Джонатан Долимор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джонатан Долимор
Jonathan Dollimore
английски социолог и литературен историк
Роден
31 юли 1948 г. (75 г.)
Лейтън Бъзард, Бедфордшър, Англия

Националност Англия
Учил вЛондонски университет
Научна дейност
ОбластСоциология
Работил вУниверситет на Съсекс, Университет на Йорк
Известен с„перверзна динамика“, „трансгресивно пренаписване“
ПовлиянМишел Фуко

Джонатан Долимор (на английски: Jonathan Dollimore; р. 31 юли 1948 г., Лейтън Бъзард, Бедфордшир) e английски социолог и литературен теоретик.

Известен е с изследванията си върху ренесансовата драма, джендърните изследвания, цензурата, историята на идеите, изследванията на смъртта, и др. Представител на Културния материализъм – английския събрат на американския Нов историцизъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След като напуска училище на 15-годишна възраст, Долимор работи на различни места, след което се връща, вече като зрял студент, в Университета Кийли, където се дипломира като бакалавър. Докторската си степен получава в Лондонския университет.

Като лектор в Университета на Съсекс той основава заедно с Алън Синфилд Центъра за изследване на сексуалното дисидентство, първата по рода си изследователска институция в страната. По-късно става професор по англицистика в Университета на Йорк.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Радикалната трагедия (1984, 2-ро изд. 1989, 3-то изд. 2004)

В първата си книга Долимор твърди, че хуманистичната литературноисторическа традиция лишава съвременния читател от своевременната радикална функция на ренесансовата английска драма, която се занимава с „критика на идеологията и демистифициране на политическите и власови отношения“. (4).

Политическият Шекспир: Студии по културен материализъм (1985, 2-ро изд. 1994)

Тръгвайки по същата пътека като Радикалната трагедия, този сборник със студии от водещи шекспироведи си поставя за цел заместването на идеята за надвремевия, хуманистичен и цивилизован Шекспир с автора, закотвен в социалните, политическите и идеологическите конфликти на своето време. Включени са студии и на Стивън Грийнблат и Катлийн Маклъски.

Сексуалното дисидентство (1991)

В Сексуалното дисидентство Долимор се захваща с това „да възвърне изгубените истории на перверзното“, като част от това намерение е проследяването на понятието „перверзно“ назад до етимологическите му корени в латинския и до епистемологическите му корени при Августин. Втората теоретична част поставя Фройд и Фуко в диалог върху субекта на перверзията, след което идва втората историческа част – за хомофобията.

Смъртта, желанието и загубата в културата на Запада (1998)

В широкообхватно проучване от Анаксимандър до СПИН Долимор се занимава с това, как нагонът да зачеркнеш себе си се крие в западните представи за идентичност и че в сексуалността могат да бъдат намерени преди всичко „перверзното, смъртното, екстатичното“.

Сексът, литература и цензурата (2001)

Долимор изследва връзката между етиката и естетиката, поставяйки във фокуса на своята работа върху литературата „опасното познание“. Той призовава за промяна в критическите ценности – преминаване от теоретично обучение към експериментална наука, подкрепяйки литературознанието, способно да бъде „с мощно историческо въображение вътре в перспектива, която е резистентна на анализ“ (p. 45).

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

„Перверзната динамика“ е едно от ключовите теоретични понятия на Долимор, въведено за първи път в Сексуалното дисидентство и доразвито в Сексът, литература и цензурата. „Перверзната динамика“ е призводството на перверзност вътре в множество социални структури, които се чувстват засегнати от него и често откриват война с него. Перверзният „друг“ е изхвърлен и сведен до дистанцирано чуждо тяло, каквото е трябвало да бъде, което позволява „проследяване на ‘другото’ като обратна страна на ‘същото’“ (р.33). Това връщане на потиснатото чрез най-близкото до него Долимор нарича „трансгресивно пренаписване“.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Radical Tragedy: Religion, Ideology and Power in the Drama of Shakespeare and his Contemporaries (Радикалната трагедия: Религията, идеологията и властта в драмата на Шекспир и съвременниците му). 1984.
  • Sexual Dissidence: Augustine to Wilde, Freud to Foucault (Сексуалното дисидентство: От Августин до Уайлд, от Фройд до Фуко). 1991.
  • Death, Desire and Loss in Western Culture (Смъртта, желанието и загубата в културата на Запада). Routledge, 1998.
  • Sex, Literature, and Censorship (Сексът, литературата и цензурата). Polity Press, 2001.

Редакция и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • The Selected Plays of John Webster: The White Devil, The Duchess of Malfi, The Devil's Law Case (съсъставител заедно с Алън Синфилд). Cambridge University Press, 1983.
  • Political Shakespeare: Essays in Cultural Materialism (Политическият Шекспир: Студии по културен материализъм) (съсъставител заедно с Алън Синфилд). Cornell University Press (North America); Manchester University Press (UK), 1985.[1]

По-важни студии след 2010[редактиране | редактиране на кода]

  • „On Leaving“(За сбогуванията). – В: Crrritic! (eds. John Schad and Oliver Tearle), Sussex Academic Press, 2011.
  • „A Civilization and its Darkness“ (Цивилизацията и нейният мрак). – В: Conrad's Heart of Darkness and Contemporary Thought (ed. Nidesh Lawtoo), Bloomsbury Academic, 2012.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. David Norbrook, „Shakespeares“, рец. за „Political Shakespeare: Essays in Cultural Materialism“, London Review of Books, 18 юли 1985.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]