Джовани Пико дела Мирандола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джовани Пико дела Мирандола
Giovanni Pico della Mirandola
италиански философ

Роден
Починал
17 ноември 1494 г. (31 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на Ренесанса
Школа Ренесансов хуманизъм
Интереси Политическа философия, теология, натурфилософия
Образование Болонски университет
Падуански университет
Повлиян Марсилио Фичино, Платон, Аристотел, Лоренцо Медичи, Авероес
Джовани Пико делла Мирандола в Общомедия

Джовани Пико дела Мирандола (на италиански: Giovanni Pico della Mirandola, на латински: Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 февруари 1463 година в Болоня, тогава част от Свещената Римска империя. Още от малък Пико дела Мирандола има изключителна памет и от най-ранна възраст изучава латински, иврит и гръцки. На 14-годишна възраст постъпва в Болонския университет, където изкарва богословски курс. От 1479 г. живее във Флоренция, където се сближава с членове от философския кръг на Марсилио Фичино. Интересът си към философията той развива във Флорентинската Платонова академия. От 1480 до 1482 г. слуша лекции в Падуанския университет, където дълбоко усвоява средновековната философия и теологическите традиции. Освен с философия и богословие, той се занимава с изучаването на древни езици – древногръцки, арабски и др. Увлича се и по мистичното учение на Кабала.

През 1485 г. предприема пътуване до Париж, където вероятно започва работа по своите „900 тезиса“ за религията, философията и мистиката, публикувани през следващата година, които е искал да защити на публичен диспут с най-учените и религиозни лица на Европа, но папа Инокентий VIII не разрешава диспута и осъжда първо тринадесет от тезите, а след това всички 900. Въведението към тезите е прословутата му „Реч за достойнството на човека“ (1486), която е щяла да бъде уводно слово към диспута.

Бягайки от Инквизицията през 1488 г., отива във Франция, но там е хванат и заточен в една от кулите на Венсенския замък. С помощта на крал Шарл VIII и на Лоренцо де Медичи се спасява от проблеми с Църквата.

Малко преди смъртта си завършва съчинението си „Разсъждения против астрологията“, в която отрича астралния детерминизъм в полза на свободната човешка воля. Главният патос в това произведение е призив за отказване от врачуването (гадаенето по небесните светила и природни явления). Според Мирандола задължително трябва да се изучават и изследват действителните природни закономерности. Той въвежда теорията за математическата структура на природата и природните явления. Според него естествената магия изучава силите и действията в природата, техните отношения и взаимодействията между тях. Този трактат е оказва значително влияние на последващата натурфилософия и в частност на Кеплер.

Преди смъртта си приема християнството от Джироламо Савонарола.

Умира на 17 ноември 1494 година във Флоренция на 31-годишна възраст в резултат на хранително отравяне. Погребан е в Доминиканския манастир „Свети Марко“, чийто настоятел е Савонарола.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

В своята философска антропология, Джовани защитава достойнствата и свободата на човека като пълновластен творец на неговото Аз. Вглеждайки се в себе си, човек е способен да прави каквото му е удобно, всичко е в резултат на собствени усилия.

Сред идеите на Пико делла Мирандола са:

Човекът заема особено място в света. Той не е фиксиран към определена степен в йерархията на света. Бог го е дарил със свободна воля и той може да избира. Достойнството на човека зависи от неговия избор. Човек може да се издигне до ангелите, но може и да пропадне до равнището на зверовете.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Opera omnia, 1601
  • „Реч за достойнството на човека“ (1486)
  • „900 тезиса“ (1486)
  • „Хептаплус“ (1489)
  • „За съществуващото и единното“ (1491)

Преводи на български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Реч за достойнството на човека“ (сп. Философски преглед, кн. 1, 1991; ИК „Св. Иван Рилски“, С. 2004; Изд. „Изток-Запад“, С. 2015)
  • „За съществуващото и единното“ (ИК „Св. Иван Рилски“, С. 2004)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]