Джована I Анжуйска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джована I Анжуйска
Кралица на Неапол
Jeanne Ière de Naples, dite la Reine Jeanne, comtesse de Provence.jpg
Лични данни
Коронация август 1343
Други титли Графиня на Прованс и Фолкаркие
Принцеса на Ахея
Кралица на Майорка
Кралица на Йерусалим
Родена 1328
Починала 12 май 1382 г.
Династия Анжу
Баща Карл Анжуйски, херцог на Калабрия
Майка Мария Валоа

Джована I Анжуйска (1328-12 май 1382 г.) е неаполитанска кралица от 1343 г. до смъртта си. Освен неаполитанска кралица Джована I е и графиня на Прованс и Фолкаркие, принцеса на Ахея, кралица на Майорка и титулярна кралица на Йерусалим.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джована I е родена в Неапол през 1328 г. Тя е дъщеря на херцога на Калабрия Карл и на Мария Валоа. Бащата на Джована е най-голям син на неаполитанския крал Робер I, а майка ѝ е сестра на френския крал Филип IV. През 1334 г. седемгодишната Джована е сгодена за братовчед си Андрей (Ендре) Анжуйски от унгарския клон на Анжуйската династия, който е син на унгарския крал Карл Роберт Анжуйски и е брат на унгарския крал Лайош I Велики. Годеникът на Джована по бащина линия също притежава известни права върху неаполитанския престол, които някои смятали за по-големи дори от тези на самата Джована.

Когато крал Робер I умира през 1343, при взимането на последното си причастие той изразява желанието си дъщеря му да наследи престола на Неапол, но не споменава нищо за ролята на съпруга ѝ в управлението на кралството. След получаването на специална папска благословия, Джована I е коронована за кралица на Неапол през август 1344 г. Страхувайки се за живота си, Андрей пише на майка си Елжбета, че скоро ще напусне страната. Обезпокоена, Елжбета пристига в Неапол, за да реши семейните проблеми на сина си. Преди да си замине, Елжбета моли папата да позволи синът ѝ да бъде коронован за крал на Неапол.

През 1343 г. Джована губи важен съюзник след като доведената ѝ майка Санча, която ѝ помага в борбата срещу различните дворцови групировки, се оттегля в манастир. Джована обаче продължава да устоява на засилващия се папски натиск върху кралството. В едно писмо до папата тя се съгласява съпругът ѝ да бъде коронован за крал, но при условие, че единствено тя ще се смята за благословена от Бог.

Убиството на първият ѝ съпруг[редактиране | редактиране на кода]

Когато кралицата се разболява през лятото на 1344 г., Андрей предизвиква скандал, като заповядва да бъдат освободени братята Пипини, които били осъдени за убийство, изнасилване, грабеж, измяна и други престъпления. Освен това имуществото на братята е било конфискувано и раздадено на други благородници, което сега настройва повечето от тях срещу Андрей.

Решени да предотвратят коронацията на Андрей, част от благородниците организират заговор за убийството му. Докато кралят и кралицата се намирали в Аверса, където били на лов, през нощта на 18 срещу 19 септември 1345 г. Андрей излиза сам от стаята си, при което бил нападнат от заговорниците, които залостили вратите зад него. Въпреки че Андрей викал за помощ, а кралицата се намирала в една от съседните стаи, той е удушен с въже, а тялото му е хвърлено през прозореца. Свидетел на убийството станала дойката на Андрей, която по-късно разказала за случилото се на брат му Лайош. Ролята на Джована в заговора за убийството на съпруга ѝ остава неразкрита, макар че слуховете ѝ приписват активна роля в събитията.

