Джовани Бокачо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джовани Бокачо
италиански писател
Джовани Бокачо
Джовани Бокачо

Роден
1313 г.
Починал
Националност Флаг на Италия Италия
Професия писател, поет
Литература
Жанрове поезия, еротична литература
Направление Ранно Възраждане
Известни творби Декамерон
Повлиян Данте, Петрарка
Семейство
Баща Бокачино да Челино

Подпис Герб на Бокачо
Уебсайт http://www.casaboccaccio.it/
Страница в IMDb
Джовани Бокачо в Общомедия

Джовани Бокачо е флорентински писател, поет и хуманист. Автор е на прочутия сборник с новели Декамерон (1353).

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

За ранните му години се знае твърде малко. Той е незаконен син на флорентийски търговец Бокачино да Челино. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка — обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж.

Още в младежка възраст показва наклонност към поезията, но на десет години баща му го дава на обучение при един търговец, който се занимава с него цели шест години и въпреки това е принуден да го върне обратно при баща му заради неизкоренимото отвращение на младия Бокачо към търговския занаят. На Бокачо се налага още 8 години да се мъчи над търговските книги в Неапол, докато бащата окончателно не изгубва търпение и му позволява да изучава каноническото право. Едва след смъртта на бащата (1348), Бокачо получава възможност напълно да се отдаде на своята склонност към литературата.

Неапол[редактиране | редактиране на кода]

През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.

В пищния двор на Робер Анжуйски,крал на Неапол, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.

Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, Данте и Петрарка (също тосканци и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета (от fiammetta, пламъче на италиански).

За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието — този на "Одисея", "Енеида", арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите новели.

Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

Към 1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.

Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.

Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели "Декамерон".

Петрарка[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те години на 14 век, под влияние на своя приятел и учител Петрарка, Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, пише творби на латински.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на 21 декември 1375-а, на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: "Studium fuit alma poesis". Интересно е да се отбележи, че на български се дава като превод "Усърдието поражда поезията", което е твърде фриволно тълкуване на целия израз "Patria Certaldum, studium fuit alma poesis", който, буквално преведен, звучи като "От рода Церталд, по призвание/занаят поет". Въпреки очевидното несъответствие между оригиналния смисъл и "тълкуването" му, "преводът" "Усърдието поражда поезията" се е наложил на български и присъства дори в "научни" трудове и "учебни помагала". Важно е да се знае, че в никой друг език няма подобно "тълкуване" при "превода".

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Приказки от Декамерон, 1906 г. от Джон Уилям Уотърхаус

По азбучен ред:

  • Amorosa visione (1342)
  • Caccia di Diana (1334-1337)
  • Comedia delle ninfe fiorentine (Amato, 1341)
  • Corbaccio (ок. 1365)
  • De mulieribus claris (1361, редактирана ок. 1375)
  • Decamerone (1349-1352, редактирана ок. 1370)
  • Elegia di Madonna Fiammetta (ок. 1343)
  • Filocolo (1336-1339)
  • Filostrato (1335 или 1340)
  • Genealogia deorum gentilium libri (1360, редактирана ок. 1374)
  • Rime (ок. 1374)
  • Trattatello in laude di Dante (1357)

и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]