Джон Дийли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Дийли
John Deely
американски философ семиотик
Джон Дийли, 2009 г.
Джон Дийли, 2009 г.

Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Работил в Университет „Свети Тома“ в Хюстън
Джон Дийли в Общомедия

Джон Дийли (на английски: John Deely) е американски философ семиотик[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джон Дийли е професор по философия в Центъра по томистика към университета „Свети Тома“ в Хюстън.

Автор е на много книги в областта на семиотиката, включително Какво отличава човешкото разбиране? (2002), Въздействието върху философията на семиотиката (2003) и Петте епохи на разбирането (2001).

Близък сътрудник на Томас Сибиък при основаването на Семиотичното общество на Америка през 1975 г., и главен редактор от 1981 г. на сборниците с докладите от годишните конференции на обществото. Няколко от книгите му се появяват в поредицата Advances in Semiotics, редактирана от Сибиък за издателството на Индианския университет, включително прочутата Въведение в семиотиката: нейната история и доктрина (1982), както и класическата антология Граници в семиотиката (1986), редактирана от Брук Уилямс и Фелиция Крузе. От 1965 г. насам е автор и на повече от сто научни статии в различни списания, сред които прочутата „Отношението на логиката към семиотиката“ (сп. Semiotica 35 (3/4), 1981: 193 – 265).

Дийли е женен за изследователката на идеите на Жак Маритен[2] Брук Уилямс Смит (днес Дийли).

Джон Дийли в България[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Дийли участва в работата на Осмата ранноесенна школа по семиотика на Нов български университет през септември 2002 г.[3].

През пролетта на 2005 г. проф. Дийли е гост професор в НБУ по програма Фулбрайт.[4]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Два пъти е носител на наградата за най-добро есе „Моутон“.

Избиран е за вицепрезидент през 1999 г. и за президент през 2001 г. на Семиотичното общество на Америка.[5]

Вицепрезидент е на Международната асоциация за семиотични изследвания (на английски: International Association for Semiotic Studies).

На 2 юни 2005 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за принос в областта на семиотиката и философията и развитието на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Проф. Дийли произнася академична лекция на тема „Идеята за университета“.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Theses on Semiology and Semiotics“. – The American Journal of Semiotics 26.1 – 4 (2010), 17 – 25.
  • Introducing Semiotic: Its History and Doctrine (Въведение в семиотиката: нейната история и доктрина). Indiana Univ., 1982.
  • Basics of Semiotics (Основи на семиотиката)
    • 1 изд., едновременно публикувано на английски (Bloomington, IN: Indiana University Press, 1990) и португалски (като Semiótica Basica, прев. Julio Pinto и Julio Jeha [São Paulo, Brazil: Atica Editora]). Bazele Semioticii, прев. Mariana Neţ (Bucarest: ALL s.r.l, 1993). Basics of Semiotics, японско издание (Hosei University Press, 1994).
    • 2 изд., разширено, Los Fundamentos de la Semiotica, прев. José Luis Caivano и Mauricio Beuchot (Mexico City: Universidad Iberoamericana, 1996). Украинско издание, прев. Anatolij Karas (Lviv University, 2000).
    • 3 изд., отново разширено, Basi della semiotica, прев. Massimo Leone, с предговор от Сузан Петрили и Аугусто Понцио (Bari, Italy: Laterza, 2004).
    • 4 изд., отново разширено, двуезично на естонски и английски, прев. Kati Lindström (Tartu Semiotics Library 4; Tartu, Estonia: Tartu University Press, 2005).
    • 5 изд., отново разширено, само на английски (Tartu Semiotics Library 4.2; Tartu, Estonia: Tartu University Press, 2009).
    • 6 изд., отново разширено, само на китайски, прев. Zujian Zhang (Beijing: Renmin University Press, 2011).
  • Four Ages of Understanding (Петте епохи на разбирането). Univ. Toronto: 2001.
  • What Distinguishes Human Understanding (Какво отличава човешкото разбиране?). St. Augustine's: 2002.
  • The Impact on Philosophy of Semiotics (Въздействието върху философията на семиотиката). St. Augustine's: 2003.
  • Intentionality and Semiotics (Интенционалност и семиотика). Scranton: 2007.
  • Descartes & Poinsot: The Crossroads of Signs and Ideas (Декарт и Поансо: Кръстопътища на знаковете и идеите). Scranton: 2008.
  • Augustine & Poinsot: The Semiotic Development (Августин и Поансо: Семиотичното развитие). Scranton: 2009.
  • Semiotic Animal (Семиотичното животно). St. Augustine's: 2010.
  • Semiotics Seen Synchronically: the View from 2010 (Семиотиката, разгледана синхронно: Поглед от 2010 г.). LEGAS: 2010.
  • Medieval Philosophy Redefined: The Development of Cenoscopic Science, AD354 to 1644 (From the Birth of Augustine to the Death of Poinsot) (University of Scranton: 2010).

На български

  • „Важно ли е да знаем що е знак“. – В: Осма международна ранноесенна школа по семиотика. Сборник Т. 8. ЕFSS’ 2002. Съставител проф. Мария Попова. София: Нов български университет, 2004. Също и в В градината с розите. Лекции и слова 2 (2003 – 2006). София: Нов български университет, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В предисловието към сборника с антологични текстове на Джон Дийли Realism for the 21st Century: A John Deely Reader, на който е и редактор, Пол Кобли пише (p. 3): „While Charles Sanders Peirce is acknowledged as the greatest American philosopher, John Deely, in his wake, is arguably the most important living American philosopher“
  2. Авторка на Jacques Maritain: Antimodern or Ultramodern? An Historical Analysis of His Critics, His Thought, and His Life, 1976.
  3. EFFS 2002 – „8. Semiotics of social: Genealogy and practice of communication“ на сайта на Школата ((en)).
  4. а б Почетни професори на Нов български университет на сайта на НБУ.
  5. Списък с бившите президенти на Семиотичното общество на Америка на сайта на Обществото ((en)).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Творби на проф. Дийли online
Библиографии online