Джоко Радивоевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джоко Радивоевич
скулптор
Джоко Радивоевич 
Радивоевич през 1970-те години
Роден: 13 май 1927 г.
Магаш, Югославия
Починал: 10 юни 2011

Джоко / Джока "Георги" Радивоевич (на сръбски: Đorđe Radivojević) е български скулптор, сръбски емигрант по политически причини, избягал от режима на Йосип Броз Тито през 1952 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Барелеф на Димчо Дебелянов в Копривщица

Роден е в Магаш, община Бойник, Югославия. Участва в антифашистката съпротива и партизанското движение в Югославия.

На 30 юни 1952 г. Джока Радивоевич извършва атентат срещу министъра на вътрешните работи на Югославия Пане Джукич-Лимар, който е сред най-близките съратници на Йосип Броз Тито. Причина за атентата е лично отмъщение за смъртта на бащата на Джока Радивоевич, който лично от Пане Джукич-Лимар е натикан в затвора, където умира.

Няколко дни по-късно емигрира в България и получава политическо убежище от Вълко Червенков. По онова време е вербуван и работи за българското контраразузнаване. От 1952 г. до 1980 г., когато умира Йосип Броз Тито, неколкократно е бил издирван на територията на България от югославските спецслужби УДБА .

Кандидатства в Национална художествена академия, където е приет и започва да следва „Скулптура“. Радивоевич учи при Иван Лазаров, Любомир Далчев и др. Специализира 2 години в Ленинград (дн. Санкт Петербург), СССР.

След завръщането си създава няколко монументални творби, сред по-известните от които са бюст-барелеф на Димчо Дебелянов в Копривщица, Паметник на Баронесата (Юлия Вревская) в гр. Бяла (Русенско), Бенковски на кон в Долна Митрополия. В този период се запознава с известни личности като художниците Владимир Димитров - Майстора и Дечко Узунов, поета |Пеньо Пенев и оперния певец Борис Христов.

През 1970-те печели конкурс за изграждане на паметник на Хан Аспарух в град Толбухин (днес Добрич) по случай 1300-годишнината на България. Радивоевич работи близо 8 години по проекта. Когато паметникът е готов, малко преди да се излее 13-метрова фигура от бронз, в последния етап от Политбюро на ЦК на БКП решават, че Радивоевич не е член на БКП и паметникът трябва да се събори. Нареждането е лично от от Людмила Живкова. По нейна заповед Радивоевич е изселен от Толбухин. Живее известно време в Копривщица, където реставрира свои стари творби. През това време неговият паметник на Хан Аспарух заедно с готовите калъпи за изливането му от бронз са напълно унищожени. След смъртта на Людмила Живкова е реабилитиран със званието "Народен партизанин" и се завръща в дома си в София, където започва да се занимава с техниката барелеф.

Малко по-късно се премества да живее във вилната зона на Балчик, където продължава да работи серия от малка пластика и се занимава с любимата му тематика в скулптурата – история на Сърбия. Пресъздава много исторически личности от историята на своята родина.

Живее изключително скромно до последните си дни на своята вила в Балчик.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]