Джовани II Бентивольо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джовани II Бентивольо
Господар на Болоня
Lorenzo Costa 007.jpg
Портрет на Джовани II Бентивольо от Лоренцо Коста
Управление 14631506
Наследил Санте Бентивольо
Наследник Анибале II Бентивольо
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Базилика „Сан Джакомо Маджоре“ (Болоня)
Религия Каотлицизъм
Семейство
Династия Бентивольо
Баща Анибале I Бентивольо
Майка Донина Висконти
Брак Джиневра Сфорца
Потомци Франческа
Анибале
Антонгалеацо
Алесандро
Ермес
Камила
Изота
Елеонора
Лаура
Виоланта
Бианка
5 деца
Герб Coat of arms of the House of Bentivoglio.svg
Джовани II Бентивольо в Общомедия

Джовани II Бентивольо или Бентиволио (на италиански: Giovanni II Bentivoglio, * 12 февруари 1443 в Болоня, Свещена Римска империя, † 15 февруари 1508 в Милано, Миланско херцогство) е италиански благородник, владетел де факто на Болоня от 1463 до 1506 г. [1] Той е универсално признат за един от най-големите ренесансови принцове (макар че няма титла). [2] Родът му Бентивольо управлява Болоня от 1443 г. [3]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на кондoтиера Анибале I Бентивольо (* 1413, † 1445) – владетел на Болоня. Майка му е Донина Висконти – дъщеря на Ланчилото Висконти – извънбрачен син на владетеля на Милано Бернабо Висконти. [4] Има една по-голяма сестра: Антония, омъжена от 1456 г. за графа на Кастелнуово Сигизмондо Брандолини.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джовани II Бентивольо, част от „Диптих Бентивольо“ от Ерколе де' Роберти (ок. 1489 г.)

Джовани II е още дете, когато на 24 юни 1445 г. баща му е убит от съперника му Батиста Канески. На власт идва братовчедът на баща му Санте Бентивольо. След смъртта на Санте през 1463 г. Джовани става владетел на града. Макиавели описва през 1513 г. събитията в глава 19 на „Владетелят“. [5]

През 1464 г. той получава от папа Павел II привилегията да бъде постоянен ръководител на Сената на Болоня, съставен от най-важните родове. Въпреки Сената обаче Джовани управлява по абсолютистки начин.

Почитател на изкуствата, той се заобиколя с художници, сред които изпъква Лоренцо Коста Стари, и с интелектуалци. Той превръща Болоня, която вече е седалище на престижен университет, в още по-културен център, създавайки необичаен, изискан и напреднал двор, който кара да бледнеят близките дворове на Есте и на Монтефелтро. Той е свързан с приятелство с друг герой на РенесансаЛоренцо Медичи.

Във външната политика се опитва да запази мира със Сфорца, Медичи, Императора и Папата, и създава връзки с по-важните италиански родове. Обича празниците в присъствието на неговите сънародници. Известен е турнирът, който отпразнува отнемането на Негропонте от Османската империя: 120 рицари слизат на Пиаца Маджоре в Болоня, красиво облечени, с полирани стоманени оръжия, украсени със скъпоценни камъни и златни арабески, и с коне, покрити с фини наметки. През 1478 г. се играе футболен мач, който свързва жителите на града с този спорт и ги прави страстни почитатели на новата игра. [2]

Джовани е кондотиер (командир на наемници). През 1467 г. служи на градовете Флоренция, Неапол и Милано срещу кондотиера Бартоломео Колеони. През 1471 г. отново е на служба на Миланското херцогство. През 1477 г. обсажда за рода Сфорца град Фаенца. През 1482 г. помага на Ерколе д’Есте срещу папа Сикст IV и Венецианската република. По-късно се бие в по-малки конфликти за Неаполитанското кралство.

През 1488 г. Джовани разкрива заговор на семейство Малвеци за отстраняване на Бентивольо, което търси подкрепата на Лоренцо Медичи Великолепния. Джовани кара цялото семейство да бъде заточено. [6] През същия период той кара да построят кула до двореца му. [2]

През 1500 г. Джовани приема господарите на Пезаро и РиминиДжовани Сфорца и Пандолфо IV Малатеста, избягали с настъплението на завоевателя Чезаре Борджия. Борджия в крайна сметка решава да атакува Фаенца, чийто господар е Асторе Манфреди – внук на Джовани, син на дъщеря му Франческа. Джовани помага на Асторе, но след продължителна и героична съпротива Фаенца капитулира на 7 март 1501 г. [7] За да накаже Бентивольо, Борджия напредва към Болоня. Съзнавайки численото му превъзходство, Джовани се опитва да използва дипломацията, като изпраща своите посланици да преговарят с него. Борджия поисква и получава Кастел Болонезе и обещание за военна помощ. [7]

