano, De vita propria, 1576 (автобиография).
  2. Както се твърди, Кардано е отрязал ушите на един от синовете си.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gerolamo Cardano“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.