Джовани Алберто Анели
| Джовани Алберто Анели | |
| италиански предприемач и мениджър | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 декември 1997 г.
|
| Учил в | Университет „Браун“ |
| Семейство | |
| Баща | Умберто Анели |
| Майка | Антонела Беки Пиаджо |
| Братя/сестри | Алберто и Енрико Анели Природени: Андреа Анели Анна Анели Киара Висконти ди Модроне |
| Съпруга | Франсис Ейвъри Хоу |
| Деца | Вирджиния Азия Анели |
Джовани Алберто Анели (на италиански: Giovanni Alberto Agnelli), познат като Джованино Анели (Giovannino Agnelli), е италиански предприемач и мениджър.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Принадлежащ към една от най-значимите фамилии в Италия – Анели,[1] Джовани Анели е син на Умберто Анели (1934 – 2004), предприемач и спортен мениджър, и на първата му съпруга Антонела Беки Пиаджо (1938 – 1999),[2] наследница на едноименната мотоциклетна компания, по-късно придобита от семейство Анели. Той има двама братя близнаци – Алберто и Енрико, родени през юли 1962 г. и починали след няколко дни, както и един природен брат – Андреа Анели (1975), и две природени сестри – Анна Анели (1977) и Киара Висконти ди Модроне.
През 1969 г. започва обучение в началното училище на колеж „Сан Джузепе“ в Торино – традиционно учебно заведение за фамилията Анели. След развода на родителите му през 1974 г. той се премества при майка си в Атланта, Джорджия, където тя притежава ферма за развъждане на кучета. Същата година и двамата родители сключват нови бракове: Умберто – с принцеса Алегра Карачоло, братовчедка на Марела Карачоло, а Антонела – с херцог Уберто Висконти ди Модроне.
В Съединените щати учи в училище „Маккали“ в Чатануга, Тенеси, след което продължава образованието си в Университет „Браун“ в Провидънс, Роуд Айлънд, специализирайки международни отношения, и завършва с дисертация за Близкия изток.[3]
През 1982 г. се завръща в Италия и започва работа във „Фиат“, по‑конкретно в Комау в Груляско, под псевдонима „Джованино Роси“. Прякорът „Джованино“ остава трайно свързан с него, особено в Торино. Наричан е и „Дофинът на семейство Анели“ – препратка към френската традиция за обозначаване на престолонаследника, подчертаваща статута му на публично признат наследник на семейния индустриален конгломерат.[4]
След университета отбива военната си служба като карабинер‑парашутист. На 21 април 1986 г. се присъединява към батальона „Тускания“, но не може да премине курс за запасни офицери, тъй като италианската държава не признава американската му квалификация. Същата година участва като „карабинер Джовани“ в рекламна кампания на корпуса, насочена към популяризиране на „Тускания“.[5]
Определен от чичо си Джани Анели за негов наследник начело на „Фиат“,[6] на 25 февруари 1993 г. Джовани е назначен за президент на дъщерното дружество „Пиаджо“,[3] а на 15 ноември същата година влиза и в борда на директорите на компанията майка.[5] В „Пиаджо“ той модернизира производството, подкрепя създаването на фирмения музей в бившите фабрики – открит четири години след смъртта му[7] – и насърчава инвестиции в нови технологии и обучение. Отговаря и за лабораторията на школата „Сант’Анна“ и първите инициативи за бизнес инкубация.[8]
В началото на 90‑те години се занимава и с винопроизводство, като допринася за възраждането на сорта Сира (Syrah) в Италия.[9]
През 1997 г. свиква пресконференция, на която съобщава, че се бори с онкологично заболяване, уверявайки журналистите, че очаква възстановяване до лятото.[8] Въпреки лечението в специализирани центрове в Съединените щати Джовани Алберто Анели умира на 13 декември 1997 г. на 33‑годишна възраст от рядка форма на рак на червата – лейомиосаркома.[10][11]
Бизнес политика
[редактиране | редактиране на кода]Анели винаги проявява силен интерес към политиката и е ценен събеседник за множество политици, сред които Валтер Велтрони, благодарение на иновативните си идеи и вниманието си към етиката и благосъстоянието на хората.[12] Той остава в паметта като просветен предприемач, ангажиран с обществения живот и убеден, че бизнесът не се изчерпва с печалбата, а трябва да допринася за подобряване на живота на общността.
Често се изказва по финансови и социални теми, като разликата между нетните и брутните заплати или особеностите на италианското данъчно законодателство. В своята предприемаческа дейност е сред първите, които поставят корпоративните ценности в центъра на управлението, защитават ги и ги превръщат в основа на стратегията, насочвайки семейния бизнес към социално устойчиво развитие.[13] Той е и сред ранните поддръжници на идеята, че една компания може да расте само ако подпомага развитието на средата, в която функционира – територията и местната общност – чрез целеви инвестиции и активни връзки с околните райони.[8]
Сред най-запомнящите се негови инициативи е изготвянето на манифест на ценностите на „Пиаджо“ веднага след пристигането му в компанията,[7], в който една от първите точки гласи:
| „ | Нашата компания има социалната отговорност сред основните си отправни точки. В този контекст тя счита въпросите за безопасността и въздействието върху околната среда на продуктите и производствените процеси за приоритетни. | “ |
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]На 16 ноември 1996 г. Джовани Алберто Анели сключва брак с англо‑американката Франсис Ейвъри Хоу (р. 1965)[14] – архитектка, с която се запознава по време на следването им в Университет „Браун“. От този брак се ражда една дъщеря – Вирджиния Азия, родена на 16 септември 1997 г., три месеца преди смъртта му.[15]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Agnelli: identikit di una famiglia diventata leggenda
- ↑ Antonella Bechi Piaggio, figlia adottiva Enrico Piaggio/ Matrimonio con Umberto Agnelli e un triste destino // Архивиран от оригинала на 9 октомври 2023. Посетен на 22 февруари 2025.
- 1 2 Corriere 26 febbraio 1993
- ↑ AGNELLI JR: 'HO UN TUMORE MI CURANO E CE LA FARO'
- 1 2 Corriere, 13 novembre 1993
- ↑ 23 anni fa scompariva Giovannino Agnelli
- 1 2 Veltroni: «Il mio amico Giovannino Agnelli che voleva l’impresa fatta di valori»
- 1 2 3 Veltroni: «Il mio amico Giovannino Agnelli che voleva l’impresa fatta di valori»
- ↑ Il Syrah che volle Giovannino Agnelli fa il giro del mondo e colleziona premi - Foto
- ↑ Giovannino Agnelli, un addio in silenzio, Corriere della Sera
- ↑ Corriere, 14 dicembre 1997
- ↑ Giovannino Agnelli, che non diventò mai presidente della Fiat
- ↑ Giovannino Agnelli, tragico prediletto
- ↑ AVERY, UNA MAMMA AMERICANA
- ↑ Guerra per l'eredità, ma c'è una Agnelli "dimenticata". Ecco chi è
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanni Alberto Agnelli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