През 1501 г. е открит друг заговор, организиран този път от семейство Марескоти. Някои от противниците на Бентивольо обаче вече са потърсили подкрепата на Чезаре Борджия, за да свалят Джовани. Репресиите този път, поръчани от съпругата на Джовани – Джиневра Сфорца, са по-агресивни: убити са много представители на заговорниците. [2] Гражданската война е последвана от силен глад през 1504 г. и силно земетресение през 1505 г. Междувременно членовете на родовете Малвеци и Марескоти, избягали от преследване, успяват да намерят подкрепата на папа Юлий II, който заповядва на Джовани да напусне града със семейството си. В действителност папата възнамерява да си върне контрола над Болоня. [7] Кралят на Франция Луи XII е принуден да предостави армията си на разположение на папата. Джовани се споразумява с краля да получи безопасно убежище в Милано и да запази владенията си. Той решава да напусне града със семейството си през нощта на 2 ноември 1506 г.

На 7 октомври 1506 г. папа Юлий II отлъчва Джовани от църквата. Девет дни по-късно папата влиза триумфално в Болоня. След бягството на семейство Бентивольо неговите съперници разграбват и унищожават семейния му дом – Палацо Бентивольо.

Синовете на Джовани – Анибале II и Ермес се опитват да си върнат властта, но са победени в Казалекио. Джовани е затворен и съден, но признат за невинен. Умира в Замъка на Сфорците в Милано през февруари 1508 г. и е погребан в базиликата „Сан Джакомо Маджоре“ в града. [2]

Синовете му Анибале и Ермес, благодарение на подкрепата на французите, успяват отново да превземат Болоня.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Джиневра Сфорца – съпруга на Джовани II Бентивольо

∞ 2 май 1464 за Джиневра Сфорца (* 1440 в Анкона, † 16 май 1507 в Бусето), извънбрачна дъщеря на Алесандро Сфорца – господар на Пезаро, вдовица на братовчед му Санте I. Имат общо 16 деца, от които 4 сина и 7 дъщери достигат зряла възраст:

Сем. Бентивольо от Лоренцо Коста, 1488 г.

Джовани II поръчва на художника Лоренцо Коста да нарисува голямото му семейство. Картината (Pala Bentivoglio) се намира и до днес в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня. [6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Claudio Rendina, I capitani di ventura, Newton Compton, Rome, 1998.
  • Cecilia M. Ady, "The Bentivoglio of Bologna: A Study in Despotism", London, Oxford University Press, H. Milford, 1937
  • Georgia Clarke, "Magnificence and the City: Giovanni II Bentivoglio and Architecture in Fifteenth-Century Bologna," Renaissance Studies, Vol. 13 (1999), 397–411
  • Memorie per la vita di Giovanni II. Bentivoglio, books.google.ru

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giovanni II Bentivòglio, treccani.it
  2. а б в г д La Storia dei Bentivoglio. Посетен на 21 януари 2021 г.
  3. ESCI: Bentivoglio, Signori di Bologna 1399 - 1445
  4. Storia di Milano: Visconti, storiadimilano.it
  5. На страната на владетеля са величието на властта му, законите, защитата на приятелите и държавата. Когато владетелят се радва на благоволението на народа, невъзможно е да се намери толкова смел човек, който да се реши да прави заговори. Обикновено заговорникът се притеснява до изпълнението на плана си, а в този случай трябва да се бои и след това, защото след извършването на злодеянието ще има за враг народа, при когото не ще може да намери убежище. За доказателство могат да се приведат безброй примери, но аз ще се задоволя само с един от времето на бащите ни. Анибал Бентиволи, дядо на днешния Анибал и бивш княз на Болоня, бил убит от съзаклятниците Канески и от неговия род останал само Джовани, който бил още в пелени. Непосредствено след убийството народът се вдигнал и избил всички Канески. Колко голямо е било благоволението на народа към рода Бентиволи се вижда от факта, че болонците, като узнали, че във Флоренция живее един Бентиволи, който дотогава минавал за син на ковач, отишли да го вземат и му поверили управлението преди да е навършил пълнолетие.
  6. а б Ginevra e Gentile... Посетено на 21 януари 2021 г.
  7. а б в La Cessione Di Castel Bolognese A Cesare Borgia. Посетено на 21 януари 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giovanni II Bentivoglio“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии