Джоан Ривърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джоан Ривърс

Родена
Починала

Религия Юдаизъм[1][2]
Образование Кънектикътски колеж
Колумбийски университет
Професия актриса, комик, сценарист, продуцент, телевизионен водещ
Актьорска кариера
Активност 1959 – 2014
Семейство
Съпруг Джеймс Сангър (1955)
Едгар Роузенбърг (1965 – 1987)
Деца 1

Подпис Joan-Rivers-Signature.svg
Уебсайт www.joanrivers.com
Джоан Ривърс в Общомедия

Джоан Александра Молински (на английски: Joan Alexandra Molinsky), по-известна като Джоан Ривърс (на английски: Joan Rivers), е американска актриса, комик, сценарист, продуцент и телевизионна водеща. Тя е популярна най-вече с противоречивата си комична персона – силно самоунизителна и остра, особено към известни личности и политици.

Става известна през 1965 г. като гост на предаването The Tonight Show, водено от ментора ѝ – Джони Карсън. Именно това комедийно шоу установява комичния стил на Ривърс. През 1986 г. се появява със своя конкурентна телевизионна програма – The Late Show with Joan Rivers, с което става първата жена, водеща вечерно ток шоу. Впоследствие води The Joan Rivers Show от 1989 до 1993 г., с което спечелва дневна награда „Еми“ за отличен водещ. От средата на 1990-те години се проучва с комичните си интервюта с известни личности на червения килим.[3] Тя е и съводеща на модното предаване Fashion Police от 2010 до 2014 г. и участва в реалити предаването Joan & Melissa: Joan Knows Best? (2011 – 2014) заедно с дъщеря си, Мелиса Ривърс. През 2010 г. става обект на документалния филм Joan Rivers: A Piece of Work.

Авторка е на 12 книги и три комедийни албума, озаглавени Mr. Phyllis And Other Funny Stories (1965), The Next To Last Joan Rivers Album (1969) и What Becomes A Semi-Legend Most? (1983). През 1984 г. е номинирана за „Грами“ за най-добър комедиен албум, а през 1994 г. е номинирана за награда „Томи“ за главната си роля в Sally Marr ... and Her Escorts. През 2009 г. се състезава рамо до рамо с дъщеря си, Мелиса, във втори сезон на реалити предаването The Celebrity Apprentice, като накрая го спечелва. През 2015 г. е посмъртно наградена с „Грами“ за книгата си Diary of a Mad Diva.[4]

През 1968 г. телевизионният критик Джак Гулд от The New York Times определя Ривърс като „много вероятно най-интуитивно смешната жена“.[5][6] През 2017 г. списание Rolling Stone я поставя на шесто място в списъка си на 50-те най-добри стендъп комици в историята,[7] а през октомври същата година е включена в Залата на славата на Телевизионната академия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.huffingtonpost.com, Цитат: As she pursued a career in acting and eventually found her way into comedy, her Jewish faith made its way into her humor..
  2. www.newyorkjourney.com, Цитат: Thousands travel to Temple Emanu-El every year to visit its museum and sanctuaries. Many wealthy and prominent New Yorkers are members of the congregation including Michael Bloomberg and Joan Rivers..
  3. How Joan Rivers Changed the Red Carpet Interview Forever With One Simple Question: Watch Her Best Moments!. // E!, 4 септември 2014.
  4. Oldenburg, Ann. Joan Rivers wins a Grammy. // 8 февруари 2015.
  5. Sieczkowski, Cavan. Joan Rivers Honors Robin Williams In Resurfaced Interview. // Huffington Post. 5 септември 2014. Playboy: Jack Gould, former television critic of The New York Times, called you „quite possibly the most intuitively funny woman alive.“ So whom does America's most intuitively funny woman find funny?
  6. Gould, Jack. TV: Frank and Mature Discussion of Birth Control; Contraceptive Devices Displayed on Channel 4 Vivacious Joan Rivers Brightens Own Show. // The New York Times. 3 октомври 1968.
  7. The 50 Best Stand-up Comics of All Time. Rollingstone.com.