Джовани Бернардино Азолино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джовани Бернардино Азолино
Giovanni Bernardino Azzolino
италиански художник
Псевдоним Бернардино сицилианеца
Роден
Починал
Стил Класицизъм
Учители Фабрицио Сантафеде
Джовани Бернардино Азолино в Общомедия

Джовани Бернардино Азолино (на италиански: Giovanni Bernardino Azzolino), (Чефалу, 1598 – Неапол, 12 декември 1645) е италиански художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Чефалу, Сицилия, през 1594 г. Азолино се премества в Неапол, заедно с приятеля си художник Луиджи Родригес. Няколко години след пристигането си в града, той се жени за благородничката Антония д Индия от Палермо. В Неапол Азолино се запознава и сприятелява с известния по това време художник Фабрицио Сантафеде, благодарение на който получава поръчки за първите важни творби в кариерата си.

Картините на Джовани Бернардино Азолино се характеризират със стил, дълбоко вдъхновен от класиката, която изостава от теченията на времето. Въпреки това художникът е много ценен от своите клиенти, което се доказва и от факта, че през 1609 г. поетът Джован Батиста Базиле пише „Похвална ода“ в негова чест.

Повечето шедьоври на Азолино се намират в Неапол, където той създава картини за множество църкви, като: църквата „Джезу Нуово“, картината Свети Павел освобождава роба за църквата на комплекса Пио Монте дела Мизерикордия, „Полиптих броеницата“ за базилика „Санта Мария дела Санита“, за църквата на манастирския комплекс Камалдоли, църквата „Сан Филипо Нери“ (Жироламини), църква „Сан Пиетро Мартире“ (Неапол), църквата „Санта Мария ин Портико“.

Художникът твори и в други градове, като Генуа, където е високо оценен от членовете на фамилия Дория, в Скалеа за църквата „Сан Никола в Платейс“ създава платното „Мадона дел Кармине с Младенеца и светиите Николай Чудотворец и Карло Боромео

Дървеният полиптих, запазен в Църквата на Капуцините в Четраро, датира от 1635 г. В средата на полиприха има голямо платно изобразяващо Мадоната с Младенеца, а от двете страни на платното има други две, изобразяващи Свети Себастиан (вляво) и Свети Франциск от Асизи (вдясно).

Друго калабрийско произведение на Азолино е полиптих от осем части, запазен в Църквата на Капуцините в Паола, който в центъра има платно изобразяващо Непорочната Мадона. Този полиптих всъщност е със съмнително авторство, през годините критиците го приписват на художниците Джироламо Импарато, или Фабрицио Сантафеде.

Творби на Азолино има съхранени в Таверна в църквата „Санта Мария Маджоре“ и във Вибо Валентия в Катедралата на Сан Леолука.

Джовани Бернардино Азолино умира на 12 декември 1645 г. в Неапол.

Картини на Азолино[редактиране | редактиране на кода]

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art. 2, p. 910. New York, Grove, 1996. ISBN 1884446000
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giovanni Bernardino Azzolino“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия