Джон Илайджа Блънт
| Джон Илайджа Блънт John Elijah Blunt | |
| британски дипломат | |
| Роден |
14 октомври 1832 г.
|
|---|---|
| Починал |
Коронна колония Малта, Британска империя |
| Учил в | Кенсингтънско училище[1] Кенсингтънско училище |
Джон Илайджа Блънт (на английски: John Elijah Blunt) е британски дипломат, работил на Балканите и Близкия изток.[2][3] Блънт е известен туркофил.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 октомври 1832 година в Одрин, Османската империя, в семейството на британския дипломат Чарлс Блънт и Каролайн Блънт, по баща Виталис, чийто баща е консул на Тинос. Завършва частното училище „Д-р Грейгс“ в Уолтъмстоу и Кенсингтънското училище. В 1850 година той се присъединява към консулската служба на Негово Величество.[3]
В 1853 година Блънт е назначен за изпълняващ длъжността вицеконсул в британското консулство в Митилини, Лесбос.[5]
От януари до април 1854 година е изпълняващ длъжността консул на Родос. От април 1854 година до март 1855 година, по време на Кримската война, е главен преводач и секретар на командващия Кавалирерийскта дивизия лорд Лукан.[5][3] Свидетел е на битките при Алма, Балаклава и Инкерман, но след това се връща към консулската работа.[3]
На 8 март 1855 година е назначен за британски вицеконсул във Волос, Османската империя. На 31 март 1857 година е преместен като скопски британски вицеконсул.[6]
От ноември 1857 до ноември 1858 година е изпълняващ длъжността британски консул в Битоля, Османската империя, след което се връща като вицеконсул в Скопие.[6] На 25 ноември 1858 година се жени за Фани Джанет (1840 – 1926), дъщеря на британския дипломат Доналд Сандисън.[2]
Назначен е за генерален консул за вилаетите Солун, Косово, Янина и Битоля. В 1862 и 1868 година той получава благодарността на президента на САЩ за услугите, оказани на американските граждани в Одринския вилает, и е номиниран за консул на Румелия, но не му е позволено да приеме поста.[3]
От Одрин в 1876 година Блънт опровергава сведенията за извършени кланета в Южна България след Априлското въстание.[4] В 1878 година в стихосбирката си „Избавление“ Иван Вазов публикува стихотворението си Блънт, в което го нарича „кръвник“, „хиена“ и „помия“.[7]
Става кавалер на Ордена на банята в 1878 година и служи като солунски генерален консул между 1879 и 1899 година. През това време получава два пъти медала „Имтияз“ – сребърен в 1890 година и златен в 1898 година. След това е назначен за консул с ранг на генерален консул на щатите Масачузетс, Върмонт, Ню Хемпшир и Мейн, с пребиваване в Бостън, между 1899 и 1902 година. Той е посветен в рицарство в 1902 година и се оттегля в Малта след повече от 50 години консулска служба. В 1907 година е назначен за офицер на Кралския орден на Спасителя от краля на Гърция.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ U193638
- 1 2 List of British Consular Officials in the Ottoman Empire and its former territories, from the sixteenth century to about 1860 // Levantine Heritage, July 2011. p. 23. Посетен на 21 май 2025 г. (на английски)
- 1 2 3 4 5 6 7 Medals, Orders and Decorations // Morton and Eden. Посетен на 21 май 2025 г. (на английски)
- 1 2 Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 607.
- 1 2 List of British Consular Officials in the Ottoman Empire and its former territories, from the sixteenth century to about 1860 // Levantine Heritage, July 2011. p. 31. Посетен на 21 май 2025 г. (на английски)
- 1 2 List of British Consular Officials in the Ottoman Empire and its former territories, from the sixteenth century to about 1860 // Levantine Heritage, July 2011. p. 22. Посетен на 21 май 2025 г. (на английски)
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 605.
| пръв | → | и.д. митилински британски вицеконсул (1853 – януари 1854) |
→ | Доминик Елис Колнаги |
| Чарлс Томас Нютън (изпълняващ длъжността) |
→ | и.д. родоски британски консул (януари 1854 – април 1854) |
→ | Алфред Билиоти (вицеконсул) |
| пръв | → | волоски британски вицеконсул (8 март 1855 – 31 март 1857) |
→ | ? |
| пръв | → | скопски британски вицеконсул (31 март 1857 – ?) |
→ | ? |
| Джон Огъстъс Лонгуърт (консул) |
→ | битолски британски консул (ноември 1857 – ноември 1858) |
→ | Джон Огъстъс Лонгуърт (консул) |
| ? | → | солунски британски консул (1879 – 1899) |
→ | Алфред Билиоти |
