Джоан Ривърс
| Джоан Ривърс | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 4 септември 2014 г.
|
| Религия | юдаизъм[1][2] |
| Учила в | Кънектикътски колеж Колумбийски университет |
| Работила | актриса, комик, сценарист, продуцент, телевизионен водещ |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1959 – 2014 |
| Семейство | |
| Съпруг | Джеймс Сангър (1955) Едгар Роузенбърг (1965 – 1987) |
| Деца | 1 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.joanrivers.com |
| Джоан Ривърс в Общомедия | |
Джоан Александра Молински (на английски: Joan Alexandra Molinsky), по-известна като Джоан Ривърс (на английски: Joan Rivers), е американска актриса, комик, сценарист, продуцент и телевизионна водеща. Тя е популярна най-вече с противоречивата си комична персона – силно самоунизителна и остра, особено към известни личности и политици.
Става известна през 1965 г. като гост на предаването The Tonight Show, водено от ментора ѝ – Джони Карсън. Именно това комедийно шоу установява комичния стил на Ривърс. През 1986 г. се появява със своя конкурентна телевизионна програма – The Late Show with Joan Rivers, с което става първата жена, водеща вечерно ток шоу. Впоследствие води The Joan Rivers Show от 1989 до 1993 г., с което спечелва дневна награда „Еми“ за отличен водещ. От средата на 1990-те години се проучва с комичните си интервюта с известни личности на червения килим.[3] Тя е и съводеща на модното предаване Fashion Police от 2010 до 2014 г. и участва в реалити предаването Joan & Melissa: Joan Knows Best? (2011 – 2014) заедно с дъщеря си, Мелиса Ривърс. През 2010 г. става обект на документалния филм Joan Rivers: A Piece of Work.
Авторка е на 12 книги и три комедийни албума, озаглавени Mr. Phyllis And Other Funny Stories (1965), The Next To Last Joan Rivers Album (1969) и What Becomes A Semi-Legend Most? (1983). През 1984 г. е номинирана за „Грами“ за най-добър забавен албум, а през 1994 г. е номинирана за награда „Томи“ за главната си роля в Sally Marr ... and Her Escorts. През 2009 г. се състезава рамо до рамо с дъщеря си, Мелиса, във втори сезон на реалити предаването The Celebrity Apprentice, като накрая го спечелва. През 2015 г. е посмъртно наградена с „Грами“ за книгата си Diary of a Mad Diva.[4]
През 1968 г. телевизионният критик Джак Гулд от The New York Times определя Ривърс като „много вероятно най-интуитивно смешната жена“.[5][6] През 2017 г. списание Rolling Stone я поставя на шесто място в списъка си на 50-те най-добри стендъп комици в историята,[7] а през октомври същата година е включена в Залата на славата на Телевизионната академия.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Космически топки (1987)
- Виж кой говори (1989)
- Наполеон (1995)
- Шрек 2 (2004)
- Аз съм с нея (2004)
- Дъщерята на президента (2004)
- Клъцни/Срежи (2004)
- Адвокатите от Бостън (2006)
- Уолстрийт: Парите никога не спят (2010)
- Смърфовете (2011)
- Жега в Кливланд (2012)
- Железният човек 3 (2013)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.huffingtonpost.com // As she pursued a career in acting and eventually found her way into comedy, her Jewish faith made its way into her humor.
- ↑ www.newyorkjourney.com // Thousands travel to Temple Emanu-El every year to visit its museum and sanctuaries. Many wealthy and prominent New Yorkers are members of the congregation including Michael Bloomberg and Joan Rivers.
- ↑ How Joan Rivers Changed the Red Carpet Interview Forever With One Simple Question: Watch Her Best Moments! // E!, 4 септември 2014.
- ↑ Oldenburg, Ann. Joan Rivers wins a Grammy // 8 февруари 2015.
- ↑ Sieczkowski, Cavan. Joan Rivers Honors Robin Williams In Resurfaced Interview // Huffington Post. 5 септември 2014. Playboy: Jack Gould, former television critic of The New York Times, called you „quite possibly the most intuitively funny woman alive.“ So whom does America's most intuitively funny woman find funny?
- ↑ Gould, Jack. TV: Frank and Mature Discussion of Birth Control; Contraceptive Devices Displayed on Channel 4 Vivacious Joan Rivers Brightens Own Show // The New York Times. 3 октомври 1968.
- ↑ The 50 Best Stand-up Comics of All Time. Rollingstone.com.
|
