Джовани Бокачо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джовани Бокачо
италиански писател
Giovanni Boccaccio 1449.jpg
Роден: 16 юни 1313 г.
Черталдо, Италия
Починал: 21 декември 1375 г.
(на 62 г.)
Черталдо, Италия

Писател:
Известен с: Декамерон


Джовани Бокачо е флорентински писател, поет и хуманист. Автор е на прочутия сборник с новели Декамерон (1353).

Живот и творчество[редактиране | edit source]

Джовани Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в Неапол.

За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка — обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция, Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в Париж. През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.

В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.

Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните италиански език и култура, Данте и Петрарка (също тосканци и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета (от fiammetta, пламъче на италиански).

За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието — този на "Одисея", "Енеида", арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите новели.

Към 1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.

Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.

Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели "Декамерон".

През 50-те години на 14 век, под влияние на своя приятел и учител Петрарка, Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, пише творби на латински.

В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на 21 декември 1375-а, на неговия надгробен камък е сложен следния надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".

Избрани произведения[редактиране | edit source]

Приказки от Декамерон, 1906 г. от Джон Уилям Уотърхаус
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

По азбучен ред:

  • Amorosa visione (1342)
  • Caccia di Diana (1334-1337)
  • Comedia delle ninfe fiorentine (Amato, 1341)
  • Corbaccio (ок. 1365)
  • De mulieribus claris (1361, редактирана ок. 1375)
  • Decamerone (1349-1352, редактирана ок. 1370)
  • Elegia di Madonna Fiammetta (ок. 1343)
  • Filocolo (1336-1339)
  • Filostrato (1335 или 1340)
  • Genealogia deorum gentilium libri (1360, редактирана ок. 1374)
  • Rime (ок. 1374)
  • Trattatello in laude di Dante (1357)

и др.