Война с Унгария[редактиране | редактиране на кода]

На 25 декември 1345 Джована ражда син от покойния си съпруг. На следващата година кралицата се омъжва за братовчед си — принца на Таранто Лудовико Анжуйски. Отказът ѝ да вземе за съпруг по-малкия брат на покойния Андрей — Ищван, дава повод на унгарците да я обвинят в убийството на Андрей. През 1348 г. войските на унгарския крал нахлуват в Неаполитанското кралство, а Джована и съпругът ѝ са принудени да бягат в Прованс. Разразилата се по това време чумна епидемия принуждава Лайош да се оттегли в Унгария, но на следващата година войските му отново окупират Неапол, принуждавайки кралицата и съпруга ѝ да търсят спасение в Гаета. Този път посредник между двамата става папа Климент VI, който убеждава Джована и Лайош да се съгласят на безпристрастно разследване на смъртта на Андрей. Разследването, извършено от папските легати, приключва със заключението, че Джована е участвала в организирането на убийството на съпруга си, но и че кралицата нямала никаква вина за това, тъй като действията ѝ били направлявани от дявола. Унгарският крал признава заключенията на доклада и се оттегля от Неапол, признавайки властта на Джована над кралството. Скоро обаче излиза наяве и причината за папското снизхождение към Джована — кралицата се отплаща на светия отец, като му продава град Авиньон срещу нищожна сума.

През 1353 г. Лудовико Тарантски е коронован за неаполитански крал — привилегия, която Джована отказва на останалите си мъже. Приживе вторият ѝ съпруг оказва благотворно влияние върху кралицата, обуздавайки разточителството и лекомислието ѝ. Фактически Лудовико управлява кралството вместо съпругата си от 1346 до 1362 г. След смъртта му Джована отново управлява сама кралството си. Блясъкът, който цари в нейния двор благодарение на покровителството на литературата и изкуството, контрастира на бедното и потиснато състояние на обикновения народ. През 1373 г. Филип II Тарантски, брат на втория ѝ съпруг, преотстъпва на Джована I Ахейското княжество.

Бокачо чете „Декамерон“ на неаполитанската кралица. Картина от Гюстав Вапер.

За третия си съпруг — титулярния крал на Майорка Хайме II — Джована се омъжва през 1363 г. при условието, че той няма да се меси в държавните дела на Неапол и няма да бъде коронован за крал на Неапол. Хайме действително не се меси в управлението на Неапол, отдавайки се на борбата срещу Арагон, който владее по това време Майорка. Хайме дори е пленен от арагонците и се налага Джована да изплати откуп за освобождаването му, а след връщането му в Неапол тя дори го поставя под домашен арест. Хайме обаче успява да избяга и умира по време на последната си кампания срещу Арагон през 1374 г.

Конфликт с папата[редактиране | редактиране на кода]

Обзета от манията да се сдобие с наследник на престола (синът ѝ умира още като дете), Джована жени родственика си Карл Анжуйски, херцога на Дурацо, за племенницата си Маргарита и ги обявява за свои наследници. През 1380 г., по време на западната схизма, когато Джована минава на страната на авиньонския папа Климент VII, неговият противник папа Урбан VI отлъчва неаполитанската кралица от църквата и признава дуръския херцог Карл Анжуйски за законен крал на Неапол.

Конфликтът с папата и признаването на Карл за крал от Рим принуждават Джована да встъпи спешно в брак с авантюриста Отон Брауншвайгски и да осинови Луи I Анжуйски - брат на френския крал Шарл V. Преди Луи да успее да окаже помощ на осиновителката си, Карл Анжуйски упява да разбие неаполитанските войски, командвани от съпруга на кралицата, и да влезе в Неапол на 26 юни 1381, обсаждайки кралицата в Кастело дел Ово. През август Отон прави опит да освободи съпругата си, но е заловен и хвърлен в тъмница. Скоро след това Джована е принудена да се предаде и е затворена в крепостта Сан Феле близо до Муро Лучано. Карл Анжуйски дълго време се опитва да убеди Джована да се отрече от осиновяването на Луи I Анжуйски. Притиснат от коронацията на Луи за неаполитански крал, извършена лично от Урбан VI, и от неговите военни сили, Карл Анжуйски заповядва Джована I да бъде убита. Кралицата е удушена с възглавница на 12 май 1382 г.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първия си брак с унгарския принц Андрей Джована I има един син:

  • Карл Мартел Неаполитански (1345-1348)

От втория си съпруг Лудовико Таранстки Джована I има две дъщери:

  • Катерина Неаполитанска (1347-1363)
  • Франческа Неаполитанска (1349-1352)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Joan I of Naples“ и страницата „Джованна I (королева Неаполя)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.